Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е

ПЕТА ГЛАВА

PETO POGLAVLJE

Карма йога – дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание

Karma-yoga – djelovanje u svjesnosti Kṛṣṇe

ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.
STIH 1:
Arjuna reče: O Kṛṣṇa, najprije tražiš od mene da se odreknem djelovanja, a onda mi preporučuješ djelovanje s predanošću. Molim Te, reci mi sada jasno što je bolje?
ТЕКСТ 2:
Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
STIH 2:
Božanska Osoba odgovori: I odricanje od djelovanja i djelovanje s predanošću povoljni su za dostizanje oslobođenja, ali predano je služenje bolje od odricanja od djelovanja.
ТЕКСТ 3:
Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.
STIH 3:
Onaj tko ne mrzi niti želi plodove svojih djelatnosti uvijek je utemeljen u odricanju. Takva osoba, oslobođena svih dvostranosti, lako nadilazi materijalno ropstvo i biva potpuno oslobođena, o Arjuna snažnih ruku.
ТЕКСТ 4:
Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄н̇кхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.
STIH 4:
Samo neuki ljudi izjavljuju da se predano služenje [karma-yoga] razlikuje od analitičkog proučavanja materijalnog svijeta [sāṅkhye]. Po mišljenju učenih osoba, onaj tko se posveti jednom od ovih dvaju putova stječe rezultate obaju.
ТЕКСТ 5:
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
STIH 5:
Onaj tko zna da se položaj dostignut analitičkim proučavanjem može dostići i predanim služenjem i tko zato smatra da su analitičko proučavanje i predano služenje na istoj razini, vidi stvari takve kakve jesu.
ТЕКСТ 6:
Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.
STIH 6:
Samo odricanje od svih djelatnosti, bez predana služenja Gospodina, ne može osobi donijeti sreću, ali misaona osoba koja predano služi može odmah dostići Svevišnjega.
ТЕКСТ 7:
Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.
STIH 7:
Čista duša koja djeluje s predanošću i koja vlada svojim umom i osjetilima draga je svakome i svatko je njoj drag. Premda uvijek djeluje, nikada ne biva zapletena.
ТЕКСТОВЕ 8 – 9:
Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.
STIHOVI 8-9:
Osoba s božanskom svjesnošću, iako gleda, sluša, miriše, jede, hoda, spava i diše, uvijek u sebi zna da zapravo ništa ne čini, jer dok govori, obavlja nuždu, prima ili otvara i zatvara oči uvijek zna da samo materijalna osjetila dolaze u dodir sa svojim predmetima i da je od njih odvojena.
ТЕКСТ 10:
Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.
STIH 10:
Onaj tko vrši svoju dužnost bez vezanosti, predajući rezultate Svevišnjem Gospodinu, ne podliježe utjecaju grešna djela, kao što lotosov cvijet ne dodiruje voda.
ТЕКСТ 11:
Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.
STIH 11:
Ostavljajući svu vezanost, yogīji djeluju tijelom, umom, inteligencijom pa čak i osjetilima, samo da bi se pročistili.
ТЕКСТ 12:
Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.
STIH 12:
Nepokolebljivo predana duša dostiže savršen mir, jer nudi rezultate svih djelatnosti Meni, dok osoba koja nije sjedinjena s Božanskom Osobom, već žudi za plodovima svoga rada, biva zapletena.
ТЕКСТ 13:
Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.
STIH 13:
Kada utjelovljeno živo biće ovlada svojom prirodom i u umu se odrekne svih djelatnosti, sretno prebiva u gradu s devet dveri [materijalnom tijelu], ne djelujući i ne uzrokujući djelovanje.
ТЕКСТ 14:
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
STIH 14:
Utjelovljeni duh, gospodar grada svoga tijela, ne stvara djelatnosti ili plodove djela, niti potiče ljude na djelovanje. Sve to čine guṇe materijalne prirode.
ТЕКСТ 15:
И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.
STIH 15:
