Skip to main content

ПЕТА ГЛАВА

Глава пятая

Карма йога – дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание

Карма-йога — деятельность в сознании Кришны

ТЕКСТ 1:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.
ТЕКСТ 1 :
Арджуна сказал: О Кришна, сначала Ты велел мне отказаться от деятельности, а затем дал совет действовать в преданном служении. Прошу Тебя, скажи прямо, какой образ действий лучше.
ТЕКСТ 2:
Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
ТЕКСТ 2 :
Верховный Господь сказал: И отказ от деятельности, и деятельность в преданном служении ведут человека к освобождению. И все же действовать в преданном служении лучше, чем отказаться от деятельности.
ТЕКСТ 3:
Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.
ТЕКСТ 3 :
Того, кто не презирает плоды своей деятельности, но и не стремится к ним, считают навеки отрекшимся от мира. Преодолев влияние двойственности, такой человек легко сбрасывает оковы материального рабства и обретает полное освобождение, о могучерукий Арджуна.
ТЕКСТ 4:
Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄н̇кхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.
ТЕКСТ 4 :
Только невежды могут говорить, что преданное служение [карма-йога] отлично от аналитического изучения материального мира [санкхьи]. Истинно мудрые утверждают, что тот, кто не сворачивая идет одним из этих путей, достигает цели обоих.
ТЕКСТ 5:
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
ТЕКСТ 5 :
Тот, кто знает, что цели санкхьи можно также достичь с помощью преданного служения, и понимает, что аналитическое изучение мира и преданное служение равнозначны, видит истинное положение вещей.
ТЕКСТ 6:
Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.
ТЕКСТ 6 :
Отказ от деятельности сам по себе, без преданного служения Господу, никому не принесет счастья. Но вдумчивый человек, посвятивший себя преданному служению, может без промедления достичь Всевышнего.
ТЕКСТ 7:
Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.
ТЕКСТ 7 :
Тот, кто занят преданным служением, кто чист душой и обуздал свой ум и чувства, дорог всем, и все дороги ему. Хотя такой человек всегда поглощен деятельностью, он никогда не бывает связан ее последствиями.
ТЕКСТОВЕ 8 – 9:
Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.
ТЕКСТЫ 8-9 :
Когда человек, обладающий божественным сознанием, видит, слышит, осязает, ощущает запахи, ест, ходит, спит или дышит, он всегда знает, что сам он ничего не делает. Ему известно, что, когда он беседует, опорожняет кишечник или наполняет желудок, открывает или закрывает глаза, это просто материальные чувства взаимодействуют с объектами восприятия, но сам он не причастен ко всему этому.
ТЕКСТ 10:
Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.
ТЕКСТ 10 :
Подобно тому как вода не смачивает лист лотоса, грех никогда не пятнает того, кто исполняет свой долг без привязанности к плодам своего труда, жертвуя их Верховному Господу.
ТЕКСТ 11:
Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.
ТЕКСТ 11 :
Отказавшись от всех привязанностей, йоги позволяют действовать своему телу, уму, разуму и даже чувствам только ради самоочищения.
ТЕКСТ 12:
Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.
ТЕКСТ 12 :
Душа, непоколебимо преданная Мне, обретает истинный мир и покой, ибо отдает Мне все плоды своего труда. Тому же, кто не находится в союзе со Всевышним, кто движим желанием наслаждаться плодами своего труда, уготовано рабство.
ТЕКСТ 13:
Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.
ТЕКСТ 13 :
Когда воплощенное живое существо, научившись владеть собой, отрекается в уме от всякой деятельности, оно счастливо живет в городе с девятью вратами [материальном теле], не совершая действий и не становясь их причиной.
ТЕКСТ 14:
Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
ТЕКСТ 14 :
Воплощенный дух, хозяин города-тела, не совершает действий, не побуждает других к деятельности и не создает ее плодов. Все это делаютгуны материальной природы.
ТЕКСТ 15:
И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.
ТЕКСТ 15 :
