Skip to main content

ТЕКСТ 36

Text 36

Текст

Text

удда̄ма-бха̄ва-пишуна̄мала-валгу-ха̄са-
врӣд̣а̄валока-нихато мадано 'пи я̄са̄м
саммухя ча̄пам аджаха̄т прамадоттама̄с та̄
ясйендриям̇ виматхитум̇ кухакаир на шекух̣
uddāma-bhāva-piśunāmala-valgu-hāsa-
vrīḍāvaloka-nihato madano ’pi yāsām
sammuhya cāpam ajahāt pramadottamās tā
yasyendriyaṁ vimathituṁ kuhakair na śekuḥ

Дума по дума

Synonyms

удда̄ма – много сериозно; бха̄ва – изражение; пишуна – възбуждащи; амала – безупречни; валгу-ха̄са – красиви усмивки; врӣд̣а – ъгълът на окото; авалока – погледи; нихатах̣ – покорен; маданах̣ – Купидон (или амадана – изключително търпеливият Шива); апи – също; я̄са̄м – чиито; саммухя – покорен от; ча̄пам – лъкове; аджаха̄т – изостави; прамада – жена, която влудява; уттама̄х̣ – в най-висша степен; та̄ – всички; яся – чиито; индриям – сетива; виматхитум – обезпокоят; кухакаих̣ – магически уловки; на – никога; шекух̣ – бяха способни.

uddāma — very grave; bhāva — expression; piśuna — exciting; amala — spotless; valgu-hāsa — beautiful smiling; vrīḍa — corner of the eye; avaloka — looking; nihataḥ — conquered; madanaḥ — Cupid (or amadana – the greatly tolerant Śiva); api — also; yāsām — whose; sammuhya — being overpowered by; cāpam — bows; ajahāt — gave up; pramada — woman, who maddens; uttamāḥ — of high grade; — all; yasya — whose; indriyam — senses; vimathitum — to perturb; kuhakaiḥ — by magical feats; na — never; śekuḥ — was able.

Превод

Translation

Макар че красивите усмивки и плахите погледи на цариците бяха чисти и вълнуващи; макар че бяха в състояние да покорят самия Купидон и да го накарат да захвърли от отчаяние лъка си; макар че дори непревземаемият Шива можеше да стане жертва на красотата им, въпреки приказното си очарование те не можеха да обезпокоят сетивата на Бога.

Although the queens’ beautiful smiles and furtive glances were all spotless and exciting, and although they could conquer Cupid himself by making him give up his bow in frustration, and although even the tolerant Śiva could fall victim to them, still, despite all their magical feats and attractions, they could not agitate the senses of the Lord.

Пояснение

Purport

Пътят на спасението, на връщането при Бога строго забранява общуването с жени. Цялата система на сана̄тана дхарма (варн̣а̄шрама дхарма) също забранява или ограничава общуването с жени. Тогава как може да бъде признат за Върховна Божествена Личност този, който е привързан към повече от шестнайсет хиляди съпруги? Любознателните хора, които наистина искат да разберат трансценденталната същност на Върховния Бог, с право могат да попитат това. За да отговорят на подобни въпроси, в тази и в следващите няколко шлоки мъдреците от Наимиша̄ран̣я обсъждат трансценденталната природа на Бога. От тук става ясно, че с привлекателността си жените можели да покорят Купидон и дори най-неподатливото и невъзмутимо същество, Шива. Но те не могли да завладеят сетивата на Бога. Работата на Купидон е да събужда материалната похот. Цялата вселена се движи, подбудена от стрелата на Купидон. В основата на всички дейности в този свят лежи взаимното влечение между мъжете и жените. Мъжете търсят за съпруги красиви жени, а жените си търсят подходящи мъже. И това е движещата сила на всички дейности. Щом мъжът се съедини с жената, половите взаимоотношения здраво запояват материалните окови на живото същество. Привързаността на двамата към уютен дом, родина, потомство, общество, приятели и трупане на богатства става причина да се образува едно измамно поле за действие – така се проявява лъжливото, но неотслабващо влечение към временното материално битие, изпълнено със страдания. Затова всички писания препоръчват на тези, които са поели пътя към освобождението, пътя, който води към къщи, обратно при Бога, да се освободят от подобни обекти на материална привързаност. А това е възможно само чрез общуване с предани на Бога, които са маха̄тма̄. Купидон пуска стрели по живите същества, за да ги накара да загубят ума си по другия пол, независимо дали партньорът наистина е красив. Подстрекателствата на Купидон могат да се наблюдават дори сред животни, които изглеждат отвратително в очите на цивилизованите хора. Влиянието на Купидон се разпростира дори и върху най-грозните форми на живот, а какво остава за тези, които притежават съвършена красота. Шива, който бил смятан за най-непристъпен, също бил улучен от стрелата на Купидон. Той напълно полудял от любов към Мохин̣ӣ (инкарнация на Бога) и се признал за победен. Но самият Купидон бил пленен от сдържаното и вълнуващо поведение на богините на щастието и доброволно хвърлил лъка си, напълно объркан – толкова прекрасни и очарователни били цариците на Бог Кр̣ш̣н̣а. Но въпреки това те не могли да развълнуват трансценденталните сетива на Бога, защото Той е всесъвършен а̄тма̄ра̄ма, удовлетворен сам по себе си. За удовлетворението си Той не се нуждае от чужда помощ. Следователно цариците не можели да удовлетворят Бога с женското си очарование. Но те го удовлетворявали с искрената си любов и служене. Те можели да го удовлетворяват само с чистото си трансцендентално любовно служене и Богът с удоволствие се държал с тях като със свои съпруги. И така, удовлетворен от чистото им служене, Богът им отвърнал като най-верен съпруг. Нищо друго не можело да го накара да има толкова много съпруги. Той е съпруг на всички, но съпружеско отношение проявява към тези, които го приемат като такъв. Тази чиста обич, лишена от всякакви материални примеси, не трябва да се сравнява със светската страст. Тя е напълно трансцендентална. Женствената сдържаност, която показвали цариците, също била трансцендентална, защото била плод на трансцендентален екстаз. В предишните стихове вече се каза, че Богът изглеждал като обикновен съпруг, но всъщност взаимоотношенията със съпругите му били трансцендентални, чисти и необусловени от проявленията на материалната природа.

