ТЕКСТ 36
Text 36
Текст
Texto
врӣд̣а̄валока-нихато мадано 'пи я̄са̄м
саммухя ча̄пам аджаха̄т прамадоттама̄с та̄
ясйендриям̇ виматхитум̇ кухакаир на шекух̣
vrīḍāvaloka-nihato madano ’pi yāsām
sammuhya cāpam ajahāt pramadottamās tā
yasyendriyaṁ vimathituṁ kuhakair na śekuḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
удда̄ма – много сериозно; бха̄ва – изражение; пишуна – възбуждащи; амала – безупречни; валгу-ха̄са – красиви усмивки; врӣд̣а – ъгълът на окото; авалока – погледи; нихатах̣ – покорен; маданах̣ – Купидон (или амадана – изключително търпеливият Шива); апи – също; я̄са̄м – чиито; саммухя – покорен от; ча̄пам – лъкове; аджаха̄т – изостави; прамада – жена, която влудява; уттама̄х̣ – в най-висша степен; та̄ – всички; яся – чиито; индриям – сетива; виматхитум – обезпокоят; кухакаих̣ – магически уловки; на – никога; шекух̣ – бяха способни.
uddāma — muy grave; bhāva — expresión; piśuna — apasionantes; amala — inmaculadas; valgu-hāsa — hermosa sonrisa; vrīḍa — el rabillo del ojo; avaloka — mirando; nihataḥ — conquistaron; madanaḥ — Cupido (o amadana: el muy tolerante Śiva); api — también; yāsām — cuyos; sammuhya — siendo dominado por; cāpam — arcos; ajahāt — abandonar; pramada — mujer que enloquece; uttamāḥ — de alto grado; tā — todos; yasya — cuyos; indriyam — sentidos; vimathitum — perturbar; kuhakaiḥ — mediante actos de magia; na — nunca; śekuḥ — pudo.
Превод
Traducción
Макар че красивите усмивки и плахите погледи на цариците бяха чисти и вълнуващи; макар че бяха в състояние да покорят самия Купидон и да го накарат да захвърли от отчаяние лъка си; макар че дори непревземаемият Шива можеше да стане жертва на красотата им, въпреки приказното си очарование те не можеха да обезпокоят сетивата на Бога.
Aunque las hermosas sonrisas y miradas furtivas de las reinas eran todas inmaculadas y apasionantes, aunque ellas podían conquistar al propio Cupido y hacerlo abandonar su arco por la frustración, y aunque hasta el tolerante Śiva podía ser víctima de ellas, aun así, pese a todos sus atractivos y actos mágicos, no pudieron agitarle los sentidos al Señor.
Пояснение
Significado
Пътят на спасението, на връщането при Бога строго забранява общуването с жени. Цялата система на сана̄тана дхарма (варн̣а̄шрама дхарма) също забранява или ограничава общуването с жени. Тогава как може да бъде признат за Върховна Божествена Личност този, който е привързан към повече от шестнайсет хиляди съпруги? Любознателните хора, които наистина искат да разберат трансценденталната същност на Върховния Бог, с право могат да попитат това. За да отговорят на подобни въпроси, в тази и в следващите няколко шлоки мъдреците от Наимиша̄ран̣я обсъждат трансценденталната природа на Бога. От тук става ясно, че с привлекателността си жените можели да покорят Купидон и дори най-неподатливото и невъзмутимо същество, Шива. Но те не могли да завладеят сетивата на Бога. Работата на Купидон е да събужда материалната похот. Цялата вселена се движи, подбудена от стрелата на Купидон. В основата на всички дейности в този свят лежи взаимното влечение между мъжете и жените. Мъжете търсят за съпруги красиви жени, а жените си търсят подходящи мъже. И това е движещата сила на всички дейности. Щом мъжът се съедини с жената, половите взаимоотношения здраво запояват материалните окови на живото същество. Привързаността на двамата към уютен дом, родина, потомство, общество, приятели и трупане на богатства става причина да се образува едно измамно поле за действие – така се проявява лъжливото, но неотслабващо влечение към временното материално битие, изпълнено със страдания. Затова всички писания препоръчват на тези, които са поели пътя към освобождението, пътя, който води към къщи, обратно при Бога, да се освободят от подобни обекти на материална привързаност. А това е възможно само чрез общуване с предани на Бога, които са маха̄тма̄. Купидон пуска стрели по живите същества, за да ги накара да загубят ума си по другия пол, независимо дали партньорът наистина е красив. Подстрекателствата на Купидон могат да се наблюдават дори сред животни, които изглеждат отвратително в очите на цивилизованите хора. Влиянието на Купидон се разпростира дори и върху най-грозните форми на живот, а какво остава за тези, които притежават съвършена красота. Шива, който бил смятан за най-непристъпен, също бил улучен от стрелата на Купидон. Той напълно полудял от любов към Мохин̣ӣ (инкарнация на Бога) и се признал за победен. Но самият Купидон бил пленен от сдържаното и вълнуващо поведение на богините на щастието и доброволно хвърлил лъка си, напълно объркан – толкова прекрасни и очарователни били цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това те не могли да развълнуват трансценденталните сетива на Бога, защото Той е всесъвършен а̄тма̄ра̄ма, удовлетворен сам по себе си. За удовлетворението си Той не се нуждае от чужда помощ. Следователно цариците не можели да удовлетворят Бога с женското си очарование. Но те го удовлетворявали с искрената си любов и служене. Те можели да го удовлетворяват само с чистото си трансцендентално любовно служене и Богът с удоволствие се държал с тях като със свои съпруги. И така, удовлетворен от чистото им служене, Богът им отвърнал като най-верен съпруг. Нищо друго не можело да го накара да има толкова много съпруги. Той е съпруг на всички, но съпружеско отношение проявява към тези, които го приемат като такъв. Тази чиста обич, лишена от всякакви материални примеси, не трябва да се сравнява със светската страст. Тя е напълно трансцендентална. Женствената сдържаност, която показвали цариците, също била трансцендентална, защото била плод на трансцендентален екстаз. В предишните стихове вече се каза, че Богът изглеждал като обикновен съпруг, но всъщност взаимоотношенията със съпругите му били трансцендентални, чисти и необусловени от проявленията на материалната природа.
