ТЕКСТ 5
ТЕКСТ 5
Текст
Текст
тад йогаир апи гамяте
екам̇ са̄н̇кхям̇ ча йогам̇ ча
ях̣ пашяти са пашяти
тад йогаир апи гамйате
экам̇ са̄н̇кхйам̇ ча йогам̇ ча
йах̣ паш́йати са паш́йат
Дума по дума
Пословный перевод
ят – какво; са̄н̇кхяих̣ – чрез Са̄н̇кхя философията; пра̄пяте – се достига; стха̄нам – място; тат – което; йогаих̣ – с предано служене; апи – също; гамяте – може да постигне; екам – човек; са̄н̇кхям – аналитично изучаване; ча – и; йогам – дейност в преданост; ча – и; ях̣ – този, който; пашяти – вижда; сах̣ – той; пашяти – действително вижда.
йат — которое; са̄н̇кхйаих̣ — философией санкхьи; пра̄пйате — достигается; стха̄нам — место; тат — то; йогаих̣ — преданным служением; апи — также; гамйате — достигается; экам — одно; са̄н̇кхйам — аналитическое изучение материального мира; ча — и; йогам — деятельность в преданном служении; ча — и; йах̣ — который; паш́йати — видит; сах̣ — тот; паш́йати — видит.
Превод
Перевод
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
Тот, кто знает, что цели санкхьи можно также достичь с помощью преданного служения, и понимает, что аналитическое изучение мира и преданное служение равнозначны, видит истинное положение вещей.
Пояснение
Комментарий
Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Са̄н̇кхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Са̄н̇кхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кр̣ш̣н̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.
Истинная цель философских поисков — определить высшую цель жизни. Поскольку высшей целью жизни является постижение своего истинного «я», оба названных здесь метода приводят человека к одному и тому же заключению. Изучая философию санкхьи, он приходит к выводу о том, что живое существо не принадлежит к материальному миру, но является частицей высшего духовного целого. Следовательно, вечная душа никак не связана с материальным миром и ее деятельность должна быть так или иначе связана со Всевышним. Когда душа действует в сознании Кришны, она занимает свое естественное положение. Метод санкхьи подразумевает, что человек должен избавиться от привязанности к материи, а йога преданного служения позволяет развить привязанность к деятельности в сознании Кришны. По сути дела, между этими двумя методами нет разницы, хотя на первый взгляд кажется, что один из них требует отрешенности, а другой — привязанности. Отрешенность от материи и привязанность к Кришне — это, фактически, одно и то же. Тот, кто понимает это, видит вещи в истинном свете.