В настоящата пета глава на Бхагавад-гӣта̄ Бог обяснява, че работата в преданост е по-добра от сухите размишления. Преданото служене е по-лесно, защото е трансцендентално по природа, и освобождава от последиците. Във втора глава беше изложено начално знание за душата и оплитането ѝ в материалното тяло. Беше посочено и как да се измъкнем от клетката на материята чрез буддхи йога, т.е. предано служене. В трета глава беше обяснено, че личността, постигнала знание, няма повече задължения. В четвърта глава Бог каза на Арджуна, че всички жертвени дейности кулминират в знанието. Обаче в края на същата глава Той посъветва Арджуна да се съвземе и да се сражава, установен в съвършено знание. Наблягайки едновременно върху важността на работата в преданост и на бездействието в знание, Кр̣ш̣н̣а обърква Арджуна и разколебава решителността му. Арджуна разбира, че отречение в знание означава прекратяване на всякаква работа, подчинена на сетивни дейности. Но ако човек работи с преданост, как се прекратява работата? С други думи, Арджуна мисли, че сання̄са, т.е. отречението в знание, означава да си освободен от всички видове дейности, защото работа и отречение му се струват несъвместими. Той не разбира, че работата, извършена в пълно знание, няма последици и затова е равностойна на бездействие. И пита дали трябва въобще да престане да работи, или да работи в пълно знание.

Плодоносните дейности за сетивно наслаждение са причина за материалното робство. Докато е зает с дейности, целящи подобряване на телесните удобства, човек със сигурност ще преминава през различни видове тела и ще остава постоянно в оковите на материалното робство. Това е потвърдено в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4 – 6):

„Луди по сетивното наслаждение, хората не знаят, че настоящото им, пълно със страдания тяло, е резултат от кармични дейности в миналото. Въпреки че е временно, тялото винаги ни създава всевъзможни неприятности. Затова не е правилно да се работи за сетивно наслаждение. Човек не е успял в живота си, докато не се запита за истинската си самоличност. Докато не разбере кой е всъщност, той трябва да работи за плодоносни резултати за удовлетворение на сетивата. И завладян от съзнанието за сетивно наслаждение, трябва да преминава от тяло в тяло. Дори ако умът му е погълнат от кармични дейности и е повлиян от невежество, той трябва да развива любов към преданото служене, посветено на Ва̄судева. Само тогава ще има благоприятната възможност да се освободи от робството на материалното съществуване.“

Следователно гя̄на – знанието, че не си това материално тяло, а вечна душа, не е достатъчно за постигане на освобождение. Трябва да се действа от позицията, че си душа; в противен случай няма измъкване от материалното робство. А действията в Кр̣ш̣н̣а съзнание не са на кармично ниво – те осигуряват духовния напредък. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание простото отричане от кармични дейности всъщност не пречиства сърцето на обусловената душа. Докато сърцето не е пречистено, човек работи кармично. Но дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание по естествен начин премахва резултата от кармична дейност и така не се налага слизане на материално ниво. Тоест такава дейност във всички случаи е по-висша от отречението, което винаги носи риска от пропадане. Отречение без Кр̣ш̣н̣а съзнание е непълно, както потвърждава Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.258):

„Когато човек силно желае да постигне освобождение и се отказва от неща, свързани с Върховния Бог, като ги мисли за материални, неговото отречение се нарича несъвършено.“

Отречението е истинско, когато се извършва със знанието, че всичко принадлежи на Бога и никой не притежава нищо. Трябва да разберем, че в действителност нищо не принадлежи на никого. Тогава за какво отречение става дума? Личност, която знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, винаги е в отречение. Щом като всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на Кр̣ш̣н̣а. Тази съвършена форма на действие в Кр̣ш̣н̣а съзнание е далеч по-добра от различните изкуствени отречения на Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте.

Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек е винаги в отречение, защото не желае резултатите от делата си и не изпитва неприязън към тях. Той се посвещава на трансценденталното любовно служене на Бога със знание и разбиране на органично присъщата си позиция по отношение на Кр̣ш̣н̣а. И много добре знае, че Кр̣ш̣н̣а е цялото, а той е частица, неразделно свързана с него. Това знание е съвършено, защото е вярно в количествено и в качествено отношение. Схващането, че сме еднакви с Кр̣ш̣н̣а, е неправилно, защото частта не може да бъде равна на цялото. Нашата еднаквост в качествено и различието ни в количествено отношение – това е правилното трансцендентално знание, което води човека до удовлетворение, т.е. той не се стреми към нищо и не се оплаква. В ума му няма двойственост – каквото и да прави, той го прави за Кр̣ш̣н̣а. Като постига по този начин освобождение от двойственостите, той е свободен дори в този материален свят.

Целта на аналитичното изучаване на материалния свят е да се открие душата на съществуването. Душата на материалния свят е Виш̣н̣у – Свръхдушата. Преданото служене на Бога предполага служене на Свръхдушата. Единият метод е да се намери корена на дървото, а другият – да се полива коренът. Истинският ученик на философията Са̄н̇кхя открива корена на материалния свят – Виш̣н̣у, и тогава в съвършено знание се заема да служи на Бога. По същество няма разлика между двата метода, защото целта е Виш̣н̣у. Тези, които не знаят крайната цел, казват, че са̄н̇кхя и карма йога имат различно предназначение, но оня, който е наясно, знае обединяващата цел в двата различни пътя.

Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Са̄н̇кхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Са̄н̇кхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кр̣ш̣н̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.

Има два вида сання̄сӣ, личности на стъпалото на отречение от живота. Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте изучават Са̄н̇кхя философията, а ваиш̣н̣ава сання̄сӣте изучават философията на Бха̄гаватам, който дава правилния коментар върху Веда̄нта сӯтра. Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте също изучават Веда̄нта сӯтра, но използват собствения си коментар Ша̄рӣрака бха̄ш̣я, написан от Шан̇кара̄ча̄ря. Учениците на Бха̄гавата школата са заети в предано служене на Бога съгласно па̄н̃чара̄трикӣ правилата. Затова ваиш̣н̣ава сання̄сӣте имат в трансценденталното служене многобройни задължения, които нямат нищо общо с материалните дейности. Що се отнася до Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте, заети със Са̄н̇кхя, Веда̄нта и с размишления, те не могат да изпитат удоволствието от преданото служене на Бога. Понеже ученията им са много скучни, те често се отегчават от размишленията върху Брахман и приемат подслона на Бха̄гаватам, но без правилно разбиране. Ето защо за тях изучаването на Шрӣмад Бха̄гаватам е свързано с големи трудности. Сухите размишления и изкуствените безличностни тълкувания са безполезни за Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте. Ваиш̣н̣ава сання̄сӣте, заети с предано служене, са щастливи при изпълнение на трансценденталните си задължения и окончателното им завръщане в царството на Бога е гарантирано. Понякога Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте изоставят пътя на себепознанието и отново се оплитат в материални дейности с филантропска и алтруистична природа, които не са нищо друго освен материални ангажименти. Заключението е, че тези, които извършват дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са по-добре установени от сання̄сӣте, размишляващи върху това какво е Брахман и какво не е Брахман, въпреки че след много раждания те също постигат Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Този, който е на пътя на освобождението чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание, е много скъп на всяко живо същество и всяко живо същество му е много скъпо. Това се дължи на неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност не може да мисли за нито едно живо същество като за отделено от Кр̣ш̣н̣а, както листата и клоните на едно дърво не са отделени от дървото. Той знае много добре, че ако полива корена на дървото, водата ще стигне до всички клони и листа, или ако дава храна на стомаха, енергията естествено ще се разпространи навсякъде из тялото. Тъй като човекът, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е слуга на всички, той е много скъп на всеки. И понеже всеки е доволен от работата му, той е с чисто съзнание. Понеже е с чисто съзнание, умът му е напълно контролиран. И понеже умът му е контролиран, сетивата му също са контролирани. Тъй като умът му е постоянно зает с Кр̣ш̣н̣а, няма вероятност той да бъде отклонен от Кр̣ш̣н̣а; нито да насочи сетивата си към неща, които не са свързани със служенето на Бога. Той не обича да слуша за нищо друго, освен за неща, които се отнасят до Кр̣ш̣н̣а; не обича да се храни с нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а; и не желае да ходи никъде, ако това не е за Кр̣ш̣н̣а. Ето защо сетивата му са контролирани. Човек с контролирани сетива не може да навреди никому. Някой може да запита: „Защо тогава в битката Арджуна извършва насилие спрямо другите? Той не е ли в Кр̣ш̣н̣а съзнание?“. В действителност само изглежда, че Арджуна извършва насилие, защото, както вече бе обяснено във втора глава, всички личности на бойното поле ще продължат да живеят индивидуално, тъй като душата не може да бъде убита. Тоест в духовно отношение на бойното поле Курукш̣етра не е бил убит никой. Там по заповед на Кр̣ш̣н̣а, който присъства лично, се извършва само смяна на „дрехите“. Така че, докато се сражава на бойното поле Курукш̣етра, Арджуна в действителност не се сражава; той просто изпълнява заповедите на Кр̣ш̣н̣а в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност никога не се обвързва с резултата от работата си.