El sendero de la salvación o el sendero que va de vuelta a Dios prohíbe siempre la relación con mujeres, y el esquema completo del sanātana-dharma o varṇāśrama-dharma prohíbe o restringe esa relación. ¿Cómo, entonces, puede aceptarse como Suprema Personalidad de Dios a alguien que está entregado a más de dieciséis mil esposas? Esta pregunta la pueden hacer con propiedad las personas inquisitivas que están verdaderamente ansiosas de conocer la naturaleza trascendental del Señor Supremo, y para responder dichas preguntas los sabios de Naimiṣāraṇya han discutido en este verso y en los siguientes el carácter trascendental del Señor. Aquí queda claro que los atractivos rasgos femeninos que pueden conquistar a Cupido o incluso al supremamente tolerante Señor Śiva, no pudieron conquistar los sentidos del Señor. Cupido tiene la tarea de invocar la lujuria mundana. Al universo entero lo mueve la agitación que le produce la flecha de Cupido. Las actividades del mundo se están llevando a cabo en virtud de la atracción central que hay entre el varón y la hembra. El varón busca una compañera de su agrado, y la hembra busca un varón idóneo. Ese es el camino del estímulo material. Y tan pronto como el varón se une a la hembra, el cautiverio material del ser viviente queda de inmediato firmemente trabado mediante la relación sexual y, como resultado de ello, la atracción que tanto el varón como la hembra sienten por el dulce hogar, la patria, los hijos, la sociedad, la amistad y la acumulación de riquezas, se convierte en el campo ilusorio de las actividades, y de ese modo se manifiesta una falsa pero infatigable atracción por la existencia material temporal. En consecuencia, a aquellos que se encuentran en la senda de la salvación para ir de vuelta a Dios, todas las instrucciones de las Escrituras les aconsejan especialmente que se libren de esa clase de enseres de la atracción material. Y eso es posible solo por medio de la relación con los devotos del Señor, los cuales reciben el nombre de mahātmās. Cupido les lanza sus flechas a los seres vivientes para volverlos locos por el sexo opuesto, sin que importe si el candidato es en realidad bello o no. Las provocaciones de Cupido ocurren incluso entre las sociedades de las bestias, que en opinión de las naciones civilizadas son todas de un aspecto horrible. De modo que, si la influencia de Cupido se ejerce incluso entre las formas más feas de todas, ni qué hablar de las bellezas más perfectas que existen. Al Señor Śiva, a quien se le considera de lo más tolerante, también lo hirió la flecha de Cupido, porque él también se volvió loco por la encarnación Mohinī del Señor y admitió su derrota. Al propio Cupido, sin embargo, lo cautivaron los graves y apasionantes tratos de la diosa de la fortuna, y él abandonó voluntariamente su arco y sus flechas, con un espíritu de frustración. Tal era la belleza y la atracción de las reinas del Señor Kṛṣṇa. Empero, ellas no pudieron perturbar los trascendentales sentidos del Señor. Esto se debe a que el Señor es ātmārāma totalmente perfecto, o sea autosuficiente. Él no requiere de la ayuda externa de nadie para Su satisfacción personal. Por lo tanto, las reinas no pudieron satisfacer al Señor con su atractivo femenino, pero lo satisficieron con su sincero afecto y servicio. Únicamente mediante el trascendental servicio amoroso pudieron ellas satisfacer al Señor, y Él sintió el agrado de tratarlas como esposas, correspondiendo con ellas de esa manera. Así pues, satisfecho solo por el servicio puro que ellas le prestaban, el Señor correspondió con dicho servicio tal como un esposo dedicado. De no ser por eso, Él no tenía por qué convertirse en el esposo de tantas mujeres. Él es el esposo de todo el mundo, pero Él corresponde con aquel que lo acepta como tal. Este afecto puro por el Señor nunca debe compararse con la lujuria mundana. Es puramente trascendental. Y los tratos serios que las reinas exhibieron mediante hábitos femeninos naturales, también eran trascendentales, porque ellas expresaban los sentimientos movidas por el éxtasis trascendental. Ya se explicó en el verso anterior que el Señor parecía un esposo mundano, pero en realidad Su relación con Sus esposas era trascendental, pura y no estaba condicionada por las modalidades de la naturaleza material.