Skip to main content

ТРЕТА ГЛАВА

Карма йога

Текст

арджуна ува̄ча
джя̄ясӣ чет карман̣ас те
мата̄ буддхир джана̄рдана
тат ким̇ карман̣и гхоре ма̄м̇
нийоджаяси кешава

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; джя̄ясӣ – по-добре; чет – ако; карман̣ах̣ – от плодоносна дейност; те – от теб; мата̄ – се счита; буддхих̣ – интелигентност; джана̄рдана – о, Кр̣ш̣н̣а; тат – затова; ким – защо; карман̣и – в действие; гхоре – ужасно; ма̄м – мен; нийоджаяси – въвличаш; кешава – о, Кр̣ш̣н̣а.

Превод

Арджуна каза: О, Джана̄рдана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, щом мислиш, че интелигентността е по-добра от плодоносната дейност?

Пояснение

В предишната глава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, описа подробно природата на душата, за да спаси близкия си приятел Арджуна от океана на материалната скръб. За духовно познание Той му препоръча пътя на буддхи йога, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание. Понякога погрешно се смята, че Кр̣ш̣н̣а съзнание означава пасивност. Под влияние на такова неправилно разбиране, често се случва човек да се оттегли на свято място с намерението да стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, като повтаря святото име на Бога в уединение. Но уединението не се препоръчва на необучения във философията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото всичко, което той би могъл да постигне, е евтината почит на наивните хора. Арджуна също мисли, че буддхи йога – Кр̣ш̣н̣а съзнание, или използване на интелигентността за напредък в духовното знание – означава оттегляне от активния живот, аскетизъм и въздържание на усамотено място. С други думи, той иска да избегне сражението, като използва за претекст Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но понеже е искрен ученик, излага проблема си пред своя учител Кр̣ш̣н̣а и пита как е най-добре да постъпи. В отговор в настоящата трета глава Бог Кр̣ш̣н̣а подробно обяснява какво представлява карма йога – работата в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

вя̄мишрен̣ева ва̄кйена
буддхим̇ мохаясӣва ме
тад екам̇ вада нишчитя
йена шрейо 'хам а̄пнуя̄м

Дума по дума

вя̄мишрен̣а – чрез двусмислени; ива – несъмнено; ва̄кйена – думи; буддхим – разум; мохаяси – объркваш; ива – със сигурност; ме – моят; тат – следователно; екам – само един; вада – моля те, кажи; нишчитя – обясни; йена – с което; шреях̣ – истинска полза; ахам – аз; а̄пнуя̄м – мога да имам.

Превод

Разумът ми е объркан от двусмислените ти наставления. Затова те моля, кажи ми ясно кое ще бъде най-благоприятно за мен.

Пояснение

В предишната глава, като увод в Бхагавад-гӣта̄, бяха обяснени различни пътища: са̄н̇кхя йога, буддхи йога, контрол над сетивата с помощта на интелигентността, безкористната работа, както и положението на начинаещия. Всичко това беше изложено несистематизирано. За да се разбере това знание и този начин на действие, се налага едно по-ясно очертаване на пътя. Затова Арджуна иска да бъдат изяснени очевидно объркващите положения, така че всеки да ги разбере без погрешно тълкуване. Въпреки че Кр̣ш̣н̣а не е имал намерение да го обърква със словесно жонгльорство, Арджуна не би могъл да следва метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание – нито чрез пасивност, нито чрез активно служене. Тоест с въпросите си той разчиства пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание за всички, които сериозно искат да разберат загадката на Бхагавад-гӣта̄.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
локе 'смин дви-видха̄ ниш̣т̣ха̄
пура̄ прокта̄ мая̄нагха
гя̄на-йогена са̄н̇кхя̄на̄м̇
карма-йогена йогина̄м

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; локе – в света; асмин – тези; дви-видха̄ – два вида; ниш̣т̣ха̄ – вяра; пура̄ – по-рано; прокта̄ – са казани; мая̄ – от мен; анагха – о, безгрешни; гя̄на-йогена – чрез свързващия процес на знанието; са̄н̇кхя̄на̄м – на философите емпирици; карма-йогена – чрез свързващия метод на предаността; йогина̄м – на преданите.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други  – с предано служене.

Пояснение

Във втора глава, 39 стих, Бог описа два метода: са̄н̇кхя йога и карма йога, или буддхи йога. В този стих Той обяснява същото по-ясно. Са̄н̇кхя йога, аналитичното изучаване на природата на духа и материята, е за личности, склонни да размишляват и да разбират нещата с помощта на експериментално знание и философия. Другата категория хора следват пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, описан в 61 стих на втора глава. В споменатия 39 стих Бог посочва, че съблюдавайки принципите на буддхи йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на действието; нещо повече – че методът е съвършен. Същият принцип е разтълкуван по-изчерпателно в стих 61 – буддхи йога трябва да зависи изцяло от Върховния (или по-точно от Кр̣ш̣н̣а) и по този начин всички сетива могат да бъдат обуздани много лесно. Ето защо тези два вида йога са взаимнозависими така, както религията и философията. Религия без философия е сантименталност, а понякога и фанатизъм, а философия без религия е умствена спекулация. Крайната цел е Кр̣ш̣н̣а, защото философите, които искрено търсят Абсолютната Истина, накрая също достигат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Същността на метода е да се разбере истинската позиция на душата по отношение на Свръхдушата. Философските размишления са косвеният метод; с него постепенно се достига позицията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият метод пряко свързва всичко с Кр̣ш̣н̣а. От двата по-добър е пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото не зависи от пречистване на сетивата чрез философията. Кр̣ш̣н̣а съзнание, като непосредствено служене на Бога, само по себе си е пречистващ метод и едновременно с това – лесен и възвишен.

Текст

на карман̣а̄м ана̄рамбха̄н
наиш̣кармям̇ пуруш̣о 'шнуте
на ча саннясана̄д ева
сиддхим̇ самадхигаччхати

Дума по дума

на – не; карман̣а̄м – на предписаните задължания; ана̄рамбха̄т – чрез неизпълнение; наиш̣кармям – освобождаване от последиците; пуруш̣ах̣ – човек; ашнуте – постига; на – нито; ча – също; саннясана̄т – чрез отречение; ева – просто; сиддхим – успех; самадхигаччхати – постига.

Превод

Само въздържането от действие не може да освободи човек от последствията; и само чрез отречение не може да се постигне съвършенство.

Пояснение

Отречението от света има смисъл само ако си се пречистил, изпълнявайки дълга си. Предписаните задължения са предназначени да пречистят сърцата на материалистичните хора. Без пречистване човек не може да постигне успех, приемайки направо живота в отречение (сання̄са). Според философите емпирици е достатъчно някой да приеме сання̄са, т.е. да се оттегли от плодоносните дейности, за да стане веднага същият като На̄ра̄ян̣а. Но Кр̣ш̣н̣а отхвърля тази идея. Без да е пречистил сърцето си, един сання̄сӣ само внася смут в обществото. От друга страна, ако някой се заеме с трансцендентално предано служене, дори да не изпълнява предписаните си задължения, каквото и да направи за каузата, се приема от Бога (буддхи йога). Св-алпам апй ася дхармася тра̄яте махато бхая̄т. Дори най-малкият напредък по този път отстранява големи трудности.

Текст

на хи кашчит кш̣ан̣ам апи
джа̄ту тиш̣т̣хатй акарма-кр̣т
ка̄ряте хй авашах̣ карма
сарвах̣ пракр̣ти-джаир гун̣аих̣

Дума по дума

на – нито; хи – без съмнение; кашчит – всеки; кш̣ан̣ам – миг; апи – също; джа̄ту – във всеки момент; тиш̣т̣хати – остава; акарма-кр̣т – без да прави нищо; ка̄ряте – принуден да прави; хи – несъмнено; авашах̣ – безпомощно; карма – работа; сарвах̣ – всички; пракр̣ти-джаих̣ – родени от проявленията на материалната природа; гун̣аих̣ – от качествата.

Превод

Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гун̣ите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.

Пояснение

Душата е винаги активна не защото е въплътена, а защото природата ѝ е такава. Без наличието на душата материалното тяло не може да действа. То е просто мъртво превозно средство, задвижвано от активната душа, която не спира дори за миг. Душата трябва да бъде заета с благоприятните дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в противен случай ще се занимава с дела, повлияни от илюзорната енергия. В съприкосновение с материята душата придобива материални качества и за да се пречисти от тях, трябва да изпълнява предписаните от ша̄стрите задължения. Но ако е заета с естествената си дейност – Кр̣ш̣н̣а съзнание, каквото и да прави, ще бъде благоприятно за нея. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17):

тяктва̄ сва-дхармам̇ чаран̣а̄мбуджам̇ харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣

„Ако някой се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори да не следва предписаните задължения или да не изпълнява правилно преданото служене, или даже да се отклони от пътя, за него няма загуба, няма вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречистващи предписания на ша̄стрите, но не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат?“ Процесът на пречистване е необходим, за да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова сання̄са или който и да е друг пречистващ метод трябва да води до висшата цел – Кр̣ш̣н̣а съзнание, без което всяка дейност е провал.

Текст

кармендрия̄н̣и сам̇ямя
я а̄сте манаса̄ смаран
индрия̄ртха̄н вимӯд̣ха̄тма̄
митхя̄ча̄рах̣ са учяте

Дума по дума

карма-индрия̄н̣и – петте работни сетива; сам̇ямя – контролира; ях̣ – всеки, който; а̄сте – остава; манаса̄ – от ума; смаран – мисли за; индрия-артха̄н – сетивни обекти; вимӯд̣ха – глупава; а̄тма̄ – душа; митхя̄-а̄ча̄рах̣ – лицемер; сах̣ – той; учяте – е наречен.

