Skip to main content

ТРЕТА ГЛАВА

Карма йога

TEXT 1:
Арджуна каза: О, Джана̄рдана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, щом мислиш, че интелигентността е по-добра от плодоносната дейност?
ТЕКСТ 2:
Разумът ми е объркан от двусмислените ти наставления. Затова те моля, кажи ми ясно кое ще бъде най-благоприятно за мен.
ТЕКСТ 3:
Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други  – с предано служене.
ТЕКСТ 4:
Само въздържането от действие не може да освободи човек от последствията; и само чрез отречение не може да се постигне съвършенство.
ТЕКСТ 5:
Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гун̣ите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.
ТЕКСТ 6:
Ако човек въздържа сетивата си от действие, но умът остава при сетивните обекти, той заблуждава себе си и е наричан лицемер.
ТЕКСТ 7:
От друга страна, ако един искрен човек се опитва да контролира сетивата с помощта на ума и без привързаност практикува карма йога в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е далеч по-издигнат.
ТЕКСТ 8:
Изпълнявай своя предписан дълг; това е по-добро от бездействието. Без да работи, човек не може да поддържа дори тялото си.
ТЕКСТ 9:
Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен.
ТЕКСТ 10:
В началото на сътворението Господ, повелителят на всички живи същества, изпрати поколения от хора и полубогове с жертвоприношения за Виш̣н̣у и ги благослови, като каза: „Бъдете щастливи, извършвайки тази ягя (жертвоприношение), защото тя ще ви дари с всичко необходимо за щастлив живот и постигане на освобождение“.
ТЕКСТ 11:
Полубоговете, доволни от жертвоприношенията, ще ви удовлетворят и така благодарение на взаимодействието между хора и полубогове в света ще цари всеобщо благоденствие.
ТЕКСТ 12:
Като отплата за извършените жертвоприношения полубоговете, отговорни за благата в този свят, ще ви дарят с всичко необходимо. Но всеки, който се наслаждава на тези дарове, без да ги поднася на полубоговете, несъмнено е крадец.
ТЕКСТ 13:
Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях.
ТЕКСТ 14:
Живите същества се поддържат със зърнени храни, родени благодарение на дъжда. Дъждовете падат в резултат от изпълнението на ягя (жертвоприношение), а ягя се ражда от предписаните задължения.
ТЕКСТ 15:
Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.
ТЕКСТ 16:
Мой скъпи Арджуна, човек, който не следва установения от Ведите ред на жертвоприношения, несъмнено води живот, изпълнен с грях. Със стремеж единствено към сетивни удоволствия той живее напразно.
ТЕКСТ 17:
Но за този, който намира радост в себето; посветил е живота си на себепознание и е себеудовлетворен – за него не съществуват задължения.
ТЕКСТ 18:
Човек, постигнал себепознание, не преследва никакви цели, докато изпълнява предписаните си задължения, но и не ги пренебрегва. Той не зависи от никое друго същество.
ТЕКСТ 19:
Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния.
ТЕКСТ 20:
Царе като Джанака постигнаха съвършенство просто като изпълняваха предписаните си задължения. Така и ти трябва да вършиш работата си за пример на останалите.
ТЕКСТ 21:
Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят.
ТЕКСТ 22:
О, сине на Пр̣тха̄, в нито една от трите планетарни системи няма работа, която съм длъжен да върша. Аз не се нуждая от нищо и не се стремя към нищо – въпреки това изпълнявам своя дълг.
ТЕКСТ 23:
Защото, ако дори веднъж пропусна да изпълня безупречно предписаните си задължения, о, Па̄ртха, всички хора несъмнено ще последват примера ми.
ТЕКСТ 24:
Ако не изпълнявах предписаните задължения, всички тези светове биха били обречени на гибел. И Аз щях да причиня появата на нежелано поколение и да наруша вътрешния мир на всички живи същества.
ТЕКСТ 25:
Невежите изпълняват дълга си с привързаност към резултата, докато знаещият прави същото, но без привързаност, за да води хората по правилния път.
ТЕКСТ 26:
За да не смущава умовете на невежите, привързани към резултата от предписаните задължения, мъдрецът не бива да ги подтиква да прекратят дейността. Напротив, той трябва да ги ангажира в разнообразни дейности, проникнати с дух на преданост (за постепенно развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание).
ТЕКСТ 27:
Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа.
ТЕКСТ 28:
О, силноръки, този, който познава Абсолютната Истина, не използва сетива си за сетивното наслаждение, знаейки добре разликата между дейността в преданост и дейността за материални резултати.
ТЕКСТ 29:
Заблудени от гун̣ите на материалната природа, невежите са погълнати от материални дейности и се привързват към тях. Но мъдрецът не бива да ги безпокои, макар дейностите им да са по-нисши поради липсата на знание.
ТЕКСТ 30:
Затова, о, Арджуна, посвещавайки делата си на мен, с пълно знание за мен, без желание за изгода и претенции за собственост – изостави апатията и се сражавай!
ТЕКСТ 31:
Тези, които изпълняват задълженията си според моите наставления и следват това учение с вяра и без завист, се освобождават от робството на кармичните дейности.
ТЕКСТ 32:
Но ония, които от завист пренебрегват тези учения и не ги следват, са заблудени, лишени от всякакво знание и обречени на провал в стремежа си към съвършенство.
ТЕКСТ 33:
Дори ученият човек постъпва съобразно собствената си природа, защото всеки следва природата, която е придобил от трите гун̣и. Какво ще постигнеш, ако я потискаш?
ТЕКСТ 34:
Съществуват принципи, които регулират привързаността и омразата, възникващи при досега на сетивата с техните обекти. Човек не трябва да бъде воден от привързаност и омраза, защото те са препятствия по пътя на себепознанието.
ТЕКСТ 35:
Много по-добре е да изпълняваш, макар и с грешки, своите предписани задължения, отколкото безупречно – чуждите. По-добре да се провалиш при изпълнението на собствения си дълг, отколкото да изпълняваш задълженията на друг, защото да следваш чужд път, е опасно.
ТЕКСТ 36:
Арджуна каза: О, потомъко на Вр̣ш̣н̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?
ТЕКСТ 37:
Върховният Бог каза: Единствено похотта, о, Арджуна, родена от досега с гун̣ата на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.
ТЕКСТ 38:
Както огънят е покрит от дим, както огледалото е покрито от прах, а ембрионът – от утробата, така и живото същество в различна степен е покрито от похотта.
ТЕКСТ 39:
По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел – похотта, която никога не е задоволена и го изгаря като огън.
ТЕКСТ 40:
Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.
ТЕКСТ 41:
Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още в самото начало изтръгни корена на греха (похотта) чрез контрол над сетивата и срази този унищожител на знанието и себереализацията.
ТЕКСТ 42:
Сетивата са по-висши от материята, а умът е над сетивата; интелигентността е по-висша от ума, а душата стои по-високо дори от интелигентността.
ТЕКСТ 43:
О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кр̣ш̣н̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.