Цялото битие на една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност е чисто и няма нищо общо с каквато и да било работа, зависеща от петте преки и косвени причини: извършителя, работата, обстановката, усилието и съдбата. Това е така, защото тя е заета с любовно трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а. Макар да изглежда, че действа с тялото и сетивата си, тя е винаги осъзната за истинското си положение – духовното съществуване. В материалното съзнание сетивата са устремени към собствено наслаждение, но в Кр̣ш̣н̣а съзнание те са насочени към наслаждение на сетивата на Кр̣ш̣н̣а. Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност е винаги свободна, макар да изглежда заета с дейности за удовлетворяване на сетивата. Дейности като гледането и слушането са дейности на сетивата, чрез които се получава знание, докато движението, говоренето, изпразването на червата и т.н. са дейности на сетивата, предназначени за работа. Сетивните дейности никога не влияят на една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност. Тя не може да прави нищо друго, освен да служи на Бога, защото знае, че е негов вечен слуга.

Тук думата брахман̣и означава „в Кр̣ш̣н̣а съзнание“. Материалният свят е съвкупно проявление на трите гун̣и на материалната природа, наречено прадха̄на. Ведическите химни сарвам̇ хй етад брахма (Ма̄н̣д̣ӯкя Упаниш̣ад, 2), тасма̄д етад брахма на̄ма-рӯпам аннам̇ ча джа̄яте (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.1.9) и в Бхагавад-гӣта̄ (14.3) – мама йонир махад брахма – посочват, че всичко в материалния свят е проявление на Брахман; и въпреки че последиците се проявяват по различен начин, те не се различават от причината. В Ӣшопаниш̣ад се казва, че всичко е свързано с Върховния Брахман, Кр̣ш̣н̣а, и затова принадлежи единствено на него. Като знае добре, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, че Той е владетелят на всичко, и по тази причина всичко се използва в служене на Бога, естествено е човек да няма нищо общо с резултатите от дейността си, били те добри или лоши. Дори материалното тяло, което е дар от Бога с цел да се върши определена дейност, може да се използва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тогава то е над замърсяването с греховни последици, както лотосът във водата остава сух. В Бхагавад-гӣта̄ (3.30) Бог казва: майи сарва̄н̣и карма̄н̣и санняся – „Отдай всички дейности на мен (Кр̣ш̣н̣а)“. В заключение – личност, която не е Кр̣ш̣н̣а осъзната, действа от позицията на материалното тяло и сетивата, а личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание действа със знанието, че тялото е собственост на Кр̣ш̣н̣а и трябва да бъде използвано в служене на Кр̣ш̣н̣а.