Верховный Господь не отвечает за греховные и праведные поступки живых существ. Воплощенные в теле существа пребывают во власти иллюзии, потому что их истинное знание скрыто невежеством.
ТЕКСТ 16:
Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.
ТЕКСТ 16 :
Но когда живое существо обретает знание, свет этого знания рассеивает тьму неведения и открывает ему истинную природу вещей, подобно тому как солнце, поднимаясь над горизонтом, озаряет все вокруг.
ТЕКСТ 17:
Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.
ТЕКСТ 17 :
Когда ум, разум, вера и упования целиком направлены на Всевышнего, человек, благодаря совершенному знанию, избавляется от всей скверны греха, и тогда перед ним открывается путь к освобождению.
ТЕКСТ 18:
Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).
ТЕКСТ 18 :
Смиренные мудрецы, обладающие истинным знанием, одинаково смотрят на ученого и благовоспитанного брахмана, корову, слона, собаку и собакоеда [неприкасаемого].
ТЕКСТ 19:
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
ТЕКСТ 19 :
Те, кто всегда уравновешен и беспристрастен, уже одолели рождение и смерть. Став безупречными, как Брахман, они пребывают в Брахмане.
ТЕКСТ 20:
Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.
ТЕКСТ 20 :
Кто не радуется приятным событиям и не огорчается из-за неприятностей, кто обладает невозмутимым разумом, кто не подвержен влиянию иллюзии и сведущ в науке о Боге, тот уже достиг духовного бытия.
ТЕКСТ 21:
Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.
ТЕКСТ 21 :
Такого человека, свободного от мирских привязанностей, не привлекают материальные, чувственные наслаждения: он всегда погружен в транс и черпает радость внутри себя. Так человек, постигший свое истинное «я» и всегда сосредоточенный на Всевышнем, наслаждается беспредельным счастьем.
ТЕКСТ 22:
За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.
ТЕКСТ 22 :
Разумный человек сторонится удовольствий, рожденных от соприкосновения материальных чувств с объектами восприятия, ибо такие удовольствия являются источником страданий. У всех материальных удовольствий, о сын Кунти, есть начало и конец, поэтому мудрец никогда не тешится ими.
ТЕКСТ 23:
Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.
ТЕКСТ 23 :
Если человек в своем нынешнем теле научился сдерживать позывы материальных чувств и обуздывать свои желания и гнев, значит, он уже достиг совершенства и обрел истинное счастье в этом мире.
ТЕКСТ 24:
Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.
ТЕКСТ 24 :
Тот, кто черпает счастье, наслаждение и бодрость духа в себе самом и чей взор всегда обращен внутрь, поистине совершенный йог-мистик. Он обретает освобождение и в конце концов приходит ко Всевышнему.
ТЕКСТ 25:
Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.
ТЕКСТ 25 :
Те, кто вышел из-под влияния двойственности, порожденной сомнениями, и направил ум внутрь, кто очистился от скверны греха и всегда радеет о благе всех существ, обретают освобождение и постигают Высшую Истину.
ТЕКСТ 26:
За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
ТЕКСТ 26 :
Те, кто избавился от гнева и всех материальных желаний, кто осознал свое истинное «я», обуздал ум и неустанно стремится к совершенству, очень скоро обретут освобождение, постигнув Высшую Истину.
ТЕКСТОВЕ 27 – 28:
Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
ТЕКСТЫ 27-28 :
Полностью отрешившись от объектов чувственного восприятия, сосредоточив взор на межбровье, уравновесив в ноздрях вдох и выдох и остановив дыхание, йог, стремящийся к освобождению, укрощает таким образом свой ум, чувства и разум и избавляется от желаний, страха и гнева. Тот, кто всегда пребывает в таком состоянии, безусловно, освобожденная душа.
ТЕКСТ 29:
Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.
ТЕКСТ 29 :
Человек, полностью осознавший, что Я единственный, кто наслаждается всеми жертвоприношениями и плодами подвижничества, что Я верховный владыка всех планет и полубогов, а также друг и благодетель всех существ, избавляется от материальных страданий и обретает полное умиротворение.