Превод

Ако човек въздържа сетивата си от действие, но умът остава при сетивните обекти, той заблуждава себе си и е наричан лицемер.

Пояснение

Мнозина лицемери не се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание, а демонстрират някаква медитация, докато умът им е погълнат от сетивно наслаждение. Те разясняват пространно сухата си философия, за да заблудят изискани последователи, но според този стих са най-големите измамници. Дори да работи за сетивно наслаждение в която и да е обществена група, ако следва правилата и предписанията за конкретното си положение, човек постепенно ще напредне в пречистването на своето съществуване. А всеки, който се прави на йогӣ, докато всъщност търси материални удоволствия, трябва да бъде считан за най-големия измамник, макар понякога да говори за философия. Неговото знание е безполезно; илюзорната енергия на Бога е свела до нула ефекта от знанието на този грешник. Умът на подобен лицемер е винаги замърсен и затова спектаклите му по йога медитация нямат никаква стойност.

Текст

яс тв индрия̄н̣и манаса̄
ниямя̄рабхате 'рджуна
кармендрияих̣ карма-йогам
асактах̣ са вишиш̣яте

Дума по дума

ях̣ – човек, който; ту – но; индрия̄н̣и – сетивата; манаса̄ – с ума; ниямя – регулира; а̄рабхате – започне; арджуна – о, Арджуна; карма-индрияих̣ – от действащите сетивни органи; карма-йогам – преданост; асактах̣ – без привързаност; сах̣ – той; вишиш̣яте – е далеч по-добър.

Превод

От друга страна, ако един искрен човек се опитва да контролира сетивата с помощта на ума и без привързаност практикува карма йога в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е далеч по-издигнат.

Пояснение

Вместо да се превръща в псевдотрансценденталист заради разпуснат живот и сетивно наслаждение, много по-добре е човек да остане в своята сфера на дейност и да преследва целта на живота – освобождение от материалното робство и връщане в царството на Бога. Смисълът на човешкото съществуване, сва̄ртха-гати, е да се достигне Виш̣н̣у. Цялата институция на варн̣а и а̄шрама е предназначена да ни помогне в осъществяването на тази цел. Чрез служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание това е достъпно и за семейните. За себепознание трябва да водим регулиран живот, както е препоръчано в ша̄стрите, и без привързаност да изпълняваме своите задължения; така ще напреднем. Искрено следващият този метод е в много по-добра позиция от лицемера, който използва мнима духовност, за да мами невинните хора. Един искрен метач на улицата е по-добър от шарлатанина, който медитира само за да изкара прехраната си.

Текст

ниятам̇ куру карма твам̇
карма джя̄йо хй акарман̣ах̣
шарӣра-я̄тра̄пи ча те
на прасидхйед акарман̣ах̣

Дума по дума

ниятам – предписаните; куру – изпълнявай; карма – задължения; твам – ти; карма – задължения; джя̄ях̣ – по-добре; хи – със сигурност; акарман̣ах̣ – отколкото без работа; шарӣра – телесно; я̄тра̄ – поддържане; апи – дори; ча – също; те – твоето; на – никога; прасидхйет – е постигнато; акарман̣ах̣ – без работа.

Превод

Изпълнявай своя предписан дълг; това е по-добро от бездействието. Без да работи, човек не може да поддържа дори тялото си.

Пояснение

Има много псевдомедитатори, които си дават вид на знаещи с благороден произход; те се преструват, че са пожертвали всичко за духовен напредък. Бог Кр̣ш̣н̣а не желае Арджуна да се превърне в измамник. Той предпочита приятелят му да изпълни дълга си на кш̣атрия. Арджуна е семеен човек и военачалник, затова за него е по-добре да остане такъв и да следва религиозните задължения, предписани за семейните кш̣атрии. Тези дейности постепенно пречистват сърцето на светския човек от материално замърсяване. Нито Бог, нито религиозните писания одобряват т.нар. отречение, целящо осигуряване на съществуването. В края на краищата тялото и душата трябва да се поддържат заедно с някаква работа. Никой не бива да изоставя своеволно работата си, без да се е пречистил от материалните склонности. Всеки в материалния свят притежава нечистата склонност за господство над материалната природа – с други думи – за сетивно наслаждение. Този порочен стремеж трябва да се пречисти. Ако не е направил това, изпълнявайки предписания си дълг, човек не бива да се опитва да стане „трансценденталист“, като изостави работата си и живее за чужда сметка.

Текст

ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра
локо 'ям̇ карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара

Дума по дума

ягя-артха̄т – направено единствено заради ягя, Виш̣н̣у; карман̣ах̣ – отколкото работа; анятра – в противен случай; локах̣ – свят; аям – този; карма-бандханах̣ – робство чрез работа; тат – за него; артхам – заради; карма – работа; каунтея – о, сине на Кунтӣ; мукта-сан̇гах̣ – освободен от общуване; сама̄чара – прави съвършено.

Превод

Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен.

Пояснение

Тъй като всеки е длъжен да работи дори само за да поддържа тялото си, предписаните му задължения според качествата и социалното положение са така подбрани, че да бъде постигната целта. Ягя означава Бог Виш̣н̣у, или жертвоприношение. Жертвоприношенията също са предназначени за удовлетворение на Виш̣н̣у. Във Ведите е казано: ягьо ваи виш̣н̣ух̣. С други думи, една и съща цел се постига, когато някой извършва ягя и когато непосредствено служи на Виш̣н̣у. Тоест, Кр̣ш̣н̣а съзнание е принасяне на ягя – нещо, което се препоръчва в този стих. Институцията варн̣а̄шрама също цели удовлетворяване на Бог Виш̣н̣у. Варн̣а̄шрама̄ча̄равата̄ пуруш̣ен̣а парах̣ пума̄н виш̣н̣ур а̄ра̄дхяте (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 3.8.9).

Трябва да се работи за удовлетворение на Виш̣н̣у. Всяка друга работа, извършвана в този материален свят, става причина за робство, защото както добрата, така и лошата дейност, имат своите обвързващи последици. Ето защо трябва да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а (Виш̣н̣у); докато действа така, човек вече е свободен. Това е великото изкуство на действието и в началото този процес се нуждае от много опитно ръководство. Човек трябва да работи усърдно под вещото ръководство на предан на Кр̣ш̣н̣а или под преките наставления на самия Кр̣ш̣н̣а (каквато възможност е имал Арджуна). Всичко трябва да се върши за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, а не за сетивно наслаждение. Това не само ще ни избави от последиците на дейността, но и ще ни издигне постепенно до трансцендентално любовно служене на Бога – единственият път към неговото царство.

Текст

саха-ягя̄х̣ праджа̄х̣ ср̣ш̣т̣ва̄
пурова̄ча праджа̄патих̣
анена прасавиш̣ядхвам
еш̣а во 'ств иш̣т̣а-ка̄ма-дхук

Дума по дума

саха – заедно с; ягя̄х̣ – жертвоприношения; праджа̄х̣ – поколения; ср̣ш̣т̣ва̄ – като създава; пура̄ – в древността; ува̄ча – каза; праджа̄-патих̣ – господарят на живите същества; анена – с тези; прасавиш̣ядхвам – процъфтява все повече и повече; еш̣ах̣ – това; вах̣ – твой; асту – нека бъде; иш̣т̣а – за всички желани неща; ка̄ма-дхук – даряващ.

Превод

В началото на сътворението Господ, повелителят на всички живи същества, изпрати поколения от хора и полубогове с жертвоприношения за Виш̣н̣у и ги благослови, като каза: „Бъдете щастливи, извършвайки тази ягя (жертвоприношение), защото тя ще ви дари с всичко необходимо за щастлив живот и постигане на освобождение“.

Пояснение

Материалното творение, създадено от повелителя на живите същества (Виш̣н̣у), предоставя възможност на обусловените души да се върнат обратно вкъщи, обратно при Бога. Всички живи същества в материалното творение са подвластни на материалната природа, защото са забравили връзката си с Виш̣н̣у (Кр̣ш̣н̣а), Върховната Божествена Личност. Ведическите принципи ни помагат да осъзнаем тази вечна връзка, както се посочва в Бхагавад-гӣта̄: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Бог казва, че целта на Ведите е да бъде разбран Той. Във ведическите химни е казано: патим̇ вишвася̄тмешварам. Това потвърждава, че повелител на всички живи същества е Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.20) Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ също назовава Бога с думата пати:

шриях̣ патир ягя-патих̣ праджа̄-патир
дхия̄м̇ патир лока-патир дхара̄-патих̣
патир гатиш ча̄ндхака-вр̣ш̣н̣и-са̄твата̄м̇
прасӣдата̄м̇ ме бхагава̄н сата̄м̇ пати

Праджа̄-пати е Бог Виш̣н̣у; Той е господарят на всички живи същества, на всички светове, на цялата красота и покровителят на всеки. Бог е сътворил този материален свят, за да могат обусловените души да се научат как да извършват ягя (жертвоприношение) за удовлетворение на Виш̣н̣у; докато са тук да живеят щастливо, без грижи и тревоги, а в края на живота, когато напуснат материалното тяло, да влязат в царството на Бога. Това е всичко, предвидено за обусловената душа. Извършвайки ягя, обусловените души постепенно развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание и стават богоподобни във всяко отношение. За епохата на Кали ведическите писания препоръчват сан̇кӣртана ягя (възпяване имената на Бога) и този трансцендентален метод за освобождение на всички хора е въведен от Бог Чайтаня. Сан̇кӣртана ягя и Кр̣ш̣н̣а съзнание прекрасно се допълват. Бог Кр̣ш̣н̣а в неговата форма на предан (Бог Чайтаня) е споменат в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.32) във връзка със сан̇кӣртана ягя:

кр̣ш̣н̣а-варн̣ам̇ твиш̣а̄кр̣ш̣н̣ам̇
са̄н̇гопа̄н̇га̄стра-па̄рш̣адам
ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яи
яджанти хи су-медхасах̣

„В тази епоха на Кали всички разумни хора ще почитат Бога и неговите приближени чрез изпълняване на сан̇кӣртана ягя.“ Другите жертвоприношения, предписани във ведическата литература, са много трудни за изпълнение в сегашната епоха на Кали, но сан̇кӣртана ягя е лесен и възвишен метод за постигане на всякакви цели, както препоръчва и Бхагавад-гӣта̄ (9.14).