Когато се действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за удовлетворение на сетивата на Кр̣ш̣н̣а, всяко действие, било то на тялото, ума, интелигентността или сетивата, е пречистено от материално замърсяване. Дейностите на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия не влекат след себе си материални последици. Затова пречистените дейности, наричани сад-а̄ча̄ра, са лесноосъществими в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) описва това по следния начин:

„Човек, действащ в Кр̣ш̣н̣а съзнание (в служене на Кр̣ш̣н̣а) с тялото, ума, интелигентността и думите си, е освободен още в този материален свят дори да продължава да извършва т.нар. материални дейности.“ Той няма фалшиво его, защото не вярва, че е това материално тяло или че е негов собственик. Знае, че не е това тяло и то не му принадлежи. Самият той принадлежи на Кр̣ш̣н̣а и тялото му също принадлежи на Кр̣ш̣н̣а. Когато използва всичко, създадено от тялото, ума, интелигентността, думите, живота, богатството и т.н. – каквото и да притежава – в служене на Кр̣ш̣н̣а, той веднага възстановява връзката си с него. Той е единен с Кр̣ш̣н̣а, освободен от фалшивото его, което го кара да се отъждествява с тялото. Това е съвършеното ниво на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Разликата между човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание и човек с телесно съзнание е, че първият е привързан към Кр̣ш̣н̣а, а вторият е привързан към резултата от дейността. Привързаният към Кр̣ш̣н̣а и работещ единствено за него, е несъмнено освободен; той не се безпокои за плодовете от труда си. В Бха̄гаватам се обяснява, че безпокойството за резултата възниква поради действия, повлияни от двойственостите, т.е. действия без знание за Абсолютната Истина. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. В Кр̣ш̣н̣а съзнание няма двойственост. Всичко съществуващо е създадено от енергията на Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а е безкрайното добро. Дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание са на абсолютно ниво – трансцендентални, без материален резултат. Затова Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е изпълнен с мир. Но оня, който е впримчен да пресмята печалбите си за сетивно наслаждение, не може да постигне този мир. Това е тайната на Кр̣ш̣н̣а съзнание: осъзнаването, че няма съществуване извън Кр̣ш̣н̣а, е основание за спокойствие и безстрашие.

Въплътената душа живее в град с девет врати. Дейностите на тялото, или образно казано, градът на тялото, са естествено направлявани от съответните гун̣и на природата. Душата е подвластна на състоянията на тялото, но ако пожелае, тя може да ги превъзмогне. Понеже е забравила по-висшата си природа, тя се отъждествява с него и страда. С Кр̣ш̣н̣а съзнание тя може да възстанови истинската си позиция и така да се измъкне от затвора на тялото. Когато се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се откъсва от телесните дейности. Чрез такъв овладян живот той променя начина си на мислене и живее щастливо в града с деветте врати. Тези девет врати са описани по следния начин:

„Бог, Върховната Личност, който живее в тялото на живото същество, е господар на живите същества из цялата Вселена. Всяко тяло има девет врати (две очи, две ноздри, две уши, уста, анус и гениталии). Живото същество в обусловеното си състояние се отъждествява с тялото, но когато се отъждестви с Бога вътре в себе си, то става свободно като Бога дори да е в това тяло“ (Швета̄ш̣ватара Упаниш̣ад, 3.18).

Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност е свободна както от външните, така и от вътрешните дейности на материалното тяло.

Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.

Санскритската дума вибху обозначава Върховния Бог, изпълнен с неограничено знание, богатство, сила, слава, красота и отречение. Той е винаги себеудовлетворен, незасегнат от греховни или благочестиви дейности. Той не създава конкретна ситуация за живото същество, но то, объркано от невежество, пожелава да бъде поставено при определени условия на живот и по този начин слага началото на верига от дейности и последици. Поради по-висшата си природа живите същества са пълни със знание. Въпреки това, с ограничените си възможности, те са склонни да попадат под влияние на невежеството. Бог е всемогъщ, но живото същество не е. Господ е вибху, всезнаещ, докато живото същество е ан̣у, с размери на атом. Понеже е жива душа, то може да желае различни неща чрез свободната си воля. Тези желания се изпълняват единствено от всемогъщия Бог. И когато живото същество бъде объркано от желанията си, Бог му позволява да ги изпълни, но не отговаря за действията и последиците в конкретната пожелана ситуация. Обърканата душа се отъждествява със съответното материално тяло и е подложена на временно страдание или щастие в живота. Като постоянен придружител на живото същество под формата на Парама̄тма̄ (Свръхдушата), Бог знае всичките му желания, така както човек усеща аромата на едно цвете, в близост до него. Желанието е фина форма на обусловеност за живото същество. Бог изпълнява желанията му, според заслугите: „Човек предполага, Господ разполага“. Така че индивидът не е всемогъщ в изпълнение на желанията си. Бог може да изпълни всяко желание, но бидейки неутрален, не се намесва в желанията на живите същества с частична независимост. Обаче когато някой желае Кр̣ш̣н̣а, Господ специално се грижи за него и окуражава желанието му, за да може той да го достигне и да бъде вечно щастлив. Ведическите химни заявяват: еш̣а у хй ева са̄дху карма ка̄раяти там̇ ям ебхьо локебхя уннинӣш̣ате еш̣а у ева̄са̄дху карма ка̄раяти ям адхо нинӣш̣ате – „Бог позволява на живото същество да върши благочестиви дейности и да се издигне. И Бог му позволява да върши неблагочестиви дейности и да отиде в ада“ (Кауш̣ӣтакӣ Упаниш̣ад, 3.8). В Маха̄бха̄рата (Вана парва, 31.27) се казва:

„Живото същество е напълно зависимо в своето щастие и нещастие. Като облак, носен от вятъра, по волята на Върховния то може да отиде в рая или в ада.“

От незапомнени времена въплътената душа желае да избегне Кр̣ш̣н̣а съзнание и така причинява собственото си объркване. Въпреки че е вечна, блажена и знаеща, поради незначителността на своето съществуване тя забравя органично присъщото си положение – служенето на Бога – и попада в клопката на незнанието. Под влияние на това невежество живото същество твърди, че Бог е отговорен за обусловеното му съществуване. Веда̄нта сӯтра (2.1.34) също потвърждава това. Ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на са̄пекш̣атва̄т татха̄ хи даршаяти – „Господ нито мрази, нито обича, макар че може да ни изглежда така“.

Хората, забравили Кр̣ш̣н̣а, несъмнено са объркани. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатите не са ни най-малко объркани. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвам̇ гя̄на-плавена, гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и и на хи гя̄нена садр̣шам. Знанието винаги се цени високо. За какво знание става въпрос? Съвършено знание се постига, когато някой се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, както ни учи деветнайсети стих на седма глава: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. След като е преминал през много, много раждания, човек в съвършено знание се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, т.е. постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред него се разкрива всичко, както слънцето осветява всичко през деня. Живото същество е обърквано по безброй начини. Например когато безцеремонно се мисли за Бог, то всъщност попада в най-голямата клопка на незнанието. Ако живото същество е Бог, защо незнанието ще го обърква? Може ли Бог да се обърква от незнание? Ако беше така, незнанието (Сатаната) щеше да е по-велико от Бога. Истинско знание може да се получи от личност в съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо, човек трябва да намери авторитетен духовен учител и от него да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а съзнание – това ще разпръсне цялото му невежество, така както слънцето разпръсква тъмнината. Дори да разбираме напълно, че не сме това тяло, че сме трансцендентални, все още може да не разграничаваме душата от Свръхдушата. Но всичко може да се научи много добре, ако приемем убежище при съвършен, авторитетен Кр̣ш̣н̣а осъзнат учител. Човек може да разбере Бога и своята връзка с него, когато срещне представител на Бога. Понеже притежава знание за Бога, един негов представител не претендира, че е Бог, въпреки че му се оказва цялата почит, която обикновено се оказва на Бога. Трябва да се изучи разликата между Бога и живото същество. Затова Господ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва във втора глава (2.12), че живите същества и Бог са индивидуални личности. Всички живи същества са имали своята индивидуалност в миналото, имат я в настоящето и ще запазят индивидуалността си в бъдеще, дори след освобождението. През нощта в тъмното виждаме едно цяло, но през деня, когато е светло, виждаме всичко в истинската му форма. Разбирането, че в духовната реалност личността запазва индивидуалността си, е истинско знание.

