Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.12
Деванагари
तन्मे स्वभर्तुरवसायमलक्षमाणौ
युष्मद्वयतिक्रमगतिं प्रतिपद्य सद्य: ।
भूयो ममान्तिकमितां तदनुग्रहो मे
यत्कल्पतामचिरतो भृतयोर्विवास: ॥ १२ ॥
युष्मद्वयतिक्रमगतिं प्रतिपद्य सद्य: ।
भूयो ममान्तिकमितां तदनुग्रहो मे
यत्कल्पतामचिरतो भृतयोर्विवास: ॥ १२ ॥
Стих
тан ме сва-бхартур аваса̄ям алакш̣ама̄н̣ау
юш̣мад-вятикрама-гатим̇ пратипадя садях̣
бхӯйо мама̄нтикам ита̄м̇ тад ануграхо ме
ят калпата̄м ачирато бхр̣тайор вива̄сах̣
юш̣мад-вятикрама-гатим̇ пратипадя садях̣
бхӯйо мама̄нтикам ита̄м̇ тад ануграхо ме
ят калпата̄м ачирато бхр̣тайор вива̄сах̣
Дума по дума
тат — затова; ме — мои; сва-бхартух̣ — на своя господар; аваса̄ям — желанието; алакш̣ама̄н̣ау — не са знаели; юш̣мат — срещу вас; вятикрама — оскърбление; гатим — резултат; пратипадя — да пожънат; садях̣ — веднага; бхӯях̣ — отново; мама антикам — близо до мен; ита̄м — да получа; тат — тази; ануграхах̣ — благосклонност; ме — към мен; ят — която; калпата̄м — нека се уреди; ачиратах̣ — не дълго; бхр̣тайох̣ — на тези двама слуги; вива̄сах̣ — изгнание.
Превод
Моите слуги са се отнесли зле с вас, защото не са знаели желанието на господаря си. Затова Аз ще приема като благосклонност лично към мен, ако се разпоредите те да пожънат плодовете от прегрешението си, но все пак да се върнат при мен колкото се може по-скоро и изгнанието им далеч от моята обител да не продължи дълго.
Пояснение
От тези думи можем да разберем колко силно е желанието на Бога да върне своя слуга обратно във Вайкун̣т̣ха. Тази случка е потвърждение на думите, че човек, който веднъж е влязъл във Вайкун̣т̣ха, повече никога не пада обратно в материалния свят. Произшествието, което се случило с Джая и Виджая, не било падане, то било неочакван инцидент. И Богът винаги се стреми колкото се може по-скоро да върне тези свои предани обратно във Вайкун̣т̣ха. От всичко дотук можем да заключим, че между Бога и преданите е невъзможно да има недоразумения, но когато има неразбирателство между самите предани, те ще трябва да изтърпят последиците от действията си, въпреки че това страдание не трае дълго. Богът е толкова милостив към своите предани, че поел върху себе си цялата отговорност за прегрешението на пазачите и помолил мъдреците да им дадат възможност скоро да се завърнат във Вайкун̣т̣ха.