Текст

дева̄н бха̄ваята̄нена
те дева̄ бха̄ваянту вах̣
параспарам̇ бха̄ваянтах̣
шреях̣ парам ава̄псятха

Дума по дума

дева̄н – полубоговете; бха̄ваята̄ – като са удовлетворени; анена – от това жертвоприношение; те – тези; дева̄х̣ – полубогове; бха̄ваянту – ще удовлетворят; вах̣ – вас; параспарам – взаимно; бха̄ваянтах̣ – взаимно доволни; шреях̣ – благословия; парам – върховна; ава̄псятха – ще постигнете.

Превод

Полубоговете, доволни от жертвоприношенията, ще ви удовлетворят и така благодарение на взаимодействието между хора и полубогове в света ще цари всеобщо благоденствие.

Пояснение

Полубоговете са могъщи управници на материалните дела. Тези безчислени помощници на Бога, които са различни части на вселенското му тяло, доставят на всеки въздух, светлина, вода и всички други блага, необходими за поддържане на живота. Доволни ли са те, или не, зависи от това дали хората извършват яги. Някои яги са специално предназначени за удовлетворение на едни или други полубогове, но дори и в този случай обожаваният е Бог Виш̣н̣у; Той е върховен наслаждаващ се на всички приношения. В Бхагавад-гӣта̄ също се казва, че Кр̣ш̣н̣а е наслаждаващият се на резултатите от всички видове яги: бхокта̄рам̇ ягя тапаса̄м. В крайна сметка удовлетворението на ягя пати е основната цел на ягя. Когато ягя се извършва правилно, полубоговете, даряващи хората с всичко необходимо, са удовлетворени и в света цари изобилие.

Извършвайки яги, хората получават множество блага и накрая се освобождават от материалния плен. С извършването на яги се пречистват всички дейности, както гласят Ведите (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 7.26.2): а̄ха̄рашуддхау саттва-шуддхих̣ саттва-шуддхау дхрува̄ смр̣тих̣ смр̣ти-ламбхе сарва-грантхӣна̄м̇ випрамокш̣ах̣. С ягя се освещава храната, а осветената храна пречиства човешкото съществуване; с пречистване на съществуването се одухотворява фината памет, а когато паметта е пречистена, човек може да мисли за пътя на освобождението. И всичко това, взето заедно, води до Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-голямата необходимост за днешното общество.

Текст

иш̣т̣а̄н бхога̄н хи во дева̄
да̄сянте ягя-бха̄вита̄х̣
таир датта̄н апрада̄яйбхьо
йо бхун̇кте стена ева сах̣

Дума по дума

иш̣т̣а̄н – желаните; бхога̄н – потребности в живота; хи – несъмнено; вах̣ – на теб; дева̄х̣ – полубоговете; да̄сянте – ще дадат; ягя-бха̄вита̄х̣ – удовлетворени от жертвоприношенията; таих̣ – от тях; датта̄н – неща; апрада̄я – без предлагане; ебхях̣ – на тези полубогове; ях̣ – всеки, който; бхун̇кте – се наслаждава; стенах̣ – крадец; ева – несъмнено; сах̣ – той.

Превод

Като отплата за извършените жертвоприношения полубоговете, отговорни за благата в този свят, ще ви дарят с всичко необходимо. Но всеки, който се наслаждава на тези дарове, без да ги поднася на полубоговете, несъмнено е крадец.

Пояснение

Полубоговете са упълномощени представители на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Те снабдяват останалите същества с всичко необходимо и трябва да бъдат удовлетворени с изпълнение на предписаните яги. Ведите посочват различни яги за различните полубогове, но в крайна сметка всички тези жертви са предназначени за Върховната Личност. На този, който не разбира какво е личността на Бога, се препоръчва да принася жертви на полубоговете. В зависимост от различните материални качества на съответните хора Ведите препоръчват различни яги. Почитането на едни или други полубогове се основава на същия принцип – в зависимост от качествата на хората. Например на месоядците се препоръчва да почитат богинята Ка̄лӣ, ужасяващата форма на материалната природа, почитана с жертвоприношения на животни. А на тези, които са в гун̣ата на доброто, се препоръчва трансценденталното обожание на Виш̣н̣у. Но в крайна сметка всички яги са предназначени за постепенно издигане до духовно равнище. За обикновените хора е препоръчително да извършват поне петте яги, известни като пан̃ча-маха̄ ягя.

Трябва да знаем, че всичко необходимо за съществуването на човешкото общество се доставя от полубоговете, представители на Бога. Никой не може да създаде каквото и да било. Да вземем за пример храната на човешкото общество. Нито храната в гун̣ата на доброто – зърно, плодове, зеленчуци, мляко, захар и т.н., нито храната на невегетарианците – месото – може да бъде създадена от човека. Или например топлината, светлината, водата, въздухът и пр., които също са жизнено необходими – нима те могат да бъдат създадени от човешкото общество? Без Върховния Бог не би могло да има достатъчно слънчева и лунна светлина, дъждове, вятър и т.н., а без тях никой не може да живее. Очевидно е, че нашият живот зависи от това, което ни доставя Бог. Дори за промишленото производство се нуждаем от толкова много суровини, като метал, сяра, живак, манган и други съществени елементи, и всеки един от тях е доставян от пълномощниците на Бога; да го използваме правилно, да се запазим силни и здрави по пътя към себепознанието, което води до крайната цел на живота – освобождение от материалната борба за съществуване. Тази цел е достижима, като се извършват яги. Ако забравяме целта на човешкия живот и просто вземаме дарове от полубоговете за сетивно наслаждение, се оплитаме все повече в материалното съществуване, а то не е целта на творението. Тогава безусловно ставаме крадци и биваме сурово наказвани от законите на материалната природа. Общество от крадци никога не може да бъде щастливо, защото няма цел в живота. Крадците, грубите материалисти, нямат крайна цел в живота си. Те преследват сетивното наслаждение и въобще не знаят как се извършва ягя. Но Бог Чайтаня е посочил най-лесния начин за принасяне на ягя, а именно сан̇кӣртана ягя, и тя може да се извършва в този свят от всеки, който следва принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

ягя-шиш̣т̣а̄шинах̣ санто
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам̇ па̄па̄
йе пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т

Дума по дума

ягя-шиш̣т̣а – с храна, приета след извършване на ягя; ашинах̣ – които ядат; сантах̣ – преданите; мучянте – се освобождават; сарва – всички; килбиш̣аих̣ – от грехове; бхун̃джате – се наслаждават; те – те; ту – но; агхам – тежки грехове; па̄па̄х̣ – грешниците; йе – които; пачанти – приготвят храна; а̄тма-ка̄ран̣а̄т – за сетивно наслаждение.

Превод

Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях.

Пояснение

Преданите на Върховния, хората в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са наричани санти; те са винаги изпълнени с любов към Бога, както е казано в Брахма сам̇хита̄ (5.38): према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти. Санти са в постоянно любовно единение с Върховния – Говинда (този, който дарява наслада) или Мукунда (този, който дарява освобождение), или Кр̣ш̣н̣а (най-привлекателната личност) – и не приемат нищо, преди да са го предложили на Бога. Те извършват ягя чрез различните форми на предано служене: шраван̣ам, кӣртанам, смаран̣ам, арчанам и т.н. Тези жертвоприношения ги предпазват от всякакви замърсявания, резултат от греховно общуване в материалния свят. Другите, които приготвят храната за себе си, за сетивно наслаждение, са крадци и се хранят с всевъзможни грехове. Как може човек да бъде щастлив, ако е крадец и грешник? Това е невъзможно. Ето защо, за да бъдат хората наистина щастливи, трябва да усвоят лесния метод на сан̇кӣртана ягя в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. В противен случай няма да има мир и щастие в този свят.

Текст

анна̄д бхаванти бхӯта̄ни
парджаня̄д анна-самбхавах̣
ягя̄д бхавати парджаньо
ягях̣ карма-самудбхавах̣

Дума по дума

анна̄т – от зърнени храни; бхаванти – израстват; бхӯта̄ни – материалните тела; парджаня̄т – от дъждове; анна – от зърно; самбхавах̣ – производство; ягя̄т – от жертвоприношение; бхавати – става възможно; парджанях̣ – дъжда; ягях̣ – извършване на ягя; карма – предписани задължения; самудбхавах̣ – родени от.

Превод

Живите същества се поддържат със зърнени храни, родени благодарение на дъжда. Дъждовете падат в резултат от изпълнението на ягя (жертвоприношение), а ягя се ражда от предписаните задължения.