Кр̣ш̣н̣а е Върховната Трансцендентална Истина. Бхагавад-гӣта̄ е изградена върху твърдението, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност. Това е твърдението и на цялата ведическа литература. Пара-таттва означава Върховна Реалност; и тя може да бъде разбрана от всички, които познават Върховния като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Бхагава̄н – Върховната Божествена Личност е връхната точка на Абсолюта. Няма нищо повече от това. Бог казва: маттах̣ паратарам̇ на̄нят кин̃чид асти дханан̃-джая. Безличностният Брахман също е поддържан от Кр̣ш̣н̣а: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. Следователно във всички случаи Кр̣ш̣н̣а е Върховната Реалност. Този, чиито ум, интелигентност, вяра и убежище са постоянно в Кр̣ш̣н̣а, с други думи, този, който е изцяло Кр̣ш̣н̣а осъзнат, не се измъчва от съмнения и знае всичко за трансценденталността. Такава личност може да разбере, че в Кр̣ш̣н̣а има едновременно еднаквост и различие, и с това трансцендентално знание да напредва по пътя към освобождението.

Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност не прави никаква разлика в биологичните видове и кастите. От социална гледна точка може да има разлика между бра̄хман̣а и извънкастовия, както кучето, кравата и слонът са различни от гледна точка на биологичните видове, но за учения трансценденталист различията, свързани с тялото, нямат значение. Това се дължи на връзката им с Върховния, защото Върховният Бог чрез пълната си част Парама̄тма̄ присъства във всяко сърце. Такова разбиране за Върховния е истинско знание. Що се отнася до телата в различните касти и форми на живот, Бог е еднакво милостив към всички тях – всяко живо същество е негов приятел и Той се проявява като Парама̄тма̄, без значение в какво положение е живото същество. Под формата Парама̄тма̄ Бог се намира както в извънкастовия, така и в бра̄хман̣а, въпреки че телата им не са еднакви. Телата са материални продукти на различните гун̣и на природата, но душата и Свръхдушата вътре в тях са от едно и също духовно качество. Това обаче не ги прави еднакви в количествено отношение, защото индивидуалната душа присъства само в конкретното тяло, докато Парама̄тма̄ се намира във всички тела. Знаейки това, човекът с Кр̣ш̣н̣а съзнание е мъдрец; той гледа на всички по един и същ начин. Сходството между душата и Свръхдушата е, че и двете са съзнателни, вечни и блажени. А разликата е, че индивидуалната душа съзнава единствено в рамките на съответното тяло, докато Свръхдушата е осъзната за всички тела. Свръхдушата присъства във всички тела без разлика.

Спокойствието на ума, споменато по-горе, е признак на себепознание. Достигналите това ниво са победили материалната обусловеност, по-точно раждането и смъртта. Докато се отъждествява с тялото си, човек е обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие, чрез себепознанието, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Бог е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.

Тук са описани качествата на една себепознала се личност. Първото ѝ качество е, че тя не е в илюзия от фалшивото отъждествяване на тялото с истинското „аз“. Тя знае много добре, че не е това тяло, а е частица, откъсната от Върховната Божествена Личност. Затова не се радва, когато постигне нещо, нито скърби, когато загуби нещо, свързано с тялото ѝ. Тази стабилност на ума се нарича стхира-буддхи, себеинтелигентност. Такава личност не се заблуждава, защото не бърка грубото тяло с душата, не приема тялото за нещо вечно и не пренебрегва съществуването на душата. Това знание я издига до положението да обхване в пълнота науката за Абсолютната Истина – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. По този начин тя разбира органично присъщата си позиция и не се опитва изкуствено да стане еднаква с Върховния във всяко отношение. Това се нарича Брахман реализация, т.е. себереализация. И това устойчиво съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря, велик предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, казва:

„Откакто служа на Кр̣ш̣н̣а трансцендентално и с любов, откривам ново и ново блаженство в него, а щом помисля за сексуално удоволствие, устните ми се изкривяват от отвращение и аз заплювам мисълта.“ В брахма йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек до такава степен е погълнат от любовно служене на Бога, че напълно загубва вкус към материално сетивно наслаждение. От материалните удоволствия най-висшето е сексът. Целият свят се движи под неговата магия и няма материалист, който да работи без този мотив. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да работи, и то с още по-голяма енергия, без сексуалното удоволствие; тя просто го избягва. Това е проверка в духовния живот. Духовният живот и сексуалното наслаждение не вървят заедно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не се интересува от каквото и да било сетивно наслаждение, защото е освободена душа.

