Skip to main content

ПЕТА ГЛАВА

Карма йога – дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание

Текст

арджуна ува̄ча
сання̄сам карман̣а̄м кр̣ш̣н̣а
пунар йогам ча шамсаси
яч чхрея етайор екам
тан ме брӯхи су-нишчитам

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; сання̄сам – отречение; карман̣а̄м – от всички дейности; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; пунах̣ – отново; йогам – предано служене; ча – също; шамсаси – Ти възхваляваш; ят – кое; шреях̣ – е по-благотворно; етайох̣ – от двете; екам – този; тат – който; ме – на мен; брӯхи – моля те, кажи; су-нишчитам – определено.

Превод

Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В настоящата пета глава на Бхагавад-гӣта̄ Бог обяснява, че работата в преданост е по-добра от сухите размишления. Преданото служене е по-лесно, защото е трансцендентално по природа, и освобождава от последиците. Във втора глава беше изложено начално знание за душата и оплитането ѝ в материалното тяло. Беше посочено и как да се измъкнем от клетката на материята чрез буддхи йога, т.е. предано служене. В трета глава беше обяснено, че личността, постигнала знание, няма повече задължения. В четвърта глава Бог каза на Арджуна, че всички жертвени дейности кулминират в знанието. Обаче в края на същата глава Той посъветва Арджуна да се съвземе и да се сражава, установен в съвършено знание. Наблягайки едновременно върху важността на работата в преданост и на бездействието в знание, Кр̣ш̣н̣а обърква Арджуна и разколебава решителността му. Арджуна разбира, че отречение в знание означава прекратяване на всякаква работа, подчинена на сетивни дейности. Но ако човек работи с преданост, как се прекратява работата? С други думи, Арджуна мисли, че сання̄са, т.е. отречението в знание, означава да си освободен от всички видове дейности, защото работа и отречение му се струват несъвместими. Той не разбира, че работата, извършена в пълно знание, няма последици и затова е равностойна на бездействие. И пита дали трябва въобще да престане да работи, или да работи в пълно знание.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
сання̄сах̣ карма-йогаш ча
них̣шреяса-кара̄в убхау
тайос ту карма-сання̄са̄т
карма-його вишиш̣яте

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; сання̄сах̣ – отречението от работа; карма-йогах̣ – работа в преданост; ча – също; них̣шреяса-карау – водят по пътя на освобождението; убхау – и двете; тайох̣ – от двете; ту – но; карма-сання̄са̄т – в сравнение с отказване от плодоносна работа; карма-йогах̣ – работа в преданост; вишиш̣яте – е по-добра.

Превод

Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Плодоносните дейности за сетивно наслаждение са причина за материалното робство. Докато е зает с дейности, целящи подобряване на телесните удобства, човек със сигурност ще преминава през различни видове тела и ще остава постоянно в оковите на материалното робство. Това е потвърдено в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4 – 6):

нӯнам праматтах̣ куруте викарма
яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти
на са̄дху манйе ята а̄тмано 'ям
асанн апи клеша-да а̄са дехах̣
пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄то
я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам
я̄ват крия̄с та̄вад идам мано ваи
карма̄тмакам йена шарӣра-бандхах̣
евам манах̣ карма-вашам праюнкте
авидяя̄тманй упадхӣяма̄не
прӣтир на я̄ван майи ва̄судеве
на мучяте деха-йогена та̄ват

„Луди по сетивното наслаждение, хората не знаят, че настоящото им, пълно със страдания тяло, е резултат от кармични дейности в миналото. Въпреки че е временно, тялото винаги ни създава всевъзможни неприятности. Затова не е правилно да се работи за сетивно наслаждение. Човек не е успял в живота си, докато не се запита за истинската си самоличност. Докато не разбере кой е всъщност, той трябва да работи за плодоносни резултати за удовлетворение на сетивата. И завладян от съзнанието за сетивно наслаждение, трябва да преминава от тяло в тяло. Дори ако умът му е погълнат от кармични дейности и е повлиян от невежество, той трябва да развива любов към преданото служене, посветено на Ва̄судева. Само тогава ще има благоприятната възможност да се освободи от робството на материалното съществуване.“

Следователно гя̄на – знанието, че не си това материално тяло, а вечна душа, не е достатъчно за постигане на освобождение. Трябва да се действа от позицията, че си душа; в противен случай няма измъкване от материалното робство. А действията в Кр̣ш̣н̣а съзнание не са на кармично ниво – те осигуряват духовния напредък. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание простото отричане от кармични дейности всъщност не пречиства сърцето на обусловената душа. Докато сърцето не е пречистено, човек работи кармично. Но дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание по естествен начин премахва резултата от кармична дейност и така не се налага слизане на материално ниво. Тоест такава дейност във всички случаи е по-висша от отречението, което винаги носи риска от пропадане. Отречение без Кр̣ш̣н̣а съзнание е непълно, както потвърждава Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.258):

пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям пхалгу катхяте

„Когато човек силно желае да постигне освобождение и се отказва от неща, свързани с Върховния Бог, като ги мисли за материални, неговото отречение се нарича несъвършено.“

Отречението е истинско, когато се извършва със знанието, че всичко принадлежи на Бога и никой не притежава нищо. Трябва да разберем, че в действителност нищо не принадлежи на никого. Тогава за какво отречение става дума? Личност, която знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, винаги е в отречение. Щом като всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на Кр̣ш̣н̣а. Тази съвършена форма на действие в Кр̣ш̣н̣а съзнание е далеч по-добра от различните изкуствени отречения на Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте.

Текст

гйеях̣ са нитя-сання̄сӣ
йо на двеш̣т̣и на ка̄нкш̣ати
нирдвандво хи маха̄-ба̄хо
сукхам бандха̄т прамучяте

Дума по дума

гйеях̣ – трябва да се знае; сах̣ – той; нитя – винаги; сання̄сӣ – човек, който се е отрекъл; ях̣ – който; на – никога; двеш̣т̣и – мрази; на – нито; ка̄нкш̣ати – желае; нирдвандвах̣ – освободен от двойствености; хи – несъмнено; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; сукхам – щастливо; бандха̄т – от робство; прамучяте – е освободен.

Превод

Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек е винаги в отречение, защото не желае резултатите от делата си и не изпитва неприязън към тях. Той се посвещава на трансценденталното любовно служене на Бога със знание и разбиране на органично присъщата си позиция по отношение на Кр̣ш̣н̣а. И много добре знае, че Кр̣ш̣н̣а е цялото, а той е частица, неразделно свързана с него. Това знание е съвършено, защото е вярно в количествено и в качествено отношение. Схващането, че сме еднакви с Кр̣ш̣н̣а, е неправилно, защото частта не може да бъде равна на цялото. Нашата еднаквост в качествено и различието ни в количествено отношение – това е правилното трансцендентално знание, което води човека до удовлетворение, т.е. той не се стреми към нищо и не се оплаква. В ума му няма двойственост – каквото и да прави, той го прави за Кр̣ш̣н̣а. Като постига по този начин освобождение от двойственостите, той е свободен дори в този материален свят.