Пояснение

Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ана, прочут коментатор на Бхагавад-гӣта̄, пише следното: йе индра̄ди-ан̇гатая̄вастхитам̇ ягям̇ сарвешварам̇ виш̣н̣ум абхярчя тач-чхеш̣ам ашнанти тена тад деха-я̄тра̄м̇ сампа̄даянти, те сантах̣ сарвешварася ягя-пуруш̣ася бхакта̄х̣ сарва-килбиш̣аир ана̄ди-ка̄ла-вивр̣ддхаир а̄тма̄нуабхава-пратибандхакаир никхилаих̣ па̄паир вимучянте. Богът, Върховната Личност, известен като ягя-пуруш̣а – този, за когото са предназначени жертвоприношенията – е господар на полубоговете; те му служат така, както различните крайници служат на тялото. Полубоговете Индра, Чандра, Варуна и др. управляват материалните дела и Ведите предписват на хората да им принасят жертви, за да ги удовлетворят, така че те да доставят достатъчно въздух, светлина и вода за производството на зърнени храни. Когато обожаваме Кр̣ш̣н̣а, в същото време обожаваме и полубоговете – различните крайници на Бога – и не се налага те да бъдат почитани отделно. Ето защо преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание преди да приемат храната, най-напред я предлагат на Кр̣ш̣н̣а – такава храна насища тялото с духовна енергия. По този начин се преодоляват не само последиците от извършени в миналото грехове, но и тялото получава имунитет срещу замърсяванията на материалната природа. Когато има епидемия, антисептичната ваксина предпазва от заразата. Така и храната, предложена първо на Бог Виш̣н̣у, ни прави устойчиви срещу всяка материална привързаност. И който свикне да практикува това, се нарича предан на Бога. Следователно човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, който яде само предложена на Кр̣ш̣н̣а храна, преодолява всички последици от минали материални замърсявания, а те са сериозни препятствия по пътя към себепознанието. От друга страна, който не следва този принцип, продължава да трупа греховни дейности и така подготвя раждането в следващото си тяло – евентуално на свиня или куче – за да изстрада последиците от греховете си. Материалният свят е изпълнен със замърсявания, но ако се имунизираме с праса̄дам от Бога (храна, предложена на Виш̣н̣у), ще бъдем спасени; иначе ставаме тяхна жертва.

Зърното и зеленчуците са истинските хранителни продукти. Хората ядат различни зърнени храни, зеленчуци и плодове, а животните ядат остатъците от зърнените храни, зеленчуците, трева, растения и т.н. Свикналите да се хранят с месо също зависят от растенията, с които се храни добитъкът. Ето защо в крайна сметка всички сме зависими от това какво ражда земята, а не от производството на големите фабрики и заводи. Земеделската продукция зависи от количеството дъжд. Дъждовете са контролирани от полубога Индра и от полубоговете на Слънцето, на Луната и др., а всички те са слуги на Бога. Той може да бъде удовлетворен с жертвоприношения и всеки, който не ги извършва, ще страда от немотия. Такъв е законът на природата. Затова, за да се спасим поне от недостиг на храна, трябва да извършваме жертвоприношения и най-вече сан̇кӣртана ягя, предписана за днешната епоха.

Текст

карма брахмодбхавам̇ виддхи
брахма̄кш̣ара-самудбхавам
тасма̄т сарва-гатам̇ брахма
нитям̇ ягйе пратиш̣т̣хитам

Дума по дума

карма – дейност; брахма – от Ведите; удбхавам – създадени; виддхи – трябва да знаеш; брахма – Ведите; акш̣ара – от Върховния Брахман (Божествената Личност); самудбхавам – пряко проявени; тасма̄т – затова; сарва-гатам – всепроникващият; брахма – трансценденталност; нитям – вечно; ягйе – в жертвоприношение; пратиш̣т̣хитам – установен.

Превод

Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.

Пояснение

В този стих по-отчетливо е изразена идеята на ягя̄ртха-карма, необходимостта от дейност, насочена единствено към удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да работим за удовлетворение на ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у, трябва да намерим нужните наставления в брахма, т.е. трансценденталните Веди. Ведите са кодекси, които очертават насоките за действие. Всичко, извършено без ведическа насока, се нарича викарма – своеволна или греховна дейност. Следователно, за да избегне греховните последици от своята дейност, човек винаги трябва да се ръководи от наставленията на Ведите. Както в ежедневието си работи под ръководството на държавата, така той трябва да работи и под ръководството на върховното управление на Бога. Тези ведически указания са проявени от диханието на Върховната Божествена Личност. Казва се: ася махато бхӯтася нишваситам етад яд р̣г-ведо яджур-ведах̣ са̄ма-ведо 'тхарва̄н̇гирасах̣ – „Четирите Веди – Р̣г Веда, Яджур Веда, Са̄ма Веда и Атхарва Веда – са произлезли от диханието на великата Божествена Личност“ (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.5.11). Всемогъщият Бог може да говори с диханието си, защото, както потвърждава Брахма сам̇хита̄, Той притежава могъществото да извършва с всяко едно от сетивата си дейностите на другите сетива. Казано другояче, Бог може да говори с диханието си и да опложда с очите си. И наистина, Той поглежда материалната природа и така зачева всички живи същества. След като създава, или по-точно впръсква обусловените души в утробата на материалната природа, Той им дава наставления чрез ведическата мъдрост – как да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Не бива да забравяме, че всички обусловени души в този свят са жадни за материална наслада. Но ведическите предписания са съставени по такъв начин, че следвайки ги, човек да удовлетвори неестествените си желания и когато приключи с т.нар. „наслаждение“, да се завърне при Бога. Това е шансът на обусловените души да постигнат освобождение. Затова те трябва да следват пътя на ягя, като станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Дори тези, които не са следвали предписанията на Ведите, могат да приемат принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание и това ще замести извършването на ведически жертвоприношения.

Текст

евам̇ правартитам̇ чакрам̇
на̄нувартаятӣха ях̣
агха̄юр индрия̄ра̄мо
могхам̇ па̄ртха са джӣвати

Дума по дума

евам – така; правартитам – установени от Ведите; чакрам – цикъл; на – не извършва; анувартаяти – приема; иха – в този живот; ях̣ – този, който; агха-а̄юх̣ – чийто живот е пълен с грехове; индрия-а̄ра̄мах̣ – удовлетворен от сетивно наслаждение; могхам – безполезно; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄ (Арджуна); сах̣ – той; джӣвати – живее.

Превод

Мой скъпи Арджуна, човек, който не следва установения от Ведите ред на жертвоприношения, несъмнено води живот, изпълнен с грях. Със стремеж единствено към сетивни удоволствия той живее напразно.

Пояснение

Тук Бог осъжда мамонистката философия: „Работѝ усилено и се наслаждавай на сетивни удоволствия!“. За тези, които искат да се наслаждават в материалния свят, споменатата в предишните стихове поредица от жертвоприношения е абсолютно необходима. Ако не следва такива правила, човек води много рискован живот и бива наказван все по-тежко и по-тежко. Според законите на природата човешката форма на живот е предназначена преди всичко за духовно себепознание по един от трите начина – карма йога, гя̄на йога и бхакти йога. За трансценденталистите, издигнали се над порока и добродетелта, не е нужно стриктно да се придържат към изпълнение на предписаните яги. Но хората, погълнати от сетивни наслаждения, се нуждаят от пречистване с гореспоменатите жертвоприношения. Съществуват различни видове дейност. Тези, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати, са със сетивно съзнание и за тях е необходимо да извършват благочестиви дейности. Системата от жертвоприношения е изградена по такъв начин, че личностите със сетивно съзнание могат да удовлетворяват своите желания, без да се обвързват с последиците от дейностите си. Благополучието на света не зависи от нашите усилия, а от волята на Върховния Бог, изпълнители на която са полубоговете. Затова ягите са посветени на едни или други полубогове, споменати във Ведите. Макар и косвено, това също е практикуване на Кр̣ш̣н̣а съзнание; когато някой се научи как да изпълнява яги, той непременно ще развие в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако чрез ягя човек не се стреми да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат, тези принципи си остават само обикновени морални правила. Така че не бива да ограничаваме своя духовен напредък единствено до моралните правила, а да се издигнем над тях и да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

яс тв а̄тма-ратир ева ся̄д
а̄тма-тр̣пташ ча ма̄навах̣
а̄тманй ева ча сантуш̣т̣ас
тася ка̄рям̇ на видяте

Дума по дума

ях̣ – човек, който; ту – но; а̄тма-ратих̣ – намира удоволствие в себето; ева – несъмнено; ся̄т – остава; а̄тма-тр̣птах̣ – себеосъзнат; ча – и; ма̄навах̣ – човек; а̄тмани – в себе си; ева – само; ча – и; сантуш̣т̣ах̣ – напълно удовлетворен; тася – неговия; ка̄рям – дълг; на – не; видяте – съществува.

Превод

Но за този, който намира радост в себето; посветил е живота си на себепознание и е себеудовлетворен – за него не съществуват задължения.

Пояснение

Една напълно Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, удовлетворена от дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, няма повече задължения. С Кр̣ш̣н̣а съзнание човек веднага се очиства от цялото вътрешно неблагочестие – резултат, който иначе се постига след изпълнението на хиляди жертвоприношения. С това пречистване той става напълно уверен във вечните си отношения с Върховния. Така, по милостта на Бога, за него е очевидно в какво се състои дългът му и вече не се налага да следва предписанията на Ведите. Такава личност престава да се интересува от материални удоволствия като вино, жени и други подобни увлечения.

Текст

наива тася кр̣тена̄ртхо
на̄кр̣тенеха кашчана
на ча̄ся сарва-бхӯтеш̣у
кашчид артха-вяпа̄шраях̣

Дума по дума

на – никога; ева – несъмнено; тася – негов; кр̣тена – с изпълняване на дълга; артхах̣ – цел; на – нито; акр̣тена – без следване на дълга; иха – в този свят; кашчана – каквото и; на – никога; ча – и; ася – на него; сарва-бхӯтеш̣у – измежду живите същества; кашчит – някаква; артха – цел; вяпа̄шраях̣ – приема убежище.

Превод

Човек, постигнал себепознание, не преследва никакви цели, докато изпълнява предписаните си задължения, но и не ги пренебрегва. Той не зависи от никое друго същество.

Пояснение

Себепозналата се личност не е задължена да изпълнява какъвто и да е предписан дълг извън дейностите си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но Кр̣ш̣н̣а съзнание не е и бездействие, както ще бъде обяснено в следващите стихове. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не търси закрила нито от хора, нито от полубогове. С това, което върши в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той вече изпълнява своя дълг.

Текст

тасма̄д асактах̣ сататам̇
ка̄рям̇ карма сама̄чара
асакто хй а̄чаран карма
парам а̄пноти пӯруш̣ах̣

Дума по дума

тасма̄т – следователно; асактах̣ – без привързаност; сататам – постоянно; ка̄рям – дълг; карма – работа; сама̄чара – да извършва; асактах̣ – непривързан; хи – несъмнено; а̄чаран – като извършва; карма – работа; парам – Върховният; а̄пноти – достига; пӯруш̣ах̣ – човек.

Превод

Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния.

Пояснение

Върховният е Личността на Бога за преданите и освобождението за имперсоналистите. Действащият за Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание, под правилно ръководство и без привързаност към резултата от работата си, със сигурност напредва по пътя към висшата цел на живота. Арджуна трябва да участва в битката при Курукш̣етра по волята и желанието на Кр̣ш̣н̣а. Да бъдеш добър човек или ненасилник е лична привързаност, но действието в името на Върховния, е действие без привързаност към резултата. Това е във висша степен съвършена дейност, към която ни призовава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.

Ведическите ритуали, като жертвоприношенията, се извършват за пречистване от неблагочестиви дейности в сферата на сетивното наслаждение. Но дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е трансцендентална, над последиците от добра или лоша работа. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не се привързва към резултата, той действа само в името на Кр̣ш̣н̣а. Зает с най-различни дела, той остава напълно непривързан.

Текст

карман̣аива хи сам̇сиддхим
а̄стхита̄ джанака̄даях̣
лока-сан̇грахам ева̄пи
сампашян картум архаси

Дума по дума

карман̣а̄ – чрез работа; ева – дори; хи – несъмнено; сам̇сиддхим – в съвършенство; а̄стхита̄х̣ – е установен; джанака-а̄даях̣ – Джанака и другите царе; лока-сан̇грахам – хората; ева апи – също; сампашян – като имат предвид; картум – да действаш; архаси – ти заслужаваш.

Превод

Царе като Джанака постигнаха съвършенство просто като изпълняваха предписаните си задължения. Така и ти трябва да вършиш работата си за пример на останалите.

Пояснение

Царе като Джанака са себеосъзнали се души; те не са задължени да следват предписанията на Ведите. Въпреки това те изпълняват всички предписани дейности само за да дадат пример на хората. Джанака е баща на Сӣта̄ и тъст на Бог Шрӣ Ра̄ма. Бидейки велик предан на Бога, той бил над всички предписания, но като цар на Митхила̄ (околия в провинция Бихар, Индия), бил длъжен да учи своите поданици как да изпълняват предписаните си задължения. Бог Кр̣ш̣н̣а и вечният му приятел Арджуна нямат нужда от битката на бойното поле Курукш̣етра, но те се сражават, за да покажат на хората, че насилието също е необходимо, когато са изчерпани мирните средства. Преди тази битка са били положени всички усилия да се избегне войната дори и от Върховната Божествена Личност, но другата страна е била твърдо решена да се сражава. При такава справедлива кауза сражението се превръща в необходимост. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не се интересува от нищо в този свят; въпреки това той продължава да се труди, за да покаже на хората как трябва да живеят и да работят. Личностите с опит в Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да действат така, че другите да ги следват. Това се обяснява в следващия стих.

Текст

яд яд а̄чарати шреш̣т̣хас
тат тад еветаро джанах̣
са ят прама̄н̣ам̇ куруте
локас тад анувартате

Дума по дума

ят ят – каквото и; а̄чарати – прави; шреш̣т̣хах̣ – почитаният водач; тат – това; тат – и само това; ева – със сигурност; итарах̣ – обикновеният; джанах̣ – човек; сах̣ – той; ят – който и да е; прама̄н̣ам – пример; куруте – извършва; локах̣ – целият свят; тат – този; анувартате – следва.

Превод

Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят.

Пояснение

Хората винаги се нуждаят от лидер, който да ги учи с личния си пример. Един лидер не може да учи хората да не пушат, ако той самият пуши. Бог Чайтаня казва, че учителят трябва да се превърне в образец за подражание, преди да е започнал да обучава когото и да било. Такъв образец се нарича а̄ча̄ря – идеалният учител. Той трябва да следва принципите на ша̄стрите (писанията), за да обучава хората. Учителят няма право да установява собствени правила, противоречащи на принципите в свещените писания. Свещените писания, като Ману сам̇хита̄ и други подобни, са приети за основни книги с наставления за човешкото общество. Затова учението на един лидер трябва да се основава на предписаното в тези общоприети ша̄стри. Този, който се стреми към съвършенство, е длъжен да се придържа към установени от великите учители правила. Шрӣмад Бха̄гаватам също потвърждава, че трябва да се върви по стъпките на великите предани – това е пътят към духовното осъзнаване. Царят или държавният глава, бащата и учителят в училище са считани за естествени водачи на хората. Всички те носят огромна отговорност за съдбата на тези хора. Затова трябва да са добре запознати с моралните и духовните закони, изложени в свещените книги.

Текст

на ме па̄ртха̄сти картавям̇
триш̣у локеш̣у кин̃чана
на̄нава̄птам ава̄птавям̇
варта ева ча карман̣и

Дума по дума

на – не; ме – мой; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; асти – има; картавям – предписан дълг; триш̣у – в трите; локеш̣у – планетарни системи; кин̃чана – някакъв; на – нищо; анава̄птам – желано; ава̄птавям – да бъде спечелено; варте – зает съм; ева – със сигурност; ча – също; карман̣и – в предписан дълг.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, в нито една от трите планетарни системи няма работа, която съм длъжен да върша. Аз не се нуждая от нищо и не се стремя към нищо – въпреки това изпълнявам своя дълг.

Пояснение

Във ведическата литература Върховният е описан по следния начин:

там ӣшвара̄н̣а̄м̇ парамам̇ махешварам̇
там̇ девата̄на̄м̇ парамам̇ ча даиватам
патим̇ патӣна̄м̇ парамам̇ параста̄д
вида̄ма девам̇ бхуванешам ӣд̣ям
на тася ка̄рям̇ каран̣ам̇ ча видяте
на тат-самаш ча̄бхядхикаш ча др̣шяте
пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте
сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча

„Върховният Бог е властелин на всички властелини, най-великият сред повелителите на различните планетарни системи. Всеки е под негов контрол. Каквото и могъщество да притежават живите същества, то идва от Върховния Бог – те не са върховни сами по себе си. Полубоговете му се покланят; Той е върховният господар на всички господари. Бог е над управниците в този свят и е достоен за всеобщо поклонение. Няма по-велик от него; Той е върховната причина на всички причини.

Тялото му няма формата на обикновено живо същество; между тялото и душата му няма разлика. Той е абсолютен. Сетивата му са трансцендентални и всяко едно от тях може да извършва функциите на останалите. Затова никой не е по-велик от него, никой не е равен на него. Енергиите му са многообразни и действията му се осъществяват от само себе си, по естествен начин“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.7 – 8).

Тъй като Божествената Личност притежава всички съвършенства в пълна степен и те са абсолютна реалност, за Върховния не съществуват никакви задължения. Човек, който се стреми към плодовете на своя труд, трябва да изпълнява определени задължения, но този който не желае нищо в трите планетарни системи, безспорно няма задължения. И въпреки това Бог Кр̣ш̣н̣а участва в битката на Курукш̣етра като предводител на кш̣атриите, защото техен дълг е да защитават изпадналите в беда. Макар и над всички предписания на ша̄стрите, Той никога не ги нарушава.

Текст

яди хй ахам̇ на вартеям̇
джа̄ту карман̣й атандритах̣
мама вартма̄нувартанте
мануш̣я̄х̣ па̄ртха сарвашах̣

Дума по дума

яди – ако; хи – несъмнено; ахам – Аз; на – не; вартеям – задължен; джа̄ту – винаги; карман̣и – в изпълнението на предписаните задължения; атандритах̣ – с голямо старание; мама – моят; вартма – път; анувартанте – ще последват; мануш̣я̄х̣ – всички хора; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; сарвашах̣ – във всяко отношение.

Превод

Защото, ако дори веднъж пропусна да изпълня безупречно предписаните си задължения, о, Па̄ртха, всички хора несъмнено ще последват примера ми.

Пояснение

За да цари мир в обществото, необходим за духовния напредък, съществуват семейните традиции, които всеки цивилизован човек спазва. Тези правила и предписания са предназначени за обусловените души, а не за Бог Кр̣ш̣н̣а, но Той също ги спазва, защото идва да възстанови религиозните принципи. В противен случай хората биха последвали примера му – Той е висшият авторитет. От Шрӣмад Бха̄гаватам разбираме, че както в дома си, така и навън Кр̣ш̣н̣а е изпълнявал всички религиозни задължения, предписани на един семеен.

Текст

утсӣдеюр име лока̄
на куря̄м̇ карма чед ахам
сан̇карася ча карта̄ ся̄м
упаханя̄м има̄х̣ праджа̄х̣

Дума по дума

утсӣдеюх̣ – щяха да се провалят; име – всички тези; лока̄х̣ – светове; на – не; куря̄м – Аз извършвам; карма – предписани задължения; чет – ако; ахам – Аз; сан̇карася – на нежелано поколение; ча – и; карта̄ – създател; ся̄м – би било; упаханя̄м – би разрушило; има̄х̣ – всички тези; праджа̄х̣ – живи същества.

Превод

Ако не изпълнявах предписаните задължения, всички тези светове биха били обречени на гибел. И Аз щях да причиня появата на нежелано поколение и да наруша вътрешния мир на всички живи същества.

Пояснение

Варн̣а-сан̇кара е нежелано поколение, което нарушава реда и спокойствието в обществото. Срещу това социално безредие са предписани определени правила, с помощта на които хората ще живеят в мир и ще се насочат към духовен напредък в живота си. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а идва в материалния свят, Той се придържа към тези правила, за да подчертае изключителната им важност. Господ е баща на всички живи същества и ако те са лошо направлявани, Той в някакъв смисъл носи отговорност за това. Когато хората започнат да нарушават законите на религията, самият Бог идва в този свят, за да възстанови реда. Трябва внимателно да отбележим: въпреки че следваме примера на Бога, ние не можем сляпо да му подражаваме. Да следваш и да подражаваш, далеч не е едно и също. Ние не можем да подражаваме на Бога, като повдигнем хълма Говардхана, както е направил Той, когато е бил дете. Това не е възможно за нито едно човешко същество. Трябва да следваме наставленията му, но в никакъв случай да не имитираме неговите дейности. Шрӣмад Бха̄гаватам (10.33.30 – 31) потвърждава:

наитат сама̄чаредж джа̄ту
манаса̄пи хй анӣшварах̣
винашятй а̄чаран мауд̣хя̄д
ятха̄ 'рудро 'бдхи-джам̇ виш̣ам
ӣшвара̄н̣а̄м̇ вачах̣ сатям̇
татхаива̄чаритам̇ квачит
теш̣а̄м̇ ят сва-вачо-юктам̇
буддхима̄м̇с тат сама̄чарет

„Просто трябва да се следват наставленията на Бога и упълномощените му слуги. Наставленията им са благотворни и всеки разумен човек би ги следвал. Но не бива да имитираме техните действия. Не бива, подражавайки на Бог Шива, да се опитваме да изпием океана с отрова.“

Трябва да си даваме сметка за позицията на ӣшварите – тези, които като по-висши контролират движението на Слънцето и Луната. Без такова могъщество не можем да подражаваме на великите ӣшвари. Бог Шива е изпил цял океан с отрова, но ако обикновен човек се опита да изпие дори капка от тази отрова, той неминуемо ще умре. Много така наречени последователи на Господ Шива си позволяват да пушат ган̃джа̄ (марихуана) и други наркотици, забравяйки, че с подобна имитация предизвикват смъртта си. По същия начин някои псевдопредани на Бог Кр̣ш̣н̣а му подражават в неговия ра̄са лӣла̄, танц на любовта, като забравят неспособността си да повдигнат хълма Говардхана. Така че нека не подражаваме на могъщите личности, а просто да следваме наставленията им; и не бива да се стремим към тяхното положение, ако нямаме необходимите качества. Има много подобни „въплъщения“ на Бога, напълно лишени от могъществото му.

Текст

сакта̄х̣ карман̣й авидва̄м̇со
ятха̄ курванти бха̄рата
куря̄д видва̄м̇с татха̄сакташ
чикӣрш̣ур лока-сан̇грахам

Дума по дума

сакта̄х̣ – привързани; карман̣и – в предписаните задължения; авидва̄м̇сах̣ – невежите; ятха̄ – доколкото; курванти – правят; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; куря̄т – трябва да правят; видва̄н – знаещият; татха̄ – така; асактах̣ – без привързаност; чикӣрш̣ух̣ – желаейки да водят; лока-сан̇грахам – хората.

Превод

Невежите изпълняват дълга си с привързаност към резултата, докато знаещият прави същото, но без привързаност, за да води хората по правилния път.

Пояснение

Човекът с Кр̣ш̣н̣а съзнание и човекът, лишен от него, се отличават един от друг по своите желания. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не прави нищо, което пречи на духовното му развитие. Той може дори да действа точно като невежия, силно привързан към материални дейности, но с тези дейности единият удовлетворява собствените си сетива, а другият удовлетворява Кр̣ш̣н̣а. От една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност се изисква да покаже на хората как да действат и как да използват резултатите от дейностите си за целите на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

на буддхи бхедам̇ джанайед
агя̄на̄м̇ карма-сан̇гина̄м
джош̣айет сарва-карма̄н̣и
видва̄н юктах̣ сама̄чаран

Дума по дума

на – не; буддхи бхедам – разстройване на разума; джанайет – трябва да причини; агя̄на̄м – на глупавите; карма-сан̇гина̄м – които са привързани към плодоносни дейности; джош̣айет – той трябва да съгласува; сарва – всяка; карма̄н̣и – работа; видва̄н – знаещ; юктах̣ – зает; сама̄чаран – практикува.

Превод

За да не смущава умовете на невежите, привързани към резултата от предписаните задължения, мъдрецът не бива да ги подтиква да прекратят дейността. Напротив, той трябва да ги ангажира в разнообразни дейности, проникнати с дух на преданост (за постепенно развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание).

Пояснение

Ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Това е крайната цел на ведическите ритуали. Ритуалите, жертвоприношенията и всички предписания на Ведите, включително напътствията за материални дейности, са предназначени за разбиране на Кр̣ш̣н̣а – висшата цел на живота. Но обусловените души се стремят единствено към сетивно удоволствие и изучават Ведите само от тази гледна точка. Все пак, следвайки ведическите предписания, постепенно се издигаме до Кр̣ш̣н̣а съзнание. Осъзнатата за Кр̣ш̣н̣а душа не бива да смущава другите в заниманията или разбиранията им, а просто трябва да показва чрез личен пример как резултатите от всяка дейност могат да се отдават в служене на Кр̣ш̣н̣а. Човек, усвоил науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание, е длъжен да действа така, че невежият, работещ за сетивно наслаждение, да се научи как да постъпва и как да живее. Не бива да се пречи на невежите да изпълняват своите задължения, но тръгналият по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание може непосредствено да бъде зает в служене на Бога, без грижа за други ведически правила. За човек с такъв късмет не е необходимо да следва ведическите ритуали, понеже в пряко осъзнаване на Кр̣ш̣н̣а той ще получи всички резултати, които иначе би постигнал със стриктно изпълнение на предписаните си задължения.

Текст

пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

Дума по дума

пракр̣тех̣ – на материалната природа; крияма̄н̣а̄ни – се извършва; гун̣аих̣ – от гун̣ите; карма̄н̣и – дейности; сарвашах̣ – всички видове; ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха – объркана от фалшиво его; а̄тма̄ – душата; карта̄ – извършител; ахам – аз; ити – по такъв начин; маняте – мисли.

Превод

Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа.

Пояснение

Ако двама души, единият с Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият с материално съзнание, извършват една и съща работа, външно може да изглежда, че действат еднакво, но всъщност в тяхното положение има огромна разлика. Под влияние на фалшивото его човекът с материално съзнание мисли, че той е извършителят на всичко. Той не знае, че тялото му е механизъм, създаден от материалната природа, а тя е енергия на Върховния Бог. Материалистът не подозира, че в крайна сметка е под контрола на Кр̣ш̣н̣а. Воден от фалшивото его, той се смята за независим в своите действия и това е ярка проява на невежеството му. Той не знае, че неговите грубо и фино тяло са сътворени от материалната природа по волята на Бога и поради това физическите и умствените му дейности трябва да са посветени на Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Върховният Бог е познат още и като Хр̣ш̣ӣкеша – господарят на сетивата на материалното тяло, но невежият е забравил това, защото с продължителната неправилна употреба на сетивата за наслаждение той се е оказал във властта на фалшивото его, забравил вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а.

Текст

таттва-вит ту маха̄-ба̄хо
гун̣а-карма-вибха̄гайох̣
гун̣а̄ гун̣еш̣у вартанта
ити матва̄ на саджате

Дума по дума

таттва-вит – който познава Абсолютната Истина; ту – но; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; гун̣а-карма – дейности под влияние на материята; вибха̄гайох̣ – различия; гун̣а̄х̣ – сетива; гун̣еш̣у – в сетивно наслаждение; вартанте – заети; ити – така; матва̄ – мислейки; на – никога; саджате – се привързва.

Превод

О, силноръки, този, който познава Абсолютната Истина, не използва сетивата си за сетивното наслаждение, знаейки добре разликата между дейността в преданост и дейността за материални резултати.

Пояснение

Човек, който познава Абсолютната Истина, е наясно с мъчителното си положение в материалното общуване. Той знае, че е частица, неразделно свързана с Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, и мястото му не е в материалното творение. Такъв човек осъзнава истинската си самоличност и връзка с Върховния – вечното блаженство и знание – и разбира, че по един или друг начин е попаднал в клопката на материалната представа за живота. В чистото си състояние на съществуване той е предопределен за предано служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Затова се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и по естествен начин става непривързан към случайните и временни дейности на материалните сетива. Той разбира, че житейското му материално положение е под висшия контрол на Бога; и не се смущава от никакви трудности, а ги приема като Божия милост. Според Шрӣмад Бха̄гаватам този, който познава Абсолютната Истина в трите ѝ различни аспекта – Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност – е наричан таттва-вит, защото знае истинската си позиция по отношение на Върховния.