Материалните сетивни удоволствия се дължат на действията на сетивата, които до едно са временни, защото самото тяло е временно. Освободената душа не се интересува от нищо временно. Тя познава добре радостта от трансценденталните наслаждения – как би изпитала фалшиво наслаждение? В Падма Пура̄н̣а се казва:

„Мистиците черпят неограничени трансцендентални наслаждения от Абсолютната Истина и затова Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е позната като Ра̄ма.“

В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.1) също се казва:

„Мои скъпи синове, няма нужда да работите непосилно за сетивни наслаждения в тази човешка форма на живот; такива наслаждения са достъпни даже за лайноядците (свинете). Нещо повече – в този живот трябва да се подложите на отречения, които ще пречистят съществуването ви и ще ви дадат възможност да се наслаждавате на безкрайно трансцендентално блаженство.“

Истинските йогӣ или учени трансценденталисти не се интересуват от сетивни наслаждения, които са причина за продължаващо материално съществуване. Колкото повече се отдава на материални наслаждения, толкова повече човек се заплита в материалните страдания.

За сериозен напредък по пътя на себепознанието трябва да се контролират силите на материалните сетива. Това са силата, която ни подтиква да говорим, силата на гнева, на ума, на стомаха, на половите органи и силата на езика. Този, който може да контролира силите на тези сетива, както и на ума, се нарича госва̄мӣ, или сва̄мӣ. Госва̄мӣ водят строго регулиран живот и владеят напълно импулсите на сетивата си. Неудовлетворените материални желания пораждат гняв, а той възбужда ума, очите и гръдния кош. Затова човек трябва да се научи да ги контролира, още преди да напусне тялото си. И ако успее да направи това, той е щастлива, себепознала се личност. Дълг на трансценденталиста е упорито да се стреми към контрол над желанието и гнева.

Ако човек не е способен да изпита щастие отвътре, как би могъл да се откаже от външните си занимания, с които преследва повърхностно щастие? Освободеният се радва на реално изпитано щастие. Той може да седи спокойно където и да е и да се наслаждава на вътрешния си живот; външното материално щастие не го привлича. Това състояние се нарича брахма-бхӯта и когато го достигне, човек със сигурност ще се върне обратно при Бога, обратно вкъщи.

За добруването на всички живи същества може да работи истински само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност. Когато наистина разбере, че Кр̣ш̣н̣а е първоизточникът на всичко и действа в този дух, човек действа за всички. Страданията на човечеството се дължат на забравата, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се, върховният господар и върховният приятел. И да се действа за пробуждане на това съзнание в човешкото общество, е най-възвишената и благоприятна работа. Никой не може да извършва такава висша благотворителност, ако не е постигнал освобождение във Върховния. Напълно освободена от греха, една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност няма съмнения относно върховенството на Кр̣ш̣н̣а. Това е състоянието на божествената любов.

С дейности, насочени единствено към материално благоденствие на човешкото общество, всъщност не се помага на никого. Временното облекчение на външното тяло и ума не е достатъчно. Истинската причина за трудностите в суровата борба за живот е, че човек забравя връзката си с Върховния Бог. Когато напълно осъзнае връзката си с Кр̣ш̣н̣а, той става освободена душа, макар и във временното си жилище – материалното тяло.

Измежду святите личности, устремени към спасение, онзи, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добър от всички. В Бха̄гаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:

„Просто се опитай с преданост да обожаваш Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които с трансцендентално блаженство служат в лотосовите нозе на Бога, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности.“

Желанието да се наслаждава на резултатите от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори за великите мъдреци е много трудно да контролират такива желания, въпреки големите им усилия. Един предан на Бога, непрекъснато зает със служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършен в себепознанието, много бързо достига освобождение във Върховния. Съвършеното себепознание го държи в постоянен транс. Ето един аналогичен пример:

„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!“

Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин преданият в Кр̣ш̣н̣а съзнание, макар и далеч от обителта на Бога, може да се издигне до тази обител просто като мисли за него постоянно – чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма-нирва̄н̣а – отсъствие на материални страдания, защото човек е постоянно вглъбен във Върховния.