Текст

са̄нкхя-йогау пр̣тхаг ба̄ла̄х̣
праваданти на пан̣д̣ита̄х̣
екам апй а̄стхитах̣ самяг
убхайор виндате пхалам

Дума по дума

са̄нкхя – аналитично изучаване на материалния свят; йогау – работа в предано служене; пр̣тхак – различна; ба̄ла̄х̣ – неинтелигентен; праваданти – казва; на – никога; пан̣д̣ита̄х̣ – ученият; екам – в човек; апи – дори; а̄стхитах̣ – установен; самяк – напълно; убхайох̣ – на двете; виндате – се радва; пхалам – резултата.

Превод

Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄нкхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Целта на аналитичното изучаване на материалния свят е да се открие душата на съществуването. Душата на материалния свят е Виш̣н̣у – Свръхдушата. Преданото служене на Бога предполага служене на Свръхдушата. Единият метод е да се намери корена на дървото, а другият – да се полива коренът. Истинският ученик на философията Са̄нкхя открива корена на материалния свят – Виш̣н̣у, и тогава в съвършено знание се заема да служи на Бога. По същество няма разлика между двата метода, защото целта е Виш̣н̣у. Тези, които не знаят крайната цел, казват, че са̄нкхя и карма йога имат различно предназначение, но оня, който е наясно, знае обединяващата цел в двата различни пътя.

Текст

ят са̄нкхяих̣ пра̄пяте стха̄нам
тад йогаир апи гамяте
екам са̄нкхям ча йогам ча
ях̣ пашяти са пашяти

Дума по дума

ят – какво; са̄нкхяих̣ – чрез Са̄нкхя философията; пра̄пяте – се достига; стха̄нам – място; тат – което; йогаих̣ – с предано служене; апи – също; гамяте – може да постигне; екам – човек; са̄нкхям – аналитично изучаване; ча – и; йогам – дейност в преданост; ча – и; ях̣ – този, който; пашяти – вижда; сах̣ – той; пашяти – действително вижда.

Превод

Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Са̄нкхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Са̄нкхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кр̣ш̣н̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.

Текст

сання̄сас ту маха̄-ба̄хо
дух̣кхам а̄птум айогатах̣
йога-юкто мунир брахма
на чирен̣а̄дхигаччхати

Дума по дума

сання̄сах̣ – отречението от света; ту – но; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; дух̣кхам – нещастие; а̄птум – страда от; айогатах̣ – без предано служене; йога-юктах̣ – зает в предано служене; муних̣ – мислител; брахма – Върховният; на чирен̣а – незабавно; адхигаччхати – достига.

Превод

Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Има два вида сання̄сӣ, личности на стъпалото на отречение от живота. Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте изучават Са̄нкхя философията, а Ваиш̣н̣ава сання̄сӣте изучават философията на Бха̄гаватам, който дава правилния коментар върху Веда̄нта сӯтра. Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте също изучават Веда̄нта сӯтра, но използват собствения си коментар Ша̄рӣрака бха̄ш̣я, написан от Шанкара̄ча̄ря. Учениците на Бха̄гавата школата са заети в предано служене на Бога съгласно па̄н̃чара̄трикӣ правилата. Затова Ваиш̣н̣ава сання̄сӣте имат в трансценденталното служене многобройни задължения, които нямат нищо общо с материалните дейности. Що се отнася до Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте, заети със Са̄нкхя, Веда̄нта и с размишления, те не могат да изпитат удоволствието от преданото служене на Бога. Понеже ученията им са много скучни, те често се отегчават от размишленията върху Брахман и приемат подслона на Бха̄гаватам, но без правилно разбиране. Ето защо за тях изучаването на Шрӣмад Бха̄гаватам е свързано с големи трудности. Сухите размишления и изкуствените безличностни тълкувания са безполезни за Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте. Вайш̣н̣ава сання̄сӣте, заети с предано служене, са щастливи при изпълнение на трансценденталните си задължения и окончателното им завръщане в царството на Бога е гарантирано. Понякога Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте изоставят пътя на себепознанието и отново се оплитат в материални дейности с филантропска и алтруистична природа, които не са нищо друго освен материални ангажименти. Заключението е, че тези, които извършват дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са по-добре установени от сання̄сӣте, размишляващи върху това какво е Брахман и какво не е Брахман, въпреки че след много раждания те също постигат Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

йога-юкто вишуддха̄тма̄
виджита̄тма̄ джитендриях̣
сарва-бхӯта̄тма-бхӯта̄тма̄
курванн апи на липяте

Дума по дума

йога-юктах̣ – заета в предано служене; вишуддха-а̄тма̄ – една пречистена душа; виджита-а̄тма̄ – себеовладяна; джита-индриях̣ – победила сетивата; сарва-бхӯта – към всички живи същества; а̄тма-бхӯта-а̄тма̄ – състрадателна; курван апи – въпреки че действа; на – никога; липяте – е обвързана.

Превод

Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който е на пътя на освобождението чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание, е много скъп на всяко живо същество и всяко живо същество му е много скъпо. Това се дължи на неговото Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност не може да мисли за нито едно живо същество като за отделено от Кр̣ш̣н̣а, както листата и клоните на едно дърво не са отделени от дървото. Той знае много добре, че ако полива корена на дървото, водата ще стигне до всички клони и листа, или ако дава храна на стомаха, енергията естествено ще се разпространи навсякъде из тялото. Тъй като човекът, който работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е слуга на всички, той е много скъп на всеки. И понеже всеки е доволен от работата му, той е с чисто съзнание. Понеже е с чисто съзнание, умът му е напълно контролиран. И понеже умът му е контролиран, сетивата му също са контролирани. Тъй като умът му е постоянно зает с Кр̣ш̣н̣а, няма вероятност той да бъде отклонен от Кр̣ш̣н̣а; нито да насочи сетивата си към неща, които не са свързани със служенето на Бога. Той не обича да слуша за нищо друго, освен за неща, които се отнасят до Кр̣ш̣н̣а; не обича да се храни с нищо, което не е предложено на Кр̣ш̣н̣а; и не желае да ходи никъде, ако това не е за Кр̣ш̣н̣а. Ето защо сетивата му са контролирани. Човек с контролирани сетива не може да навреди никому. Някой може да запита: „Защо тогава в битката Арджуна извършва насилие спрямо другите? Той не е ли в Кр̣ш̣н̣а съзнание?“. В действителност само изглежда, че Арджуна извършва насилие, защото, както вече бе обяснено във втора глава, всички личности на бойното поле ще продължат да живеят индивидуално, тъй като душата не може да бъде убита. Тоест в духовно отношение на бойното поле Курукш̣етра не е бил убит никой. Там по заповед на Кр̣ш̣н̣а, който присъства лично, се извършва само смяна на „дрехите“. Така че, докато се сражава на бойното поле Курукш̣етра, Арджуна в действителност не се сражава; той просто изпълнява заповедите на Кр̣ш̣н̣а в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност никога не се обвързва с резултата от работата си.

