ТЕКСТ 24
Text 24
Текст
Texto
калеварам̇ я̄вад идам̇ хиномй ахам
прасанна-ха̄са̄рун̣а-лочанолласан-
мукха̄мбуджо дхя̄на-патхаш чатур-бхуджах̣
kalevaraṁ yāvad idaṁ hinomy aham
prasanna-hāsāruṇa-locanollasan-
mukhāmbujo dhyāna-pathaś catur-bhujaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
сах̣ – Той; дева-девах̣ – Върховният Бог на боговете; бхагава̄н – Божествената Личност; пратӣкш̣ата̄м – нека милостиво да почака; калеварам – тяло; я̄ват – докато; идам – това (материално тяло); хиноми – напускам; ахам – аз; прасанна – радостен; ха̄са – усмихнат; арун̣а-лочана – очи, червени като утринното слънце; улласат – великолепно украсено; мукха-амбуджах̣ – лицето му, подобно на лотосов цвят; дхя̄на-патхах̣ – на пътя на моята медитация; чатур-бхуджах̣ – четириръката форма на На̄ра̄ян̣а (която обожавал Бхӣш̣мадева).
saḥ — Él; deva-devaḥ — el Supremo Señor de los señores; bhagavān — la Personalidad de Dios; pratīkṣatām — tenga la bondad de esperar; kalevaram — cuerpo; yāvat — mientras; idam — este (cuerpo material); hinomi — deje; aham — yo; prasanna — alegre; hāsa — sonriente; aruṇa-locana — ojos tan rojos como el sol de la mañana; ullasat — adornada hermosamente; mukha-ambujaḥ — Su cara cual flor de loto; dhyāna-pathaḥ — en la senda de mi meditación; catur-bhujaḥ — la forma de Nārāyaṇa de cuatro manos (la Deidad venerable de Bhīṣmadeva).
Превод
Traducción
Нека моят четирирък Бог, чието великолепно украсено лотосово лице се усмихва и чиито очи са червени като изгряващото слънце, милостиво изчака мига, когато ще напусна материалното си тяло.
Que mi Señor, quien tiene cuatro manos, y cuya cara de loto hermosamente adornada y con ojos tan rojos como el sol naciente, está sonriendo, tenga la bondad de esperarme hasta ese momento en que yo deje este cuerpo material.
Пояснение
Significado
Бхӣш̣мадева знаел добре, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалният На̄ра̄ян̣а. Формата на Бога, която той обожавал, била четириръкият На̄ра̄ян̣а, но той знаел, че четириръкият На̄ра̄ян̣а е пълна експанзия на Бог Кр̣ш̣н̣а. По заобиколен начин Бхӣш̣мадева изразил желанието си Бог Кр̣ш̣н̣а да се появи в образа си на четириръкия На̄ра̄ян̣а. Един ваиш̣н̣ава винаги е много смирен във взаимоотношенията си. Макар че нямало никакво съмнение, че веднага щом напусне материалното си тяло, Бхӣш̣мадева ще се отправи към Ваикун̣т̣ха-дха̄ма, като смирен ваиш̣н̣ава той пожелал да види красивото лице на Бога, защото било възможно да не го види, след като напусне сегашното си тяло. Макар че Богът обещава на чистите си предани достъп до обителта си, те не се възгордяват. Тук Бхӣш̣мадева казва „докато не напусна това тяло“. Това означава, че пълководецът щял да напусне тялото си по своя воля; той не бил принуден да прави това под натиска на природните закони. Той бил толкова могъщ, че можел да остане в тялото си толкова дълго, колкото пожелаел. Тази благословия Бхӣш̣мадева бил получил от баща си. Великият пълководец пожелал Богът да застане пред него във формата си на четириръкия На̄ра̄ян̣а, за да може да се съсредоточи върху него и да потъне в транса на медитацията. Тогава чрез мисли за Бога умът му щял да се освети и да се пречисти. Затова на Бхӣш̣мадева му било безразлично къде ще отиде. Чистите предани никога не се стремят особено настойчиво да се върнат в царството на Бога. Те се уповават изцяло на неговата добра воля. Дори ако Богът поиска да отидат в ада, те ще бъдат пак толкова удовлетворени. Единственото желание на чистите предани е винаги да бъдат погълнати от мисли за лотосовите нозе на Бога, независимо от всичко друго. Бхӣш̣мадева искал само това: да се потопи в мисли за Бога и така да напусне тялото си. Това е най-висшата цел, към която се стремят чистите предани.
Bhīṣmadeva sabía bien que el Señor Kṛṣṇa es el Nārāyaṇa original. Su Deidad venerable era el Nārāyaṇa de cuatro manos, pero él sabía que este último es una expansión plenaria del Señor Kṛṣṇa. Indirectamente, él deseaba que el Señor Śrī Kṛṣṇa manifestara Su aspecto de Nārāyaṇa de cuatro manos. Un vaiṣṇava siempre tiene un comportamiento humilde. Aunque era cien por ciento seguro que Bhīṣmadeva iría a Vaikuṇṭha-dhāma inmediatamente después de dejar el cuerpo material, aun así, como vaiṣṇava humilde que era, deseaba ver la hermosa cara del Señor, ya que, después de dejar el cuerpo actual, podía encontrarse en una posición en que no pudiera ver al Señor ya más. Un vaiṣṇava no es engreído, aunque el Señor le garantiza a Su devoto puro la entrada en Su morada. Aquí, Bhīṣmadeva dice «Mientras yo no deje este cuerpo». Esto significa que el gran general dejaría el cuerpo por su propia voluntad; a él no lo forzaban las leyes de la naturaleza. Él era tan poderoso, que podía quedarse en el cuerpo mientras lo deseara. Él recibió de su padre esa bendición. Él deseaba que el Señor permaneciera ante él en Su aspecto de Nārāyaṇa de cuatro manos, para poder concentrarse en Él y así quedar en trance en esa meditación. En ese entonces, la mente se le podría santificar con pensar en el Señor. Así pues, a él no le importaba a dónde iría. Un devoto puro nunca está ansioso de ir de vuelta al Reino de Dios. Él depende enteramente de la buena voluntad del Señor. Él está igualmente satisfecho incluso si el Señor desea que vaya al infierno. Él único deseo que un devoto puro abriga, es el de siempre poder pensar en los pies de loto del Señor con toda su atención, sin importarle nada más. Bhīṣmadeva tan solo quería esto: tener la mente absorta en el Señor, y morir así. Esa es la ambición máxima de un devoto puro.