Текст

пракр̣тер гун̣а-саммӯд̣ха̄х̣
саджанте гун̣а-кармасу
та̄н акр̣тсна-видо манда̄н
кр̣тсна-вин на вича̄лайет

Дума по дума

пракр̣тех̣ – на материалната природа; гун̣а – от гун̣ите; саммӯд̣ха̄х̣ – заблудени от материално отъждествяване; саджанте – те се заемат; гун̣а-кармасу – с материални дейности; та̄н – тези; акр̣тсна-видах̣ – личности с незначително знание; манда̄н – мързеливи да разберат себепознанието; кр̣тсна-вит – човек, който има истинско знание; на – не; вича̄лайет – да безпокои.

Превод

Заблудени от гун̣ите на материалната природа, невежите са погълнати от материални дейности и се привързват към тях. Но мъдрецът не бива да ги безпокои, макар дейностите им да са по-нисши поради липсата на знание.

Пояснение

Невежите личности погрешно отъждествяват себе си с грубото материално съзнание и са пълни с материални обозначения. Това тяло е природен дар, а силно привързаният към телесното съзнание е наричан манда, мързеливец, неразбиращ вечната душа. За невежите тялото и душата са едно и също. Те приемат телесните си връзки с другите за роднинство; за тях земята, на която са се родили, е светиня, а религиозните обреди и ритуали – самоцел. Обществената работа, национализмът и алтруизмът са някои от дейностите на материално изтъкнатите личности. Под влияние на подобни обозначения те посвещават времето си на светски дела; за тях духовната реализация е мит и те не се интересуват от нея. Просветлените в духовния живот не бива да безпокоят такива материалисти; по-добре е мълчаливо да изпълняват собствените си духовни дейности. Обърканите хора могат да бъдат насочени към основни морални принципи, като ненасилието или други материално благоприятни дейности.

Невежите не са способни да оценят дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова Бог Кр̣ш̣н̣а ни съветва да не ги смущаваме и да не губим ценно време. Но преданите са по-милосърдни и от Бога, защото разбират неговия замисъл. Затова те поемат всякакви рискове, дори общуват с невежите хора и се опитват да ги приобщят към дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, абсолютно необходими за всяко човешко същество.

Текст

майи сарва̄н̣и карма̄н̣и
санняся̄дхя̄тма-четаса̄
нира̄шӣр нирмамо бхӯтва̄
юдхясва вигата-джварах̣

Дума по дума

майи – на мен; сарва̄н̣и – всички видове; карма̄н̣и – дейности; санняся – изоставяйки напълно; адхя̄тма – с пълно знание за себето; четаса̄ – със съзнание; нира̄шӣх̣ – без желание за изгода; нирмамах̣ – без чувство за собственост; бхӯтва̄ – е така; юдхясва – сражавай се; вигата-джварах̣ – без летаргия.

Превод

Затова, о, Арджуна, посвещавайки делата си на мен, с пълно знание за мен, без желание за изгода и претенции за собственост – изостави апатията и се сражавай!

Пояснение

В този стих ясно е посочена целта на Бхагавад-гӣта̄. Бог казва, че човек трябва да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да изпълнява своя дълг с дисциплината на воин. Да се следва такова указание не е толкова просто. И все пак трябва да се действа с упование в Кр̣ш̣н̣а, защото това е органично присъщата на живото същество позиция. То не може да бъде щастливо, ако е независимо от Върховния Бог, понеже вечната му органично присъща позиция е да бъде зависимо от желанията на Бога. Затова Шрӣ Кр̣ш̣н̣а нарежда на Арджуна да се сражава, като че ли е негов военачалник. Човек трябва да жертва всичко по волята на Върховния и в същото време да изпълнява предписаните си задължения, без претенции за собственост. Арджуна не бива да обсъжда заповедта на Бога, а просто да я изпълни. Върховният Бог е душата на всички души; затова този, който зависи изцяло и единствено от Върховната Душа без лични съображения, или с други думи, е напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, се нарича адхя̄тма-чета̄с. Нира̄шӣх̣ означава, че следваме заповедите на господаря си, без да очакваме изгода. Един касиер ежедневно преброява милиони долари, собственост на банката, но не слага в джоба си нито цент. Така и ние трябва да осъзнаем, че в този свят нищо не ни принадлежи – тук всичко принадлежи на Върховния. Това е истинският смисъл на думата майи, „на мен“. Действайки с такова съзнание за Кр̣ш̣н̣а, се освобождаваме от всякакви претенции за собственост. Това чувство се нарича нирмама, „нищо не е мое“. Нежеланието да изпълним такава строга заповед, която не се съобразява с т.нар. телесни роднини, трябва да се превъзмогне. Така ще можем да станем вигата-джвара, тоест да се избавим от паниката и апатията. Всеки според качествата и положението си има определени задължения; и всички те могат да бъдат изпълнявани в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както беше описано по-горе. Това ще ни води по пътя на освобождението.

Текст

йе ме матам идам̇ нитям
анутиш̣т̣ханти ма̄нава̄х̣
шраддха̄ванто 'насӯянто
мучянте те 'пи кармабхих̣

Дума по дума

йе – тези, които; ме – моите; матам – наставления; идам – тези; нитям – като вечно задължение; анутиш̣т̣ханти – изпълняват редовно; ма̄нава̄х̣ – хората; шраддха̄-вантах̣ – с вяра и преданост; анасӯянтах̣ – без завист; мучянте – се освобождават; те – всички те; апи – дори; кармабхих̣ – от робството на закона за кармичните дейности.

Превод

Тези, които изпълняват задълженията си според моите наставления и следват това учение с вяра и без завист, се освобождават от робството на кармичните дейности.

Пояснение

Наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а са същността на цялата ведическа мъдрост – вечна и неизменна истина. Както Ведите са вечни, така и истината на Кр̣ш̣н̣а съзнание е вечна. Трябва да имаме твърда вяра в тези предписания, без да завиждаме на Бога. Мнозина философи пишат коментари върху Бхагавад-гӣта̄, но не вярват в Кр̣ш̣н̣а. Те никога няма да бъдат освободени от робството на кармичните дейности. Но един обикновен човек с твърда вяра във вечните наставления на Бога, дори да е неспособен да изпълни тези наставления, се освобождава от оковите на закона на карма. В началния етап на Кр̣ш̣н̣а съзнание той може и да не изпълнява напълно повелите на Бога, но понеже ги приема и се труди искрено, без мисъл за провал и безнадеждност, с времето непременно ще се издигне до нивото на чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

йе тв етад абхясӯянто
на̄нутиш̣т̣ханти ме матам
сарва-гя̄на-вимӯд̣ха̄м̇с та̄н
виддхи наш̣т̣а̄н ачетасах̣

Дума по дума

йе – тези; ту – обаче; етат – това; абхясӯянтах̣ – от завист; на – не; анутиш̣т̣ханти – редовно изпълняват; ме – моите; матам – предписания; сарва-гя̄на – във всяко знание; вимӯд̣ха̄н – напълно заблуден; та̄н – те са; виддхи – знай това добре; наш̣т̣а̄н – всичко се проваля; ачетасах̣ – без Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Превод

Но ония, които от завист пренебрегват тези учения и не ги следват, са заблудени, лишени от всякакво знание и обречени на провал в стремежа си към съвършенство.

Пояснение

Тук ясно се посочва, че отсъствието на Кр̣ш̣н̣а съзнание е недостатък. Както има наказание за неспазване на законите в държавата, така със сигурност има наказание за неспазване на установения от Върховната Божествена Личност ред. Непокорният човек, колкото и да е велик, остава невежа по отношение както на себето, така и на Върховния Брахман, Парама̄тма̄ и Божествената Личност заради пустото си сърце. За него няма надежда да усъвършенства живота си.

Текст

садр̣шам̇ чеш̣т̣ате свася̄х̣
пракр̣тер гя̄нава̄н апи
пракр̣тим̇ я̄нти бхӯта̄ни
ниграхах̣ ким̇ кариш̣яти

Дума по дума

садр̣шам – съобразно с това; чеш̣т̣ате – се опитва; свася̄х̣ – със собствени; пракр̣тех̣гун̣и на природата; гя̄на-ва̄н – знаещият; апи – въпреки че; пракр̣тим – природа; я̄нти – следва; бхӯта̄ни – всички живи същества; ниграхах̣ – потискане; ким – какво; кариш̣яти – може да направи.

Превод

Дори ученият човек постъпва съобразно собствената си природа, защото всеки следва природата, която е придобил от трите гун̣и. Какво ще постигнеш, ако я потискаш?

Пояснение

Докато човек не е на трансценденталното равнище на Кр̣ш̣н̣а съзнание, не може да се освободи от влиянието на материалните гун̣и, както се потвърждава в седма глава (7.14). Ето защо и най-високо образованият на материално ниво не може да се измъкне от оплитането на ма̄я̄ само с помощта на теоретично знание или чрез разграничаване на душата от тялото. Има много така наречени спиритуалисти, които външно заемат позата на напреднали в духовната наука, но вътрешно остават изцяло под влияние на съответните гун̣и на природата, неспособни да ги превъзмогнат. Човек може да е много начетен в академично отношение, но поради продължителния контакт с материалната природа остава неин роб. Кр̣ш̣н̣а съзнание помага на хората да се измъкнат от материалния плен, независимо че продължават да изпълняват предписаните си задължения във връзка с материалното съществуване. Ето защо, без да е изцяло в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек не трябва да изоставя задълженията си. Никой не бива изведнъж да отхвърли предписаните си задължения и по изкуствен начин да стане йогӣ или трансценденталист; по-добре да не променя положението си, а да се опита да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание под ръководството на опитни наставници. Така ще се освободи от ноктите на ма̄я̄, илюзорната енергия на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

индриясйендрияся̄ртхе
ра̄га-двеш̣ау вявастхитау
тайор на вашам а̄гаччхет
тау хй ася парипантхинау

Дума по дума

индрияся – на сетивата; индрияся артхе – със сетивните обекти; ра̄га – привързаност; двеш̣ау – и неприязън; вявастхитау – регулирай; тайох̣ – на тях; на – никога; вашам – контрол; а̄гаччхет – да дойде; тау – тези; хи – несъмнено; ася – негови; парипантхинау – препятствия.