Текст

наива кин̃чит каромӣти
юкто манйета таттва-вит
пашян̃ шр̣н̣ван спр̣шан̃ джигхранн
ашнан гаччхан свапан швасан
пралапан виср̣джан гр̣хн̣анн
унмиш̣ан нимиш̣анн апи
индрия̄н̣ӣндрия̄ртхеш̣у
вартанта ити дха̄раян

Дума по дума

на – никога; ева – несъмнено; кин̃чит – нищо; кароми –върша; ити – така; юктах̣ – в божествено съзнание; манйета – мисля; таттва-вит – човек, познаващ истината; пашян – гледа; шр̣н̣ван – слуша; спр̣шан – докосва; джигхран – помирисва; ашнан – яде; гаччхан – движи се; свапан – сънува; швасан – диша; пралапан – говори; виср̣джан – оставя; гр̣хн̣ан – приема; унмиш̣ан – отваря; нимиш̣ан – затваря; апи – въпреки; индрия̄н̣и – сетивата; индрия-артхеш̣у – в сетивно наслаждение; вартанте – да бъдат така заети; ити – по такъв начин; дха̄раян – считайки.

Превод

Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Цялото битие на една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност е чисто и няма нищо общо с каквато и да било работа, зависеща от петте преки и косвени причини: извършителя, работата, обстановката, усилието и съдбата. Това е така, защото тя е заета с любовно трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а. Макар да изглежда, че действа с тялото и сетивата си, тя е винаги осъзната за истинското си положение – духовното съществуване. В материалното съзнание сетивата са устремени към собствено наслаждение, но в Кр̣ш̣н̣а съзнание те са насочени към наслаждение на сетивата на Кр̣ш̣н̣а. Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност е винаги свободна, макар да изглежда заета с дейности за удовлетворяване на сетивата. Дейности като гледането и слушането са дейности на сетивата, чрез които се получава знание, докато движението, говоренето, изпразването на червата и т.н. са дейности на сетивата, предназначени за работа. Сетивните дейности никога не влияят на една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност. Тя не може да прави нищо друго, освен да служи на Бога, защото знае, че е негов вечен слуга.

Текст

брахман̣й а̄дха̄я карма̄н̣и
сангам тяктва̄ кароти ях̣
липяте на са па̄пена
падма-патрам ива̄мбхаса̄

Дума по дума

брахман̣и – на Бога; а̄дха̄я – отдава; карма̄н̣и – всяка работа; сангам – привързаност; тяктва̄ – изоставяйки; кароти – извършва; ях̣ – който; липяте – е засегнат; на – никога; сах̣ – той; па̄пена – от грях; падма-патрам – лотосов лист; ива – като; амбхаса̄ – от водата.

Превод

Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук думата брахман̣и означава „в Кр̣ш̣н̣а съзнание“. Материалният свят е съвкупно проявление на трите гун̣и на материалната природа, наречено прадха̄на. Ведическите химни сарвам хй етад брахма (Ма̄н̣д̣ӯкя Упаниш̣ад 2), тасма̄д етад брахма на̄ма-рӯпам аннам ча джа̄яте (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад 1.1.9) и в Бхагавад-гӣта̄ (14.3) – мама йонир махад брахма – посочват, че всичко в материалния свят е проявление на Брахман; и въпреки че последиците се проявяват по различен начин, те не се различават от причината. В Ӣшопаниш̣ад се казва, че всичко е свързано с Върховния Брахман, Кр̣ш̣н̣а, и затова принадлежи единствено на него. Като знае добре, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, че Той е владетелят на всичко, и по тази причина всичко се използва в служене на Бога, естествено е човек да няма нищо общо с резултатите от дейността си, били те добри или лоши. Дори материалното тяло, което е дар от Бога с цел да се върши определена дейност, може да се използва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тогава то е над замърсяването с греховни последици, както лотосът във водата остава сух. В Бхагавад-гӣта̄ (3.30) Бог казва: майи сарва̄н̣и карма̄н̣и санняся –  „Отдай всички дейности на мен (Кр̣ш̣н̣а)“. В заключение – личност, която не е Кр̣ш̣н̣а осъзната, действа от позицията на материалното тяло и сетивата, а личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание действа със знанието, че тялото е собственост на Кр̣ш̣н̣а и трябва да бъде използвано в служене на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

ка̄йена манаса̄ буддхя̄
кевалаир индрияир апи
йогинах̣ карма курванти
сангам тяктва̄тма-шуддхайе

Дума по дума

ка̄йена – с тяло; манаса̄ – с ум; буддхя̄ – с интелигентност; кевалаих̣ – пречиства; индрияих̣ – със сетивата; апи – дори; йогинах̣ – Кр̣ш̣н̣а осъзнатите личности; карма – действията; курванти – извършват; сангам – привързаност; тяктва̄ – изоставяйки; а̄тма – на себето; шуддхайе – с цел пречистване.

Превод

Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Когато се действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за удовлетворение на сетивата на Кр̣ш̣н̣а, всяко действие, било то на тялото, ума, интелигентността или сетивата, е пречистено от материално замърсяване. Дейностите на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия не влекат след себе си материални последици. Затова пречистените дейности, наричани сад-а̄ча̄ра, са лесноосъществими в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) описва това по следния начин:

ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте

„Човек, действащ в Кр̣ш̣н̣а съзнание (в служене на Кр̣ш̣н̣а) с тялото, ума, интелигентността и думите си, е освободен още в този материален свят дори да продължава да извършва т.нар. материални дейности.“ Той няма фалшиво его, защото не вярва, че е това материално тяло или че е негов собственик. Знае, че не е това тяло и то не му принадлежи. Самият той принадлежи на Кр̣ш̣н̣а и тялото му също принадлежи на Кр̣ш̣н̣а. Когато използва всичко, създадено от тялото, ума, интелигентността, думите, живота, богатството и т.н. – каквото и да притежава – в служене на Кр̣ш̣н̣а, той веднага възстановява връзката си с него. Той е единен с Кр̣ш̣н̣а, освободен от фалшивото его, което го кара да се отъждествява с тялото. Това е съвършеното ниво на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

юктах̣ карма-пхалам тяктва̄
ша̄нтим а̄пноти наиш̣т̣хикӣм
аюктах̣ ка̄ма-ка̄рен̣а
пхале сакто нибадхяте

Дума по дума

юктах̣ – човек, зает с предано служене; карма-пхалам – резултатите от дейността; тяктва̄ – като изоставя; ша̄нтим – съвършен мир; а̄пноти – постига; наиш̣т̣хикӣм – непоколебим; аюктах̣ – човек, който не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание; ка̄ма-ка̄рен̣а – за да се наслаждава на резултатите от работата; пхале – с резултата; сактах̣ – привързан; нибадхяте – се оплита.