The path of salvation or the path going back to Godhead always forbids the association of women, and the complete sanātana-dharma or varṇāśrama-dharma scheme forbids or restricts association with women. How then can one be accepted as the Supreme Personality of Godhead who is addicted to more than sixteen thousand wives? This question may be relevantly raised by inquisitive persons really anxious to know about the transcendental nature of the Supreme Lord. And to answer such questions, the sages at Naimiṣāraṇya have discussed the transcendental character of the Lord in this and in following verses. It is clear herein that the feminine attractive features which can conquer Cupid or even the supermost tolerant Lord Śiva could not conquer the senses of the Lord. Cupid’s business is to invoke mundane lust. The whole universe is moving, being agitated by Cupid’s arrow. The activities of the world are being carried on by the central attraction of male and female. A male is searching after a mate to his liking, and the female is looking after a suitable male. That is the way of material stimulus. And as soon as a male is combined with a female, the material bondage of the living being is at once tightly interlocked by sex relation, and as a result of this, both the male’s and female’s attraction for sweet home, motherland, bodily offspring, society and friendship and accumulation of wealth becomes the illusory field of activities, and thus a false but indefatigable attraction for the temporary material existence, which is full of miseries, is manifest. Those who are, therefore, on the path of salvation for going back home, back to Godhead, are especially advised by all scriptural instruction to become free from such paraphernalia of material attraction. And that is possible only by the association of the devotees of the Lord, who are called the mahātmās. Cupid throws his arrow upon the living beings to make them mad after the opposite sex, whether the party is actually beautiful or not. Cupid’s provocations are going on, even among beastly societies who are all ugly-looking in the estimation of the civilized nations. Thus Cupid’s influence is exerted even amongst the ugliest forms, and what to speak of the most perfect beauties. Lord Śiva, who is considered to be most tolerant, was also struck by Cupid’s arrow because he also became mad after the Mohinī incarnation of the Lord and acknowledged himself to be defeated. Cupid, however, was himself captivated by the grave and exciting dealings of the goddesses of fortune, and he voluntarily gave up his bow and arrow in a spirit of frustration. Such was the beauty and attraction of the queens of Lord Kṛṣṇa. Yet they could not disturb the transcendental senses of the Lord. This is because the Lord is all-perfect ātmārāma, or self-sufficient. He does not require anyone’s extraneous help for His personal satisfaction. Therefore, the queens could not satisfy the Lord by their feminine attractiveness, but they satisfied Him by their sincere affection and service. Only by unalloyed transcendental loving service could they satisfy the Lord, and the Lord was pleased to treat them as wives in reciprocation. Thus being satisfied by their unalloyed service only, the Lord reciprocated the service just like a devout husband. Otherwise He had no business becoming the husband of so many wives. He is the husband of everyone, but to one who accepts Him as such, He reciprocates. This unalloyed affection for the Lord is never to be compared to mundane lust. It is purely transcendental. And the grave dealings, which the queens displayed in natural feminine ways, were also transcendental because the feelings were expressed out of transcendental ecstasy. It is already explained in the previous verse that the Lord appeared like a mundane husband, but factually His relation with His wives was transcendental, pure and unconditioned by the modes of material nature.