В Кр̣ш̣н̣а съзнание веднага разбираме духовната си същност и след това, с предано служене, разбираме Върховния Бог. Постоянното предано служене ни издига на трансцендентална позиция и ни осигурява необходимите качества, за да усещаме присъствието на Бога в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.

След като изрежда принципите за освобождение във Върховния, Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна как може да се достигне тази позиция с практиката на мистицизма, или йога, известна като аш̣т̣а̄н̇га йога. Тя е разделена на осем етапа, наречени яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. В шеста глава предметът на йога е описан подробно, а тук, в края на пета глава, за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратя̄ха̄ра човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа между двете си вежди и с полуотворени очи да го съсредоточи във върха на носа. Няма полза от затваряне на очите, защото е много възможно да заспим. Няма полза и от напълно отворените очи, защото тогава съществува риск да бъдем привлечени от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите чрез неутрализиране на двата въздушни потока, движещи се съответно нагоре и надолу в тялото. С практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготви за освобождение във Върховния.

Тази йога техника освобождава от страх и гняв и дава възможност да се усети присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за други дейности. Този начин за контролиране на сетивата е по-добър от аш̣т̣а̄н̇га йога.

Обусловените души във властта на илюзорната енергия силно желаят да постигнат спокойствие в материалния свят. Но те не знаят формулата на мира, обяснена в тази част на Бхагавад-гӣта̄. Най-висшата формула за мир е тази: всички човешки дейности са предназначени за Кр̣ш̣н̣а. Хората трябва да предлагат всичко в трансцендентално служене на Бога, защото Той е господарят на всички планети и на полубоговете там. Никой не е по-велик от него. Той е по-велик и от най-великите полубогове като Шива и Брахма̄. Във Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.7), Върховният Бог е описан като там ӣшвара̄н̣а̄м̇ парамам̇ махешварам. Под влияние на илюзията живите същества се опитват да господстват над всичко, което им попадне пред очите, но всъщност са под контрола на материалната енергия на Бога. Той е господар на материалната природа, а обусловените души се намират под властта на строгите ѝ закони. Не е възможно да се постигне мир в света нито индивидуално, нито колективно, докато не се разберат тези очевидни факти. Същността на Кр̣ш̣н̣а съзнание се състои в следното: Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният господар, а всички живи същества, включително великите полубогове, са негови подчинени. Съвършен мир може да се постигне единствено в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Настоящата глава е практическо обяснение на Кр̣ш̣н̣а съзнание, познато като карма йога. Философските разсъждения пораждат въпроса как карма йога може да доведе до освобождение. Отговорът е даден тук. Да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание означава да се работи със знание за Бога като господар на всичко. Няма разлика между такава работа и трансценденталното знание. Непосредственото Кр̣ш̣н̣а съзнание е бхакти йога, а гя̄на йога е път към бхакти йога. Кр̣ш̣н̣а съзнание предполага работа в пълно знание за връзката ни с Върховния Абсолют и съвършенството на това съзнание е пълното разбиране на Кр̣ш̣н̣а – Върховната Божествена Личност. Чистата душа е вечен слуга на Бога като негова частица. Тя влиза в досег с ма̄я̄ (илюзията), поради желанието си да господства над материалната природа; това става причина за многобройните ѝ страдания. Обвързана с материята, тя трябва да работи, за да задоволява материалните си потребности. Но дори и под властта на материята, Кр̣ш̣н̣а съзнание ни води към духовен живот, защото събужда за духовно съществуване с практика, приложима в материалния свят. Колкото повече напредваме, толкова повече се освобождаваме от ноктите на материята. Бог е безпристрастен. Всичко зависи от това как човек практически изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да контролира сетивата и да превъзмогва желанието и гнева. И този, който стои твърдо в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като владее гореспоменатите страсти, действително се намира на трансценденталното ниво, наричано брахма-нирва̄н̣а. Чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание се практикува и осморния йога мистицизъм, защото се постига крайната му цел. Следването на тези осем стъпала – яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратиа̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи, осигурява постепенен напредък. Но те само предхождат съвършенството на преданото служене, което единствено може да донесе мир на човешкото същество. Това е най-висшето съвършенство на живота.