Превод

Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Разликата между човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание и човек с телесно съзнание е, че първият е привързан към Кр̣ш̣н̣а, а вторият е привързан към резултата от дейността. Привързаният към Кр̣ш̣н̣а и работещ единствено за него, е несъмнено освободен; той не се безпокои за плодовете от труда си. В Бха̄гаватам се обяснява, че безпокойството за резултата възниква поради действия, повлияни от двойственостите, т.е. действия без знание за Абсолютната Истина. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. В Кр̣ш̣н̣а съзнание няма двойственост. Всичко съществуващо е създадено от енергията на Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а е безкрайното добро. Дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание са на абсолютно ниво – трансцендентални, без материален резултат. Затова Кр̣ш̣н̣а осъзнатият е изпълнен с мир. Но оня, който е впримчен да пресмята печалбите си за сетивно наслаждение, не може да постигне този мир. Това е тайната на Кр̣ш̣н̣а съзнание: осъзнаването, че няма съществуване извън Кр̣ш̣н̣а, е основание за спокойствие и безстрашие.

Текст

сарва-карма̄н̣и манаса̄
санняся̄сте сукхам вашӣ
нава-два̄ре пуре дехӣ
наива курван на ка̄раян

Дума по дума

сарва – всички; карма̄н̣и – дейности; манаса̄ – в ума; санняся – като изоставя; а̄сте – остава; сукхам – в щастие; вашӣ – който се владее; нава-два̄ре – на мястото, където има девет врати; пуре – в града; дехӣ – въплътената душа; на – никога; ева – несъмнено; курван – като прави нещо; на – не; ка̄раян – става причина да бъде направено.

Превод

Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Въплътената душа живее в град с девет врати. Дейностите на тялото, или образно казано, градът на тялото, са естествено направлявани от съответните гун̣и на природата. Душата е подвластна на състоянията на тялото, но ако пожелае, тя може да ги превъзмогне. Понеже е забравила по-висшата си природа, тя се отъждествява с него и страда. С Кр̣ш̣н̣а съзнание тя може да възстанови истинската си позиция и така да се измъкне от затвора на тялото. Когато се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се откъсва от телесните дейности. Чрез такъв овладян живот той променя начина си на мислене и живее щастливо в града с деветте врати. Тези девет врати са описани по следния начин:

нава-два̄ре пуре дехӣ
хамсо лела̄яте бахих̣
вашӣ сарвася локася
стха̄варася чарася ча

„Бог, Върховната Личност, който живее в тялото на живото същество, е господар на живите същества из цялата Вселена. Всяко тяло има девет врати (две очи, две ноздри, две уши, уста, анус и гениталии). Живото същество в обусловеното си състояние се отъждествява с тялото, но когато се отъждестви с Бога вътре в себе си, то става свободно като Бога дори да е в това тяло“ (Швета̄ш̣ватара Упаниш̣ад 3.18).

Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност е свободна както от външните, така и от вътрешните дейности на материалното тяло.

Текст

на картр̣твам на карма̄н̣и
локася ср̣джати прабхух̣
на карма-пхала-самйогам
свабха̄вас ту правартате

Дума по дума

на – никога; картр̣твам – собственост; на – нито; карма̄н̣и – дейности; локася – на хората; ср̣джати – създава; прабхух̣ – господарят на града на тялото; на – нито; карма-пхала – с резултатите на дейностите; самйогам – връзка; свабха̄вах̣гун̣ите на материалната природа; ту – но; правартате – действат.

Превод

Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество, както ще бъде обяснено в седма глава, е една от енергиите на Върховния; тази енергия (или природа) е различна от материята – друга, по-нисша природа на Бога. Така или иначе, от незапомнени времена, по-висшата природа, т.е. живото същество, е влязло в досег с материалната природа. Временното тяло, материалното убежище, което живото същество получава, е причина за различни дейности и произтичащите от тях последици. В атмосферата на обусловеност човек страда от резултата на телесните дейности, защото погрешно се отъждествява с тялото. Невежеството, натрупано от незапомнени времена, причинява телесните страдания и нещастия. Веднага щом се разграничи от дейностите на тялото, живото същество се освобождава и от последиците им. Докато е в града на тялото, то изглежда негов господар, но в действителност нито го притежава, нито владее действията му и техните последици. То е просто сред материалния океан и се бори за съществуване. Водите на океана го подхвърлят и то няма власт над тях. Най-доброто разрешение за него е да се измъкне от водата с помощта на трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само това ще го спаси от целия хаос.

Текст

на̄датте касячит па̄пам
на чаива сукр̣там вибхух̣
агя̄нена̄вр̣там гя̄нам
тена мухянти джантавах̣

Дума по дума

на – никога; а̄датте – приема; касячит – нечий; па̄пам – грях; на – нито; ча – също; ева – несъмнено; су-кр̣там – благочестиви дейности; вибхух̣ – Върховният Бог; агя̄нена – с невежество; а̄вр̣там – покрити; гя̄нам – знание; тена – с което; мухянти – се объркват; джантавах̣ – живите същества.

Превод

И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Санскритската дума вибху обозначава Върховния Бог, изпълнен с неограничено знание, богатство, сила, слава, красота и отречение. Той е винаги себеудовлетворен, незасегнат от греховни или благочестиви дейности. Той не създава конкретна ситуация за живото същество, но то, объркано от невежество, пожелава да бъде поставено при определени условия на живот и по този начин слага началото на верига от дейности и последици. Поради по-висшата си природа живите същества са пълни със знание. Въпреки това, с ограничените си възможности, те са склонни да попадат под влияние на невежеството. Бог е всемогъщ, но живото същество не е. Господ е вибху, всезнаещ, докато живото същество е ан̣у, с размери на атом. Понеже е жива душа, то може да желае различни неща чрез свободната си воля. Тези желания се изпълняват единствено от всемогъщия Бог. И когато живото същество бъде объркано от желанията си, Бог му позволява да ги изпълни, но не отговаря за действията и последиците в конкретната пожелана ситуация. Обърканата душа се отъждествява със съответното материално тяло и е подложена на временно страдание или щастие в живота. Като постоянен придружител на живото същество под формата на Парама̄тма̄ (Свръхдушата), Бог знае всичките му желания, така както човек усеща аромата на едно цвете, в близост до него. Желанието е фина форма на обусловеност за живото същество. Бог изпълнява желанията му, според заслугите: „Човек предполага, Господ разполага“. Така че индивидът не е всемогъщ в изпълнение на желанията си. Бог може да изпълни всяко желание, но бидейки неутрален, не се намесва в желанията на живите същества с частична независимост. Обаче когато някой желае Кр̣ш̣н̣а, Господ специално се грижи за него и окуражава желанието му, за да може той да го достигне и да бъде вечно щастлив. Ведическите химни заявяват: еш̣а у хй ева са̄дху карма ка̄раяти там ям ебхьо локебхя уннинӣш̣ате еш̣а у ева̄са̄дху карма ка̄раяти ям адхо нинӣш̣ате – „Бог позволява на живото същество да върши благочестиви дейности и да се издигне. И Бог му позволява да върши неблагочестиви дейности и да отиде в ада“ (Кауш̣ӣтакӣ Упаниш̣ад 3.8). В Маха̄бха̄рата (Вана парва 31.27) се казва:

агьо джантур анӣшо 'ям
а̄тманах̣ сукха-дух̣кхайох̣
ӣшвара-прерито гаччхет
сваргам ва̄шв абхрам ева ча

„Живото същество е напълно зависимо в своето щастие и нещастие. Като облак, носен от вятъра, по волята на Върховния то може да отиде в рая или в ада.“

От незапомнени времена въплътената душа желае да избегне Кр̣ш̣н̣а съзнание и така причинява собственото си объркване. Въпреки че е вечна, блажена и знаеща, поради незначителността на своето съществуване тя забравя органично присъщото си положение – служенето на Бога – и попада в клопката на незнанието. Под влияние на това невежество живото същество твърди, че Бог е отговорен за обусловеното му съществуване. Веда̄нта сӯтра (2.1.34) също потвърждава това. Ваиш̣амя-наиргхр̣н̣йе на са̄пекш̣атва̄т татха̄ хи даршаяти – „Господ нито мрази, нито обича, макар че може да ни изглежда така“.

Текст

гя̄нена ту тад агя̄нам
йеш̣а̄м на̄шитам а̄тманах̣
теш̣а̄м а̄дитя-вадж гя̄нам
прака̄шаяти тат парам

Дума по дума

гя̄нена – чрез знание; ту – но; тат – това; агя̄нам – незнание; йеш̣а̄м – чието; на̄шитам – се разрушава; а̄тманах̣ – на живото същество; теш̣а̄м – тяхно; а̄дитя-ват – като изгряващо слънце; гя̄нам – знание; прака̄шаяти – разкрива; тат парам – Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Превод

Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Хората, забравили Кр̣ш̣н̣а, несъмнено са объркани. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатите не са ни най-малко объркани. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвам гя̄на-плавена, гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и и на хи гя̄нена садр̣шам. Знанието винаги се цени високо. За какво знание става въпрос? Съвършено знание се постига, когато някой се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, както ни учи деветнайсети стих на седма глава: бахӯна̄м джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м прападяте. След като е преминал през много, много раждания, човек в съвършено знание се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, т.е. постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред него се разкрива всичко, както слънцето осветява всичко през деня. Живото същество е обърквано по безброй начини. Например когато безцеремонно се мисли за Бог, то всъщност попада в най-голямата клопка на незнанието. Ако живото същество е Бог, защо незнанието ще го обърква? Може ли Бог да се обърква от незнание? Ако беше така, незнанието (Сатаната) щеше да е по-велико от Бога. Истинско знание може да се получи от личност в съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо, човек трябва да намери авторитетен духовен учител и от него да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а съзнание – това ще разпръсне цялото му невежество, така както слънцето разпръсква тъмнината. Дори да разбираме напълно, че не сме това тяло, че сме трансцендентални, все още може да не разграничаваме душата от Свръхдушата. Но всичко може да се научи много добре, ако приемем убежище при съвършен, авторитетен Кр̣ш̣н̣а осъзнат учител. Човек може да разбере Бога и своята връзка с него, когато срещне представител на Бога. Понеже притежава знание за Бога, един негов представител не претендира, че е Бог, въпреки че му се оказва цялата почит, която обикновено се оказва на Бога. Трябва да се изучи разликата между Бога и живото същество. Затова Господ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва във втора глава (2.12), че живите същества и Бог са индивидуални личности. Всички живи същества са имали своята индивидуалност в миналото, имат я в настоящето и ще запазят индивидуалността си в бъдеще, дори след освобождението. През нощта в тъмното виждаме едно цяло, но през деня, когато е светло, виждаме всичко в истинската му форма. Разбирането, че в духовната реалност личността запазва индивидуалността си, е истинско знание.

Текст

тад-буддхаяс тад-а̄тма̄нас
тан-ниш̣т̣ха̄с тат-пара̄ян̣а̄х̣
гаччхантй апунар-а̄вр̣ттим
гя̄на-нирдхӯта-калмаш̣а̄х̣

Дума по дума

тат-буддхаях̣ – тези, чиято интелигентност е винаги във Върховния; тат-а̄тма̄нах̣ – тези, чиито умове са винаги във Върховния; тат-ниш̣т̣ха̄х̣ – тези, чиято вяра е единствено във Върховния; тат-пара̄ян̣а̄х̣ – които са приели подслон при него; гаччханти – отиват; апунах̣-а̄вр̣ттим – към освобождение; гя̄на – със знание; нирдхӯта – пречистени; калмаш̣а̄х̣ – съмнения.

Превод

Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а е Върховната Трансцендентална Истина. Бхагавад-гӣта̄ е изградена върху твърдението, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност. Това е твърдението и на цялата ведическа литература. Пара-таттва означава Върховна Реалност; и тя може да бъде разбрана от всички, които познават Върховния като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Бхагава̄н – Върховната Божествена Личност е връхната точка на Абсолюта. Няма нищо повече от това. Бог казва: маттах̣ паратарам на̄нят кин̃чид асти дханан̃-джая. Безличностният Брахман също е поддържан от Кр̣ш̣н̣а: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. Следователно във всички случаи Кр̣ш̣н̣а е Върховната Реалност. Този, чиито ум, интелигентност, вяра и убежище са постоянно в Кр̣ш̣н̣а, с други думи, този, който е изцяло Кр̣ш̣н̣а осъзнат, не се измъчва от съмнения и знае всичко за трансценденталността. Такава личност може да разбере, че в Кр̣ш̣н̣а има едновременно еднаквост и различие, и с това трансцендентално знание да напредва по пътя към освобождението.

Текст

видя̄-виная-сампанне
бра̄хман̣е гави хастини
шуни чаива шва-па̄ке ча
пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣

Дума по дума

видя̄ – със знание; виная – и доброта; сампанне – притежаващи; бра̄хман̣е – към бра̄хман̣а; гави – кравата; хастини – слона; шуни – кучето; ча – и; ева – несъмнено; шва-па̄ке – кучеядеца (извънкастовия); ча – съответно; пан̣д̣ита̄х̣ – мъдреците; сама-даршинах̣ – които се отнасят по един и същ начин.

Превод

Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а осъзнатата личност не прави никаква разлика в биологичните видове и кастите. От социална гледна точка може да има разлика между бра̄хман̣а и извънкастовия, както кучето, кравата и слонът са различни от гледна точка на биологичните видове, но за учения трансценденталист различията, свързани с тялото, нямат значение. Това се дължи на връзката им с Върховния, защото Върховният Бог чрез пълната си част Парама̄тма̄ присъства във всяко сърце. Такова разбиране за Върховния е истинско знание. Що се отнася до телата в различните касти и форми на живот, Бог е еднакво милостив към всички тях – всяко живо същество е негов приятел и Той се проявява като Парама̄тма̄, без значение в какво положение е живото същество. Под формата Парама̄тма̄ Бог се намира както в извънкастовия, така и в бра̄хман̣а, въпреки че телата им не са еднакви. Телата са материални продукти на различните гун̣и на природата, но душата и Свръхдушата вътре в тях са от едно и също духовно качество. Това обаче не ги прави еднакви в количествено отношение, защото индивидуалната душа присъства само в конкретното тяло, докато Парама̄тма̄ се намира във всички тела. Знаейки това, човекът с Кр̣ш̣н̣а съзнание е мъдрец; той гледа на всички по един и същ начин. Сходството между душата и Свръхдушата е, че и двете са съзнателни, вечни и блажени. А разликата е, че индивидуалната душа съзнава единствено в рамките на съответното тяло, докато Свръхдушата е осъзната за всички тела. Свръхдушата присъства във всички тела без разлика.

Текст

ихаива таир джитах̣ сарго
йеш̣а̄м са̄мйе стхитам манах̣
нирдош̣ам хи самам брахма
тасма̄д брахман̣и те стхита̄х̣

Дума по дума

иха – в този живот; ева – несъмнено; таих̣ – от тях; джитах̣ – победени; саргах̣ – раждането и смъртта; йеш̣а̄м – чиито; са̄мйе – в равновесие; стхитам – установен; манах̣ – ум; нирдош̣ам – безупречни; хи – несъмнено; самам – в равновесие; брахма – като Върховния; тасма̄т – следователно; брахман̣и – във Върховния; те – те; стхита̄х̣ – са установени.

Превод

Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Спокойствието на ума, споменато по-горе, е признак на себепознание. Достигналите това ниво са победили материалната обусловеност, по-точно раждането и смъртта. Докато се отъждествява с тялото си, човек е обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие, чрез себепознанието, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Бог е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.

Текст

на прахр̣ш̣йет приям пра̄пя
нодвиджет пра̄пя ча̄приям
стхира-буддхир асаммӯд̣хо
брахма-вид брахман̣и стхитах̣

Дума по дума

на – никога; прахр̣ш̣йет – не се радва; приям – нещо приятно; пра̄пя – като достига; на – не; удвиджет – се вълнува; пра̄пя – като получава; ча – също; априям – нещо неприятно; стхира-буддхих̣ – с устойчив разум; асаммӯд̣хах̣ – необъркан; брахма-вит – човек, който познава съвършено Върховния; брахман̣и – в трансценденталността; стхитах̣ – установена.

Превод

Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук са описани качествата на една себепознала се личност. Първото ѝ качество е, че тя не е в илюзия от фалшивото отъждествяване на тялото с истинското „аз“. Тя знае много добре, че не е това тяло, а е частица, откъсната от Върховната Божествена Личност. Затова не се радва, когато постигне нещо, нито скърби, когато загуби нещо, свързано с тялото ѝ. Тази стабилност на ума се нарича стхира-буддхи, себеинтелигентност. Такава личност не се заблуждава, защото не бърка грубото тяло с душата, не приема тялото за нещо вечно и не пренебрегва съществуването на душата. Това знание я издига до положението да обхване в пълнота науката за Абсолютната Истина – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. По този начин тя разбира органично присъщата си позиция и не се опитва изкуствено да стане еднаква с Върховния във всяко отношение. Това се нарича Брахман реализация, т.е. себереализация. И това устойчиво съзнание е Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

ба̄хя-спаршеш̣в асакта̄тма̄
виндатй а̄тмани ят сукхам
са брахма-йога-юкта̄тма̄
сукхам акш̣аям ашнуте

Дума по дума

ба̄хя-спаршеш̣у – външно сетивно наслаждение; асакта-а̄тма̄ – който не е привързан; виндати – се наслаждава; а̄тмани – в себето; ят – това, което; сукхам – щастие; сах̣ – той; брахма йога – съсредоточаване в Брахман; юкта-а̄тма̄ – свързан със себето; сукхам – щастие; акш̣аям – неограничено; ашнуте – се радва.

Превод

Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря, велик предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, казва:

яд-авадхи мама четах̣ кр̣ш̣н̣а-па̄да̄равинде
нава-нава-раса-дха̄манй удятам рантум а̄сӣт
тад-авадхи бата на̄рӣ-сангаме смаряма̄не
бхавати мукха-вика̄рах̣ суш̣т̣ху ниш̣т̣хӣванам ча

„Откакто служа на Кр̣ш̣н̣а трансцендентално и с любов, откривам ново и ново блаженство в него, а щом помисля за сексуално удоволствие, устните ми се изкривяват от отвращение и аз заплювам мисълта.“ В брахма йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек до такава степен е погълнат от любовно служене на Бога, че напълно загубва вкус към материално сетивно наслаждение. От материалните удоволствия най-висшето е сексът. Целият свят се движи под неговата магия и няма материалист, който да работи без този мотив. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да работи, и то с още по-голяма енергия, без сексуалното удоволствие; тя просто го избягва. Това е проверка в духовния живот. Духовният живот и сексуалното наслаждение не вървят заедно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не се интересува от каквото и да било сетивно наслаждение, защото е освободена душа.

Текст

йе хи самспарша-джа̄ бхога̄
дух̣кха-йоная ева те
а̄дй-антавантах̣ каунтея
на теш̣у рамате будхах̣

Дума по дума

йе – тези; хи – несъмнено; самспарша-джа̄х̣ – в контакт с материалните сетива; бхога̄х̣ – наслади; дух̣кха – нещастие; йонаях̣ – източници на; ева – несъмнено; те – те са; а̄ди – начало; анта – край; вантах̣ – подчинен на; каунтея – о, сине на Кунтӣ; на – никога; теш̣у – в тях; рамате – се наслаждава; будхах̣ – разумната личност.

Превод

За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Материалните сетивни удоволствия се дължат на действията на сетивата, които до едно са временни, защото самото тяло е временно. Освободената душа не се интересува от нищо временно. Тя познава добре радостта от трансценденталните наслаждения – как би изпитала фалшиво наслаждение? В Падма Пура̄н̣а се казва:

раманте йогино 'нанте
сатя̄нанде чид-а̄тмани
ити ра̄ма-падена̄сау
парам брахма̄бхидхӣяте

„Мистиците черпят неограничени трансцендентални наслаждения от Абсолютната Истина и затова Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е позната като Ра̄ма.“

В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.1) също се казва:

на̄ям дехо деха-бха̄джа̄м нр̣-локе
каш̣т̣а̄н ка̄ма̄н архате вид̣-бхуджа̄м йе
тапо дивям путрака̄ йена саттвам
шуддхйед ясма̄д брахма-саукхям тв анантам

„Мои скъпи синове, няма нужда да работите непосилно за сетивни наслаждения в тази човешка форма на живот; такива наслаждения са достъпни даже за лайноядците (свинете). Нещо повече – в този живот трябва да се подложите на отречения, които ще пречистят съществуването ви и ще ви дадат възможност да се наслаждавате на безкрайно трансцендентално блаженство.“

Истинските йогӣ или учени трансценденталисти не се интересуват от сетивни наслаждения, които са причина за продължаващо материално съществуване. Колкото повече се отдава на материални наслаждения, толкова повече човек се заплита в материалните страдания.