Svevišnji Gospodin ne prihvaća ničija grešna ili pobožna djela. Utjelovljena su bića zbunjena, zbog neznanja koje prekriva njihovo pravo znanje.
ТЕКСТ 16:
Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.
STIH 16:
Kada je živo biće prosvijetljeno znanjem koje uništava neznanje, njegovo znanje sve razotkriva, kao što sunce po danu sve obasjava.
ТЕКСТ 17:
Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.
STIH 17:
Kada osoba usredotoči svoj um i inteligenciju na Svevišnjega, polažući svoju vjeru u Njega i prihvaćajući Njegovo okrilje, zahvaljujući potpunu znanju sve njezine dvojbe u potpunosti nestaju i tako napreduje na putu oslobođenja.
ТЕКСТ 18:
Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).
STIH 18:
Ponizni mudraci, zahvaljujući pravom znanju, vide jednakim očima učena i plemenita brāhmaṇu, kravu, slona, psa i čovjeka koji jede pse [koji ne pripada ni jednoj kasti].
ТЕКСТ 19:
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
STIH 19:
Oni čiji su umovi utemeljeni u viziji jednakosti već su nadvladali stanja rođenja i smrti. Besprijekorni su kao Brahman i stoga su već utemeljeni u Brahmanu.
ТЕКСТ 20:
Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.
STIH 20:
Osoba koja se ne raduje kada stekne što ugodno niti jadikuje kada stekne što neugodno, čija je inteligencija utemeljena u jastvu, koja nije zbunjena i koja zna nauk o Bogu, već je utemeljena u transcendenciji.
ТЕКСТ 21:
Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.
STIH 21:
Takva oslobođena osoba ne osjeća privlačnost prema materijalnom osjetilnom zadovoljstvu, već uvijek u transu uživa u unutarnjem zadovoljstvu. Na taj način samospoznata duša uživa u beskrajnoj sreći, jer se usredotočuje na Svevišnjeg.
ТЕКСТ 22:
За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.
STIH 22:
Inteligentna osoba ne uživa u izvorima bijede, koji nastaju dodirom s materijalnim osjetilima. O Kuntīn sine, takvi užici imaju početak i kraj i mudar čovjek ne nalazi u njima zadovoljstvo.
ТЕКСТ 23:
Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.
STIH 23:
Ako osoba prije nego što napusti sadašnje tijelo može podnositi nagone materijalnih osjetila i obuzdati silu želje i srdžbe, utemeljena je u dobru položaju i sretna u ovome svijetu.
ТЕКСТ 24:
Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.
STIH 24:
Onaj tko nalazi sreću u sebi, tko aktivno uživa u unutarnjem zadovoljstvu i teži za unutarnjim ciljem savršen je mistik. Oslobođen je u Svevišnjem i na kraju dostiže Svevišnjeg.
ТЕКСТ 25:
Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.
STIH 25:
Osobe zaokupljene unutarnjim životom, koje su nadišle dvostranosti rođene iz sumnje i koje uvijek djeluju za dobrobit svih živih bića, oslobođene grijeha, dostižu oslobođenje u Svevišnjem.
ТЕКСТ 26:
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
STIH 26:
Samospoznatim i samoovladanim osobama, oslobođenim srdžbe i svih materijalnih želja, koje uvijek nastoje dostići savršenstvo, osigurano je oslobođenje u Svevišnjem u skoroj budućnosti.
ТЕКСТОВЕ 27 – 28:
Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
STIHOVI 27-28:
Prekidajući dodir sa svim vanjskim predmetima osjetila, neprestano usmjeravajući pogled između obrva, zadržavajući udah i izdah u nosnicama i tako vladajući umom, osjetilima i inteligencijom, transcendentalist koji teži za oslobođenjem oslobađa se želje, straha i srždbe. Onaj tko se uvijek nalazi u tom stanju sigurno je oslobođen.
ТЕКСТ 29:
Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.
STIH 29:
Osoba potpuno svjesna Mene, koja zna da sam vrhovni uživatelj svih žrtvovanja i strogosti, gospodar svih planeta i polubogova te dobročinitelj i dobronamjernik svih živih bića dostiže mir oslobađajući se patnje uzrokovane materijalnim bijedama.