STIH 2
ТЕКСТ 2
Tekst
Текст
sannyāsaḥ karma-yogaś ca
niḥśreyasa-karāv ubhau
tayos tu karma-sannyāsāt
karma-yogo viśiṣyate
сання̄сах̣ карма-йогаш ча
них̣шреяса-кара̄в убхау
тайос ту карма-сання̄са̄т
карма-його вишиш̣яте
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca – Božanska Osoba reče; sannyāsaḥ – odricanje od djelovanja; karma-yogaḥ – djelovanje s predanošću; ca – također; niḥśreyasa-karau – vode k putu oslobođenja; ubhau – oba; tayoḥ – od tih dvaju; tu – ali; karma-sannyāsāt – u usporedbi s odricanjem od plodonosna djelovanja; karma-yogaḥ – djelovanje s predanošću; viśiṣyate – bolje je.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; сання̄сах̣ – отречението от работа; карма-йогах̣ – работа в преданост; ча – също; них̣шреяса-карау – водят по пътя на освобождението; убхау – и двете; тайох̣ – от двете; ту – но; карма-сання̄са̄т – в сравнение с отказване от плодоносна работа; карма-йогах̣ – работа в преданост; вишиш̣яте – е по-добра.
Translation
Превод
Božanska Osoba odgovori: I odricanje od djelovanja i djelovanje s predanošću povoljni su za dostizanje oslobođenja, ali predano je služenje bolje od odricanja od djelovanja.
Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
Purport
Пояснение
SMISAO: Plodonosne djelatnosti (namijenjene zadovoljavanju osjetila) uzrokuju materijalno ropstvo. Sve dok osoba vrši djelatnosti namijenjene poboljšanju tjelesne udobnosti, sigurno će se seliti u različite vrste tijela i tako nastaviti materijalno ropstvo. To je također potvrđeno u Śrīmad-Bhāgavatamu (5.5.4–6):
Плодоносните дейности за сетивно наслаждение са причина за материалното робство. Докато е зает с дейности, целящи подобряване на телесните удобства, човек със сигурност ще преминава през различни видове тела и ще остава постоянно в оковите на материалното робство. Това е потвърдено в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4 – 6):
yad indriya-prītaya āpṛṇoti
na sādhu manye yata ātmano ’yam
asann api kleśa-da āsa dehaḥ
яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти
на са̄дху манйе ята а̄тмано 'ям
асанн апи клеша-да а̄са дехах̣
yāvan na jijñāsata ātma-tattvam
yāvat kriyās tāvad idaṁ mano vai
karmātmakaṁ yena śarīra-bandhaḥ
я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам
я̄ват крия̄с та̄вад идам̇ мано ваи
карма̄тмакам̇ йена шарӣра-бандхах̣
avidyayātmany upadhīyamāne
prītir na yāvan mayi vāsudeve
na mucyate deha-yogena tāvat
авидяя̄тманй упадхӣяма̄не
прӣтир на я̄ван майи ва̄судеве
на мучяте деха-йогена та̄ват
„Ljudi su ludi za osjetilnim uživanjem i ne znaju da je njihovo sadašnje tijelo, puno bijeda, plod njihovih prošlih djela. Premda je tijelo privremeno, uvijek zadaje nevolje na razne načine. Zbog toga djelovanje namijenjeno zadovoljavanju osjetila nije dobro. Smatra se da je čovjek koji se ne raspituje o svom pravom identitetu upropastio svoj život. Sve dok ga ne spozna mora raditi kako bi stekao plodonosne rezultate i tako zadovoljio osjetila. Obuzet svjesnošću zadovoljavanja osjetila, mora se seliti iz jednog tijela u drugo. Premda njegov um može biti, pod utjecajem neznanja, obuzet plodonosnim djelatnostima, mora razviti ljubav prema predanu služenju Vāsudeve. Samo tada može steći priliku da se oslobodi ropstva materijalnog postojanja."
