Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 5.5
Текст
тад йогаир апи гамяте
екам̇ са̄н̇кхям̇ ча йогам̇ ча
ях̣ пашяти са пашяти
Дума по дума
ят – какво; са̄н̇кхяих̣ – чрез Са̄н̇кхя философията; пра̄пяте – се достига; стха̄нам – място; тат – което; йогаих̣ – с предано служене; апи – също; гамяте – може да постигне; екам – човек; са̄н̇кхям – аналитично изучаване; ча – и; йогам – дейност в преданост; ча – и; ях̣ – този, който; пашяти – вижда; сах̣ – той; пашяти – действително вижда.
Превод
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
Пояснение
Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Са̄н̇кхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Са̄н̇кхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кр̣ш̣н̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.