Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е » ПЕТА ГЛАВА

ТЕКСТ 11

TEXT 11

Текст

Tekstas

ка̄йена манаса̄ буддхя̄
кевалаир индрияир апи
йогинах̣ карма курванти
сан̇гам̇ тяктва̄тма-шуддхайе
kāyena manasā buddhyā
kevalair indriyair api
yoginaḥ karma kurvanti
saṅgaṁ tyaktvātma-śuddhaye

Дума по дума

Synonyms

ка̄йена – с тяло; манаса̄ – с ум; буддхя̄ – с интелигентност; кевалаих̣ – пречиства; индрияих̣ – със сетивата; апи – дори; йогинах̣ – Кр̣ш̣н̣а осъзнатите личности; карма – действията; курванти – извършват; сан̇гам – привързаност; тяктва̄ – изоставяйки; а̄тма – на себето; шуддхайе – с цел пречистване.

kāyena — kūnu; manasā — protu; buddhyā — intelektu; kevalaiḥ — apvalytomis; indriyaiḥ — juslėmis; api — netgi; yoginah — žmonės, įsisąmoninę Kṛṣṇą; karma — veiksmus; kurvanti — atlieka; saṅgam — prisirišimų; tyaktvā — atsisakydami; ātma — savo „aš“; śuddhaye — apsivalymo tikslu.

Превод

Translation

Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.

Yogai, atmetę prisirišimus, veikia kūnu, protu, intelektu ir net juslėmis vien tam, kad apsivalytų.

Пояснение

Purport

Когато се действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, за удовлетворение на сетивата на Кр̣ш̣н̣а, всяко действие, било то на тялото, ума, интелигентността или сетивата, е пречистено от материално замърсяване. Дейностите на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия не влекат след себе си материални последици. Затова пречистените дейности, наричани сад-а̄ча̄ра, са лесноосъществими в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) описва това по следния начин:

KOMENTARAS: Kai veikiama įsisąmoninus Kṛṣṇą, Kṛṣṇos jausmams patenkinti, bet koks veiksmas, ar jis atliktas kūnu, protu, intelektu, ar netgi juslėmis, yra grynas, nesuteptas materijos nešvarybių. Kṛṣṇą įsisąmoninusio žmogaus veikla nesukelia materialaus atoveikio. Todėl išgrynintus veiksmus, kurie paprastai vadinami sad-ācāra, lengviausia yra atlikti veikiant pagal Kṛṣṇos sąmonės principus. Śrī Rūpa Gosvāmis tai aprašo savo „Bhakti-rasāmṛta-sindhu“ (1.2.187):

ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте
īhā yasya harer dāsye
karmaṇā manasā girā
nikhilāsv apy avasthāsu
jīvan-muktaḥ sa ucyate

„Човек, действащ в Кр̣ш̣н̣а съзнание (в служене на Кр̣ш̣н̣а) с тялото, ума, интелигентността и думите си, е освободен още в този материален свят дори да продължава да извършва т.нар. материални дейности“. Той няма фалшиво его, защото не вярва, че е това материално тяло или че е негов собственик. Знае, че не е това тяло и то не му принадлежи. Самият той принадлежи на Кр̣ш̣н̣а и тялото му също принадлежи на Кр̣ш̣н̣а. Когато използва всичко, създадено от тялото, ума, интелигентността, думите, живота, богатството и т.н. – каквото и да притежава – в служене на Кр̣ш̣н̣а, той веднага възстановява връзката си с него. Той е единен с Кр̣ш̣н̣а, освободен от фалшивото его, което го кара да се отъждествява с тялото. Това е съвършеното ниво на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

„Žmogus, veikiantis su Kṛṣṇos sąmone (kitaip sakant, tarnaujantis Kṛṣṇai) kūnu, protu, intelektu ir kalba – net jeigu jis užsiima materialia veikla – jau materialiame pasaulyje yra išsivadavęs.“ Jis neturi klaidingos savimonės, nes jis nelaiko savęs nei materialiuoju kūnu, nei jo savininku. Jis žino, kad nėra kūnas, kad kūnas jam nepriklauso. Ir jis pats, ir jo kūnas priklauso Kṛṣṇai. Kai viską, kas sukurta kūno, proto, intelekto, kalbos, gyvybinės jėgos, turtų etc. – viską, kas jo valioje – žmogus paaukoja tarnaudamas Kṛṣnai, jis susijungia su Kṛṣṇa. Jis ir Kṛṣṇa – viena; jis neturi klaidingos savimonės, verčiančio tapatinti save su kūnu etc. Tokia yra tobulos Kṛṣṇos sąmonės pakopa.