ТЕКСТ 5
TEXT 5
Текст
Texto
тад йогаир апи гамяте
екам̇ са̄н̇кхям̇ ча йогам̇ ча
ях̣ пашяти са пашяти
tad yogair api gamyate
ekaṁ sāṅkhyaṁ ca yogaṁ ca
yaḥ paśyati sa paśyati
Дума по дума
Palabra por palabra
ят – какво; са̄н̇кхяих̣ – чрез Са̄н̇кхя философията; пра̄пяте – се достига; стха̄нам – място; тат – което; йогаих̣ – с предано служене; апи – също; гамяте – може да постигне; екам – човек; са̄н̇кхям – аналитично изучаване; ча – и; йогам – дейност в преданост; ча – и; ях̣ – този, който; пашяти – вижда; сах̣ – той; пашяти – действително вижда.
yat — lo que; sāṅkhyaiḥ — por medio de la filosofía sāṅkhya; prāpyate — se alcanza; sthānam — lugar; tat — eso; yogaiḥ — mediante el servicio devocional; api — también; gamyate — uno puede conseguir; ekam — uno; sāṅkhyam — estudio analítico; ca — y; yogam — acción con devoción; ca — y; yaḥ — aquel que; paśyati — ve; saḥ — él; paśyati — realmente ve.
Превод
Traducción
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
Aquel que sabe que la posición que se alcanza por medio del estudio analítico también se puede conseguir por medio del servicio devocional, y quien, en consecuencia, ve que el estudio analítico y el servicio devocional se hallan en el mismo nivel, ve las cosas tal como son.
Пояснение
Significado
Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Са̄н̇кхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Са̄н̇кхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кр̣ш̣н̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.
El verdadero propósito de la investigación filosófica es encontrar la meta última de la vida. Como la meta última de la vida es la autorrealización, no hay diferencia entre las conclusiones a las que se llega por medio de los dos procesos. Mediante la investigación filosófica del sāṅkhya, uno llega a la conclusión de que la entidad viviente no es parte integral del mundo material sino del supremo espíritu total. Por consiguiente, el alma espiritual no tiene nada que ver con el mundo material; sus acciones deben de tener alguna relación con el Supremo. Cuando el alma actúa con conciencia de Kṛṣṇa, se halla verdaderamente en su posición constitucional. En el primer proceso, el del sāṅkhya, uno tiene que llegar a desapegarse de la materia, y en el proceso del yoga devocional uno tiene que apegarse al trabajo del proceso de conciencia de Kṛṣṇa. En realidad, ambos procesos son iguales, aunque externamente un proceso parece implicar desapego, y el otro parece implicar apego. El desapego de la materia y el apego a Kṛṣṇa son una misma y única cosa. Aquel que puede ver esto ve las cosas tal como son.