ТЕКСТ 39
39. VERS
Текст
Szöveg
гя̄нино нитя-ваирин̣а̄
ка̄ма-рӯпен̣а каунтея
душ̣пӯрен̣а̄налена ча
jñānino nitya-vairiṇā
kāma-rūpeṇa kaunteya
duṣpūreṇānalena ca
Дума по дума
Szó szerinti jelentés
а̄вр̣там – покрито; гя̄нам – чистото съзнание; етена – с това; гя̄нинах̣ – на знаещия; нитя-ваирин̣а̄ – от вечния враг; ка̄ма-рӯпен̣а – във формата на похот; каунтея – о, сине на Кунтӣ; душ̣пӯрен̣а – никога няма да бъде задоволена; аналена – от огъня; ча – също.
āvṛtam – be van fedve; jñānam – tiszta tudata; etena – ez által; jñāninaḥ – a tudónak; nitya-vairiṇā – az örök ellenség által; kāma-rūpeṇa – a kéj formájában; kaunteya – ó, Kuntī fia; duṣpūreṇa – a sohasem elégedett; analena – tűz által; ca – is.
Превод
Fordítás
По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел – похотта, която никога не е задоволена и го изгаря като огън.
Így fedi be a bölcs élőlény tiszta tudatát örök ellensége, a kéjvágy, mely sohasem elégedett, s lángol, mint a tűz.
Пояснение
Magyarázat
В Ману смр̣ти се казва, че похотта не може да бъде задоволена с никакви количества сетивно наслаждение; както огънят никога не може да бъде изгасен, ако постоянно се подклажда с дърва. В центъра на всички дейности в материалния свят стои сексът и затова този свят е наричан маитхуня-а̄га̄ра – оковите на сексуалния живот. В затвора оковават престъпниците във вериги; по същия начин престъпниците, които пренебрегват законите на Бога, са оковани във веригите на сексуалния живот. Напредъкът на една материална цивилизация, основан на стремежа към сетивно наслаждение, увеличава продължителността на материалното съществуване на живото същество. Затова тази похот е символ на невежеството, което задържа живото същество в материалния свят. Вкусвайки сетивни наслаждения, човек може и да изпита някакво чувство за щастие, но всъщност това така наречено щастие е най-големият му враг.
A Manu-smṛti leírja, hogy a kéjvágyat nem elégíti ki semmilyen érzéki élvezet, ahogyan a tüzet sem lehet eloltani, ha folyton tápláljuk. Az anyagi világban minden tett középpontjában a nemi élet áll, ezért ezt a világot maithuṇya-āgārának, a nemi élet börtönének hívják. Ahogy a közönséges börtönben rácsok mögött őrzik a rabokat, az Úr törvényeit megszegő bűnözőket a nemi élet láncolja le. Az anyagi civilizáció fejlődése, amelynek alapja az érzékkielégítés, csak meghosszabbítja az élőlények anyagi létét, s így a kéjvágy a tudatlanság szimbóluma, mely az anyagi világhoz köti az élőlényt. Igaz, hogy az érzékkielégítés élvezése közben érezhet valamiféle boldogságot, ám ez az állítólagos boldogságérzet az érzékeit élvező végső ellensége.