STIH 5
ТЕКСТ 5
Tekst
Текст
tad yogair api gamyate
ekaṁ sāṅkhyaṁ ca yogaṁ ca
yaḥ paśyati sa paśyati
тад йогаир апи гамяте
екам̇ са̄н̇кхям̇ ча йогам̇ ча
ях̣ пашяти са пашяти
Synonyms
Дума по дума
yat – koje; sāṅkhyaiḥ – sāṅkhya filozofijom; prāpyate – dostiže se; sthānam – mjesto; tat – to; yogaiḥ – predanim služenjem; api – također; gamyate – može se dostići; ekam – isto; sāṅkhyam – analitičko proučavanje; ca – i; yogam – djelovanje s predanošću; ca – i; yaḥ – onaj tko; paśyati – vidi; saḥ – on; paśyati – pravilno vidi.
ят – какво; са̄н̇кхяих̣ – чрез Са̄н̇кхя философията; пра̄пяте – се достига; стха̄нам – място; тат – което; йогаих̣ – с предано служене; апи – също; гамяте – може да постигне; екам – човек; са̄н̇кхям – аналитично изучаване; ча – и; йогам – дейност в преданост; ча – и; ях̣ – този, който; пашяти – вижда; сах̣ – той; пашяти – действително вижда.
Translation
Превод
Onaj tko zna da se položaj dostignut analitičkim proučavanjem može dostići i predanim služenjem i tko zato smatra da su analitičko proučavanje i predano služenje na istoj razini, vidi stvari takve kakve jesu.
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
Purport
Пояснение
SMISAO: Prava je svrha filozofskog istraživanja pronaći krajnji cilj života. Budući da je krajnji cilj života samospoznaja, nema razlike između zaključaka do kojih se dolazi slijeđenjem tih dvaju procesa. Filozofskim istraživanjem dolazi se do zaključka da živo biće nije dio materijalnog svijeta, već dio vrhovne duhovne cjeline. Duhovna duša stoga nema nikakve veze s materijalnim svijetom; njezine djelatnosti moraju biti u nekom odnosu sa Svevišnjim. Kada djeluje u svjesnosti Kṛṣṇe, utemeljena je u svom prirodnom položaju. U procesu sāṅkhye osoba mora odbaciti vezanost za materiju, a u procesu predana služenja mora se vezati za djelovanje u svjesnosti Kṛṣṇe. Ustvari, oba su procesa ista, iako se jedan naizgled temelji na nevezanosti, a drugi na vezanosti. Nema razlike između nevezanosti za materiju i vezanosti za Kṛṣṇu. Onaj tko to može vidjeti, vidi stvari takve kakve jesu.
Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Са̄н̇кхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Са̄н̇кхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кр̣ш̣н̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.