„Луди по сетивното наслаждение, хората не знаят, че настоящото им, пълно със страдания тяло, е резултат от кармични дейности в миналото. Въпреки че е временно, тялото винаги ни създава всевъзможни неприятности. Затова не е правилно да се работи за сетивно наслаждение. Човек не е успял в живота си, докато не се запита за истинската си самоличност. Докато не разбере кой е всъщност, той трябва да работи за плодоносни резултати за удовлетворение на сетивата. И завладян от съзнанието за сетивно наслаждение, трябва да преминава от тяло в тяло. Дори ако умът му е погълнат от кармични дейности и е повлиян от невежество, той трябва да развива любов към преданото служене, посветено на Ва̄судева. Само тогава ще има благоприятната възможност да се освободи от робството на материалното съществуване“.
Stoga jñāna (ili znanje da živo biće nije materijalno tijelo, već duhovna duša) nije dovoljna za oslobođenje. Moramo djelovati kao duhovna duša, inače se ne možemo osloboditi materijalnog ropstva. Međutim, djelovanje u svjesnosti Kṛṣṇe razlikuje se od djelovanja na plodonosnoj razini. Djelovanje s punim znanjem omogućuje nam da napredujemo u pravom znanju. Bez svjesnosti Kṛṣṇe, samo odricanje od plodonosna djelovanja ne može pročistiti srce uvjetovane duše. Sve dok srce nije pročišćeno osoba mora djelovati na plodonosnoj razini, ali djelovanje u svjesnosti Kṛṣṇe pomaže joj da se oslobodi posljedica plodonosnih djelatnosti tako da više ne mora djelovati na materijalnoj razini. Zato je djelovanje u svjesnosti Kṛṣṇe uvijek bolje od odricanja, kod kojeg uvijek prijeti opasnost od pada. Odricanje bez svjesnosti Kṛṣṇe nije potpuno, kao što potvrđuje Śrīla Rūpa Gosvāmī u svom Bhakti-rasāmṛta-sindhuu (1.2.258):
Следователно гя̄на – знанието, че не си това материално тяло, а вечна душа, не е достатъчно за постигане на освобождение. Трябва да се действа от позицията, че си душа; в противен случай няма измъкване от материалното робство. А действията в Кр̣ш̣н̣а съзнание не са на кармично ниво – те осигуряват духовния напредък. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание простото отричане от кармични дейности всъщност не пречиства сърцето на обусловената душа. Докато сърцето не е пречистено, човек работи кармично. Но дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание по естествен начин премахва резултата от кармична дейност и така не се налага слизане на материално ниво. Тоест такава дейност във всички случаи е по-висша от отречението, което винаги носи риска от пропадане. Отречение без Кр̣ш̣н̣а съзнание е непълно, както потвърждава Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.258):
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
„Kada se osoba koja želi dostići oslobođenje odrekne stvari povezanih sa Svevišnjom Božanskom Osobom misleći da su materijalne, njezino se odricanje naziva nepotpunim." Odricanje je potpuno kada se osoba odriče sa znanjem da sve što postoji pripada Gospodinu i da nitko ne bi trebao svojatati pravo vlasništva ni nad čim. Trebamo shvatiti da ništa ne pripada nikome. Gdje je onda riječ o odricanju? Onaj tko zna da je sve Kṛṣṇino vlasništvo uvijek je utemeljen u odricanju. Budući da sve pripada Kṛṣṇi, sve trebamo upotrijebiti za služenje Kṛṣṇe. Taj savršeni oblik djelovanja u svjesnosti Kṛṣṇe mnogo je bolji od bilo kakva umjetnog odricanja sannyāsīja māyāvādī škole.
„Когато човек силно желае да постигне освобождение и се отказва от неща, свързани с Върховния Бог, като ги мисли за материални, неговото отречение се нарича несъвършено“.
Отречението е истинско, когато се извършва със знанието, че всичко принадлежи на Бога и никой не притежава нищо. Трябва да разберем, че в действителност нищо не принадлежи на никого. Тогава за какво отречение става дума? Личност, която знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, винаги е в отречение. Щом като всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на Кр̣ш̣н̣а. Тази съвършена форма на действие в Кр̣ш̣н̣а съзнание е далеч по-добра от различните изкуствени отречения на Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте.