Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.14

सतीं व्यादाय श‍ृण्वन्तो लघ्वीं गुर्वर्थगह्वराम् ।
विगाह्यागाधगम्भीरां न विदुस्तच्चिकीर्षितम् ॥ १४ ॥
сатӣм̇ вя̄да̄я шр̣н̣ванто
лагхвӣм̇ гурв-артха-гахвара̄м
вига̄хя̄га̄дха-гамбхӣра̄м̇
на видус тач-чикӣрш̣итам

Дума по дума

сатӣмвъзхитителни; вя̄да̄яслушайки внимателно; шр̣н̣вантах̣слушане; лагхвӣмправилно построени; гуруважен; артхасмисъл; гахвара̄мтрудни за разбиране; вига̄хяразмишлявайки; ага̄дхадълбоки; гамбхӣра̄мсериозни; нане; видух̣разбират; татна Върховния Бог; чикӣрш̣итамнамеренията.

Превод

Беше им много трудно да проумеят значението на възхитителните слова на Бога, наситени с дълбок смисъл. Мъдреците ги слушаха с широко отворени уши и многократно размисляха върху тях. Но въпреки че ги чуха добре, не успяха да разберат какво възнамеряваше да прави Той.

Пояснение

Никой не може да се мери с Върховната Божествена Личност по красноречие. Между Върховния Бог и словата му няма разлика, защото Той е на абсолютно равнище. С широко отворени уши мъдреците се опитвали да разберат словата, леещи се от устата на Върховния Бог, но въпреки че речта му била много точна и наситена с дълбок смисъл, те не успели да разберат докрай онова, което Той казвал. Те не могли да проумеят докрай нито смисъла на казаното, нито какво смята да прави Той. А освен това те не могли да разберат и дали Богът е ядосан, или е доволен от тях.