Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.13
Деванагари
बह्मोवाच
अथ तस्योशतीं देवीमृषिकुल्यां सरस्वतीम् ।
नास्वाद्य मन्युदष्टानां तेषामात्माप्यतृप्यत ॥ १३ ॥
अथ तस्योशतीं देवीमृषिकुल्यां सरस्वतीम् ।
नास्वाद्य मन्युदष्टानां तेषामात्माप्यतृप्यत ॥ १३ ॥
Стих
брахмова̄ча
атха тасьошатӣм̇ девӣм
р̣ш̣и-куля̄м̇ сарасватӣм
на̄сва̄дя маню-даш̣т̣а̄на̄м̇
теш̣а̄м а̄тма̄пй атр̣пята
атха тасьошатӣм̇ девӣм
р̣ш̣и-куля̄м̇ сарасватӣм
на̄сва̄дя маню-даш̣т̣а̄на̄м̇
теш̣а̄м а̄тма̄пй атр̣пята
Дума по дума
брахма̄ — Брахма̄; ува̄ча — каза; атха — сега; тася — на Върховния Бог; ушатӣм — нежни; девӣм — озаряващи; р̣ш̣и-куля̄м — като низ от ведически химни; сарасватӣм — думи; на — не; а̄сва̄дя — слушайки; маню — гняв; даш̣т̣а̄на̄м — ухапани; теш̣а̄м — на тези мъдреци; а̄тма̄ — умът; апи — въпреки че; атр̣пята — заситен.
Превод
Брахма̄ продължи: Въпреки че мъдреците бяха ухапани от змията на гнева, душите им не можеха да се наситят на ласкавите думи на Бога, които озаряваха всичко и бяха по-прекрасни от низ от ведически химни.