Текст

шакнотӣхаива ях̣ сод̣хум
пра̄к шарӣра-вимокш̣ан̣а̄т
ка̄ма-кродходбхавам вегам
са юктах̣ са сукхӣ нарах̣

Дума по дума

шакноти – е способен; иха ева – в настоящето тяло; ях̣ – човек, който; сод̣хум – да търпи; пра̄к – преди; шарӣра – тялото; вимокш̣ан̣а̄т – да изостави; ка̄ма – желание; кродха – и гняв; удбхавам – породени от; вегам – импулси; сах̣ – той; юктах̣ – в транс; сах̣ – той; сукхӣ – щастлив; нарах̣ – човек.

Превод

Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За сериозен напредък по пътя на себепознанието трябва да се контролират силите на материалните сетива. Това са силата, която ни подтиква да говорим, силата на гнева, на ума, на стомаха, на половите органи и силата на езика. Този, който може да контролира силите на тези сетива, както и на ума, се нарича госва̄мӣ, или сва̄мӣ. Госва̄мӣ водят строго регулиран живот и владеят напълно импулсите на сетивата си. Неудовлетворените материални желания пораждат гняв, а той възбужда ума, очите и гръдния кош. Затова човек трябва да се научи да ги контролира, още преди да напусне тялото си. И ако успее да направи това, той е щастлива, себепознала се личност. Дълг на трансценденталиста е упорито да се стреми към контрол над желанието и гнева.

Текст

йо 'нтах̣-сукхо 'нтар-а̄ра̄мас
татха̄нтар-джьотир ева ях̣
са йогӣ брахма-нирва̄н̣ам
брахма-бхӯто 'дхигаччхати

Дума по дума

ях̣ – човек, който; антах̣-сукхах̣ – щастлив отвътре; антах̣-а̄ра̄мах̣ – наслаждава се отвътре; татха̄ – както и; антах̣-джьотих̣ – като се обръща навътре; ева – несъмнено; ях̣ – всеки; сах̣ – той; йогӣ – мистик; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; брахма-бхӯтах̣ – себепознание; адхигаччхати – достига.

Превод

Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ако човек не е способен да изпита щастие отвътре, как би могъл да се откаже от външните си занимания, с които преследва повърхностно щастие? Освободеният се радва на реално изпитано щастие. Той може да седи спокойно където и да е и да се наслаждава на вътрешния си живот; външното материално щастие не го привлича. Това състояние се нарича брахма-бхӯта и когато го достигне, човек със сигурност ще се върне обратно при Бога, обратно вкъщи.

Текст

лабханте брахма-нирва̄н̣ам
р̣ш̣аях̣ кш̣ӣн̣а-калмаш̣а̄х̣
чхинна-дваидха̄ ята̄тма̄нах̣
сарва-бхӯта-хите рата̄х̣

Дума по дума

лабханте – достигнат; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; р̣ш̣аях̣ – всички, които са активни отвътре; кш̣ӣн̣а-калмаш̣а̄х̣ – освободени от всякакви грехове; чхинна – след като са разкъсали; дваидха̄х̣ – двойствеността; ята-а̄тма̄нах̣ – към себепознание; сарва-бхӯта – заради всички живи същества; хите – в благотворна работа; рата̄х̣ – заети.

Превод

Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: За добруването на всички живи същества може да работи истински само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност. Когато наистина разбере, че Кр̣ш̣н̣а е първоизточникът на всичко и действа в този дух, човек действа за всички. Страданията на човечеството се дължат на забравата, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се, върховният господар и върховният приятел. И да се действа за пробуждане на това съзнание в човешкото общество, е най-възвишената и благоприятна работа. Никой не може да извършва такава висша благотворителност, ако не е постигнал освобождение във Върховния. Напълно освободена от греха, една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност няма съмнения относно върховенството на Кр̣ш̣н̣а. Това е състоянието на божествената любов.

С дейности, насочени единствено към материално благоденствие на човешкото общество, всъщност не се помага на никого. Временното облекчение на външното тяло и ума не е достатъчно. Истинската причина за трудностите в суровата борба за живот е, че човек забравя връзката си с Върховния Бог. Когато напълно осъзнае връзката си с Кр̣ш̣н̣а, той става освободена душа, макар и във временното си жилище – материалното тяло.

Текст

ка̄ма-кродха-вимукта̄на̄м
ятӣна̄м ята-четаса̄м
абхито брахма-нирва̄н̣ам
вартате видита̄тмана̄м

Дума по дума

ка̄ма – от желания; кродха – и гняв; вимукта̄на̄м – на освободените; ятӣна̄м – на святите личности; ята-четаса̄м – които напълно контролират ума; абхитах̣ – уверени в близкото бъдеще; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; вартате – е там; видита-а̄тмана̄м – постигнали себепознание.

Превод

За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Измежду святите личности, устремени към спасение, онзи, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-добър от всички. В Бха̄гаватам (4.22.39) този факт се потвърждава по следния начин:

ят-па̄да-панкаджа-пала̄ша-вила̄са-бхактя̄
карма̄шаям гратхитам удгратхаянти сантах̣
тадван на рикта-матайо ятайо 'пи руддха-
срото-ган̣а̄с там аран̣ам бхаджа ва̄судевам

„Просто се опитай с преданост да обожаваш Ва̄судева, Върховната Божествена Личност. Дори великите мъдреци не могат да контролират силата на сетивата си така успешно, както тези, които с трансцендентално блаженство служат в лотосовите нозе на Бога, като изтръгват дълбоко вкорененото желание за плодоносни дейности.“

Желанието да се наслаждава на резултатите от работата е толкова дълбоко вкоренено в обусловената душа, че дори за великите мъдреци е много трудно да контролират такива желания, въпреки големите им усилия. Един предан на Бога, непрекъснато зает със служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, съвършен в себепознанието, много бързо достига освобождение във Върховния. Съвършеното себепознание го държи в постоянен транс. Ето един аналогичен пример:

даршана-дхя̄на-самспаршаир
матся-кӯрма-вихангама̄х̣
сва̄нй апатя̄ни пуш̣н̣анти
татха̄хам апи падма-джа

„Само чрез гледане, медитация и докосване рибата, костенурката и птиците поддържат потомството си. Същото правя и Аз, о, Падмаджа!“

Рибата отглежда малките си просто като ги гледа. Костенурката ги отглежда, като медитира върху яйцата си. Тя ги снася на сушата и медитира върху тях, докато е във водата. По същия начин преданият в Кр̣ш̣н̣а съзнание, макар и далеч от обителта на Бога, може да се издигне до тази обител просто като мисли за него постоянно – чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той не усеща болките на материалните страдания и това състояние се нарича брахма-нирва̄н̣а – отсъствие на материални страдания, защото човек е постоянно вглъбен във Върховния.

