Skip to main content

ТЕКСТОВЕ 27 – 28

ТЕКСТЫ 27-28

Текст

Текст

спарша̄н кр̣тва̄ бахир ба̄хя̄м̇ш
чакш̣уш чаива̄нтаре бхрувох̣
пра̄н̣а̄па̄нау самау кр̣тва̄
на̄са̄бхянтара-ча̄рин̣ау
спарш́а̄н кр̣тва̄ бахир ба̄хйа̄м̇ш́
чакшуш́ чаива̄нтаре бхрувох̣
пра̄н̣а̄па̄нау самау кр̣тва̄
на̄са̄бхйантара-ча̄рин̣ау
ятендрия-мано-буддхир
мунир мокш̣а-пара̄ян̣ах̣
вигатеччха̄-бхая-кродхо
ях̣ сада̄ мукта ева сах̣
йатендрийа-мано-буддхир
мунир мокша-пара̄йан̣ах̣
вигатеччха̄-бхайа-кродхо
йах̣ сада̄ мукта эва сах̣

Дума по дума

Пословный перевод

спарша̄н – сетивни обекти, напр. звук; кр̣тва̄ – като насочва; бахих̣ – навън; ба̄хя̄н – ненужно; чакш̣ух̣ – очи; ча – също; ева – несъмнено; антаре – между; бхрувох̣ – веждите; пра̄н̣а-апа̄нау – движещият се нагоре и надолу въздух; самау – преустановяване; кр̣тва̄ – като задържа; на̄са-абхянтара – в ноздрите; ча̄рин̣ау – като духа; ята – контролирани; индрия – сетива; манах̣ – ум; буддхих̣ – интелигентност; муних̣ – трансценденталистът; мокш̣а – за освобождение; пара̄ян̣ах̣ – така предопределен; вигата – след като се е отказал; иччха̄ – желания; бхая – страх; кродхах̣ – гняв; ях̣ – човек, който; сада̄ – винаги; муктах̣ – свободен; ева – несъмнено; сах̣ – той е.

спарш́а̄н — объекты чувственного восприятия (такие, как звук); кр̣тва̄ — оставив; бахих̣ — снаружи; ба̄хйа̄н — внешние; чакшух̣ — зрение; ча — также; эва — безусловно; антаре — между; бхрувох̣ — бровей; пра̄н̣а-апа̄нау — восходящий и нисходящий потоки воздуха; самау — уравновешенные; кр̣тва̄ — зафиксировав; на̄са-абхйантара — в ноздрях; ча̄рин̣ау — движущиеся; йата — обузданы; индрийа — чувства; манах̣ — ум; буддхих̣ — тот, чей разум; муних̣йог; мокша — освобождение; пара̄йан̣ах̣ — тот, чья цель; вигата — устранены; иччха̄ — желания; бхайа — страх; кродхах̣ — тот, чей гнев; йах̣ — который; сада̄ — постоянно; муктах̣ — освобожденный; эва — безусловно; сах̣ — тот.

Превод

Перевод

Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.

Полностью отрешившись от объектов чувственного восприятия, сосредоточив взор на межбровье, уравновесив в ноздрях вдох и выдох и остановив дыхание, йог, стремящийся к освобождению, укрощает таким образом свой ум, чувства и разум и избавляется от желаний, страха и гнева. Тот, кто всегда пребывает в таком состоянии, безусловно, освобожденная душа.

Пояснение

Комментарий

В Кр̣ш̣н̣а съзнание веднага разбираме духовната си същност и след това, с предано служене, разбираме Върховния Бог. Постоянното предано служене ни издига на трансцендентална позиция и ни осигурява необходимите качества, за да усещаме присъствието на Бога в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.

Развив в себе сознание Кришны, человек сразу осознаёт свою духовную природу и затем в процессе преданного служения постигает Верховного Господа. Достигнув совершенства в преданном служении, он утверждается на духовном уровне и обретает способность ощущать присутствие Господа в любой своей деятельности. Такое состояние называют высшей ступенью освобождения.

След като изрежда принципите за освобождение във Върховния, Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна как може да се достигне тази позиция с практиката на мистицизма, или йога, известна като аш̣т̣а̄н̇га йога. Тя е разделена на осем етапа, наречени яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. В шеста глава предметът на йога е описан подробно, а тук, в края на пета глава, за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратя̄ха̄ра човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа между двете си вежди и с полуотворени очи да го съсредоточи във върха на носа. Няма полза от затваряне на очите, защото е много възможно да заспим. Няма полза и от напълно отворените очи, защото тогава съществува риск да бъдем привлечени от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите чрез неутрализиране на двата въздушни потока, движещи се съответно нагоре и надолу в тялото. С практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготви за освобождение във Върховния.

Рассказав Арджуне об этой ступени освобождения, Господь говорит, как достичь этого состояния, занимаясь практикой аштанга-йоги, состоящей из восьми ступеней: ямы, ниямы, асаны, пранаямы, пратьяхары, дхараны, дхьяны и самадхи. Эта практика йоги подробно описана в шестой главе «Бхагавад-гиты», здесь же, в конце пятой главы, даны лишь предварительные сведения о ней. На ступени пратьяхары йог должен оторвать чувства от объектов восприятия, таких, как звук, осязательное ощущение, форма, вкус и запах, а затем, полузакрыв глаза, сосредоточить взгляд между бровей или устремить его на кончик носа. Глаза не нужно закрывать совсем, потому что так можно легко заснуть. Не имеет смысла и держать их широко открытыми, чтобы не отвлекаться на объекты восприятия. Уравновесив восходящий и нисходящий потоки воздуха в теле, йог задерживает дыхание в ноздрях. Тот, кто занимается такой практикой йоги, подчиняет себе чувства, отстраняется от объектов восприятия и таким образом подготавливает себя к тому, чтобы обрести освобождение и постичь Высшую Истину.

Тази йога техника освобождава от страх и гняв и дава възможност да се усети присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за други дейности. Този начин за контролиране на сетивата е по-добър от аш̣т̣а̄н̇га йога.

Эта практика йоги помогает человеку избавиться от любых проявлений страха и гнева, подняться на духовный уровень и ощутить присутствие Сверхдуши. Отсюда следует, что самым легким из всех видов йоги является метод сознания Кришны. Об этом будет подробно рассказано в следующей главе. Здесь же можно сказать, что человек, обладающий сознанием Кришны и всегда занятый преданным служением Господу, никогда не рискует потерять контроль над своими чувствами и не позволит им найти себе другое занятие. Этот метод позволяет управлять чувствами гораздо лучше, чем метод аштанга-йоги.