Текст

спарша̄н кр̣тва̄ бахир ба̄хя̄мш
чакш̣уш чаива̄нтаре бхрувох̣
пра̄н̣а̄па̄нау самау кр̣тва̄
на̄са̄бхянтара-ча̄рин̣ау
ятендрия-мано-буддхир
мунир мокш̣а-пара̄ян̣ах̣
вигатеччха̄-бхая-кродхо
ях̣ сада̄ мукта ева сах̣

Дума по дума

спарша̄н – сетивни обекти, напр. звук; кр̣тва̄ – като насочва; бахих̣ – навън; ба̄хя̄н – ненужно; чакш̣ух̣ – очи; ча – също; ева – несъмнено; антаре – между; бхрувох̣ – веждите; пра̄н̣а-апа̄нау – движещият се нагоре и надолу въздух; самау – преустановяване; кр̣тва̄ – като задържа; на̄са-абхянтара – в ноздрите; ча̄рин̣ау – като духа; ята – контролирани; индрия – сетива; манах̣ – ум; буддхих̣ – интелигентност; муних̣ – трансценденталистът; мокш̣а – за освобождение; пара̄ян̣ах̣ – така предопределен; вигата – след като се е отказал; иччха̄ – желания; бхая – страх; кродхах̣ – гняв; ях̣ – човек, който; сада̄ – винаги; муктах̣ – свободен; ева – несъмнено; сах̣ – той е.

Превод

Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В Кр̣ш̣н̣а съзнание веднага разбираме духовната си същност и след това, с предано служене, разбираме Върховния Бог. Постоянното предано служене ни издига на трансцендентална позиция и ни осигурява необходимите качества, за да усещаме присъствието на Бога в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.

След като изрежда принципите за освобождение във Върховния, Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна как може да се достигне тази позиция с практиката на мистицизма, или йога, известна като аш̣т̣а̄нга йога. Тя е разделена на осем етапа, наречени яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. В шеста глава предметът на йога е описан подробно, а тук, в края на пета глава, за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратя̄ха̄ра човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа между двете си вежди и с полуотворени очи да го съсредоточи във върха на носа. Няма полза от затваряне на очите, защото е много възможно да заспим. Няма полза и от напълно отворените очи, защото тогава съществува риск да бъдем привлечени от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите чрез неутрализиране на двата въздушни потока, движещи се съответно нагоре и надолу в тялото. С практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготви за освобождение във Върховния.

Тази йога техника освобождава от страх и гняв и дава възможност да се усети присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за други дейности. Този начин за контролиране на сетивата е по-добър от аш̣т̣а̄нга йога.

Текст

бхокта̄рам ягя-тапаса̄м
сарва-лока-махешварам
сухр̣дам сарва-бхӯта̄на̄м
гя̄тва̄ ма̄м ша̄нтим р̣ччхати

Дума по дума

бхокта̄рам – който се наслаждава; ягя – на жертвоприношенията; тапаса̄м – отреченията и въздържанията; сарва-лока – на всички планети и на полубоговете там; маха-ӣшварам – Върховният Бог; су-хр̣дам – благодетел; сарва – на всички; бхӯта̄на̄м – живите същества; гя̄тва̄ – като познава по такъв начин; ма̄м – мен (Бог Кр̣ш̣н̣а); ша̄нтим – освобождение от силните материални болки; р̣ччхати – човек постига.

Превод

Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Обусловените души във властта на илюзорната енергия силно желаят да постигнат спокойствие в материалния свят. Но те не знаят формулата на мира, обяснена в тази част на Бхагавад-гӣта̄. Най-висшата формула за мир е тази: всички човешки дейности са предназначени за Кр̣ш̣н̣а. Хората трябва да предлагат всичко в трансцендентално служене на Бога, защото Той е господарят на всички планети и на полубоговете там. Никой не е по-велик от него. Той е по-велик и от най-великите полубогове като Шива и Брахма̄. Във Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.7), Върховният Бог е описан като там ӣшвара̄н̣а̄м парамам махешварам. Под влияние на илюзията живите същества се опитват да господстват над всичко, което им попадне пред очите, но всъщност са под контрола на материалната енергия на Бога. Той е господар на материалната природа, а обусловените души се намират под властта на строгите ѝ закони. Не е възможно да се постигне мир в света нито индивидуално, нито колективно, докато не се разберат тези очевидни факти. Смисълът на Кр̣ш̣н̣а съзнание се състои в следното: Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният господар, а всички живи същества, включително великите полубогове, са негови подчинени. Съвършен мир може да се постигне единствено в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Настоящата глава е практическо обяснение на Кр̣ш̣н̣а съзнание, познато като карма йога. Философските разсъждения пораждат въпроса как карма йога може да доведе до освобождение. Отговорът е даден тук. Да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание означава да се работи със знание за Бога като господар на всичко. Няма разлика между такава работа и трансценденталното знание. Непосредственото Кр̣ш̣н̣а съзнание е бхакти йога, а гя̄на йога е път към бхакти йога. Кр̣ш̣н̣а съзнание предполага работа в пълно знание за връзката ни с Върховния Абсолют и съвършенството на това съзнание е пълното разбиране на Кр̣ш̣н̣а – Върховната Божествена Личност. Чистата душа е вечен слуга на Бога като негова частица. Тя влиза в досег с ма̄я̄ (илюзията), поради желанието си да господства над материалната природа; това става причина за многобройните ѝ страдания. Обвързана с материята, тя трябва да работи, за да задоволява материалните си потребности. Но дори и под властта на материята, Кр̣ш̣н̣а съзнание ни води към духовен живот, защото събужда за духовно съществуване с практика, приложима в материалния свят. Колкото повече напредваме, толкова повече се освобождаваме от ноктите на материята. Бог е безпристрастен. Всичко зависи от това как човек практически изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да контролира сетивата и да превъзмогва желанието и гнева. И този, който стои твърдо в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като владее гореспоменатите страсти, действително се намира на трансценденталното ниво, наричано брахма-нирва̄н̣а. Чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание се практикува и осморния йога мистицизъм, защото се постига крайната му цел. Следването на тези осем стъпала – яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратиа̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи, осигурява постепенен напредък. Но те само предхождат съвършенството на преданото служене, което единствено може да донесе мир на човешкото същество. Това е най-висшето съвършенство на живота.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху пета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Карма йогадейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание“.