Превод

Съществуват принципи, които регулират привързаността и омразата, възникващи при досега на сетивата с техните обекти. Човек не трябва да бъде воден от привързаност и омраза, защото те са препятствия по пътя на себепознанието.

Пояснение

Хората с Кр̣ш̣н̣а съзнание по природа не са склонни към материално сетивно удоволствие. Но тези, които нямат такова съзнание, трябва да следват предписанията на ша̄стрите. Неограниченото сетивно наслаждение става причина за материално робство, но онзи, който следва препоръките на писанията, престава да бъде зависим от обектите на сетивата. Обусловената душа например изпитва потребност от сексуално наслаждение и затова то е разрешено в рамките на брака. Според писанията мъжът не може да има сексуални отношения с други жени, освен със съпругата си; на останалите жени той трябва да гледа като на собствената си майка. Но независимо от тези напътствия, мъжът е склонен към сексуални отношения с други жени. Тази склонност трябва да се обуздае, в противен случай тя се превръща в сериозна пречка по пътя на духовното себепознание. Потребностите на материалното тяло могат да се удовлетворяват, но в определени рамки. И все пак не бива прекалено да разчитаме на такива разрешения. Предписанията трябва да се следват без привързаност към тях, защото регулираното сетивно наслаждение също може да ни отклони от правилния път – винаги има шанс за катастрофа, дори по магистралата. В резултат от съприкосновението с материята нагласата към сетивно наслаждение е на преден план от незапомнени времена. Така че, сетивното наслаждение може да бъде регулирано, но винаги съществува възможност за провал; и затова привързаността към него трябва на всяка цена да се избягва. Привързаността към Кр̣ш̣н̣а съзнание, към любовното служене на Кр̣ш̣н̣а, ни прави непривързани към сетивните дейности. Следователно не бива да отхвърляме Кр̣ш̣н̣а съзнание в нито един момент от живота си. Целият смисъл на отказа от сетивните удоволствия е, в крайна сметка, да достигнем нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

шрея̄н сва-дхармо вигун̣ах̣
пара-дхарма̄т св-ануш̣т̣хита̄т
сва-дхарме нидханам̇ шреях̣
пара-дхармо бхая̄вахах̣

Дума по дума

шрея̄н – далеч по-добре; сва-дхармах̣ – своите предписани задължения; вигун̣ах̣ – дори погрешно; пара-дхарма̄т – отколкото задълженията, определени за други; су-ануш̣т̣хита̄т – изпълнявани съвършено; сва-дхарме – в предписаните задължения; нидханам – разрушение; шреях̣ – по-добре; пара-дхармах̣ – задължения, предписани на друг; бхая-а̄вахах̣ – опасно.

Превод

Много по-добре е да изпълняваш, макар и с грешки, своите предписани задължения, отколкото безупречно – чуждите. По-добре да се провалиш при изпълнението на собствения си дълг, отколкото да изпълняваш задълженията на друг, защото да следваш чужд път, е опасно.

Пояснение

Всеки е длъжен да изпълнява предписаните си задължения в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, а не да се занимава с чужди задължения. От материална гледна точка предписаните задължения се определят в съответствие с психо-физическата природа на човека, обусловена от материалните гун̣и. Духовните задължения се определят от духовния учител за трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а. Трябва да се придържаме към своите задължения – и материални, и духовни – чак до края на живота си, вместо да изпълняваме задълженията на някой друг. Материалните и духовните задължения могат да бъдат различни, но винаги е добре да се следват авторитетни наставления. Когато е във властта на материалните гун̣и, човек трябва да спазва предписанията, съответстващи на положението му, а не да подражава на другите. Например един бра̄хман̣а в гун̣ата на доброто, не бива да извършва насилие, докато за един кш̣атрия, в гун̣ата на страстта, това е напълно допустимо. Ето защо за един кш̣атрия е по-добре да претърпи поражение, докато следва правилата на насилието, отколкото да подражава на бра̄хман̣а, който следва принципите на ненасилието. Всеки трябва да пречисти сърцето си постепенно, а не изведнъж. Но когато се издигне над гун̣ите на материалната природа и се установи напълно в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да извършва всякаква работа под ръководството на авторитетен духовен учител. На този завършен етап в Кр̣ш̣н̣а съзнание един кш̣атрия може да действа като бра̄хман̣а или един бра̄хман̣а да действа като кш̣атрия. Различията в материалния свят не съществуват на трансцендентално равнище. Например Вишва̄митра, който по произход е бил кш̣атрия, по-късно е действал като бра̄хман̣а, докато Парашура̄ма е бил бра̄хман̣а, но после е действал като кш̣атрия. Те могли да направят това, защото били трансцендентално установени. Докато се намира на материално ниво, човек трябва изпълнява задълженията си съобразно гун̣ите на материалната природа; и в същото време да има ясно разбиране за същността на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

арджуна ува̄ча
атха кена праюкто 'ям̇
па̄пам̇ чарати пӯруш̣ах̣
аниччханн апи ва̄рш̣н̣ея
бала̄д ива нийоджитах̣

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; атха – тогава; кена – от какво; праюктах̣ – подтикван; аям – човек; па̄пам – грехове; чарати – извършва; пӯруш̣ах̣ – човек; аниччхан – без да желае; апи – въпреки че; ва̄рш̣н̣ея – о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и; бала̄т – със сила; ива – сякаш; нийоджитах̣ – зает.

Превод

Арджуна каза: О, потомъко на Вр̣ш̣н̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?

Пояснение

Живото същество, като частица, неразделно свързана с Бога, е изначално духовно, чисто и свободно от материалните замърсявания. По природа то не е подвластно на греховете в материалния свят. Но след като влезе в контакт с материалната енергия, то, без да се колебае, извършва всякакви грехове, често дори против волята си. Така че въпросът на Арджуна за противоестествената склонност на живите същества, е жизненоважен. Понякога живото същество не желае да върши грехове, но бива принудено да прави това. Греховните дейности обаче не са подбуждани от Свръхдушата вътре в нас; те имат друга причина, както обяснява Кр̣ш̣н̣а в следващия стих.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ка̄ма еш̣а кродха еш̣а
раджо-гун̣а-самудбхавах̣
маха̄шано маха̄-па̄пма̄
виддхй енам иха ваирин̣ам

Дума по дума

шри-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; ка̄мах̣ – похот; еш̣ах̣ – това; кродхах̣ – гняв; еш̣ах̣ – това; раджах̣-гун̣агун̣ата на страстта; самудбхавах̣ – родени от; маха̄-ашанах̣ – всепоглъщащия; маха̄-па̄пма̄ – много греховен; виддхи – знай; енам – това; иха – в материалния свят; ваирин̣ам – най-големият враг.

Превод

Върховният Бог каза: Единствено похотта, о, Арджуна, родена от досега с гун̣ата на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.

Пояснение

Когато живото същество попадне в материалното творение, вечната му любов към Кр̣ш̣н̣а се превръща в похот при досега с гун̣ата на страстта. С други думи, любовта ни към Бога се превръща в похот, както прясното мляко става кисело, когато се смеси с тамаринд. И ако похотта не бъде удовлетворена, се ражда гневът; от гнева възниква илюзията, а илюзията продължава материалното съществуване. Ето защо похотта е най-големият враг на живото същество и единствено тя кара чистото живо същество да остава в плен на материалния свят. Гневът с всичките му последствия е проява на гун̣ата на невежеството. Затова, ако гун̣ата на страстта, вместо да деградира до гун̣ата на невежеството, се издигне до гун̣ата на доброто чрез предписания начин на живот и действие, човек може да развие привързаност към духовното и да се спаси от разрушителното влияние на гнева.

Върховната Божествена Личност се разпространява в множество форми, за да увеличи вечно нарастващото си духовно блаженство; и живите същества са частици, неразделно свързани с това блаженство. Те притежават и частична независимост, но когато злоупотребят с нея, желанието им за служене се превръща в склонност към сетивно наслаждение и те попадат под властта на похотта. Това материално творение е създадено от Бога, за да даде възможност на обусловените души да задоволяват похотливите си наклонности; и когато напълно се объркат от продължителни похотливи дейности, живите същества започват да се питат какво е истинското им положение.

Веда̄нта сӯтра започва с това запитване. Там се казва: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – човек трябва да се интересува от Върховния. В Шрӣмад Бха̄гаватам Върховният е определен като джанма̄дй ася ято 'нвая̄д итараташ ча – „Източникът на всичко е Върховният Брахман“. Следователно източник на похотта също е Върховният. Ако похотта се превърне в любов към Бога, в Кр̣ш̣н̣а съзнание, или с други думи – всички желания се свържат с Кр̣ш̣н̣а, тогава и тези желания, и гневът ще бъдат одухотворени. Ханума̄н, велик слуга на Бог Ра̄ма, дава воля на гнева си, като изгаря златния град на Ра̄ван̣а и по този начин става най-добрият предан на Бога. Също и тук, в Бхагавад-гӣта̄, Арджуна е съветван да насочи гнева си срещу противника, за да удовлетвори Бога. Ето как гневът и похотта в Кр̣ш̣н̣а съзнание стават наши приятели, вместо наши врагове.

Текст

дхӯмена̄врияте вахнир
ятха̄даршо малена ча
ятхолбена̄вр̣то гарбхас
татха̄ тенедам а̄вр̣там

Дума по дума

дхӯмена – с дим; а̄врияте – е покрит; вахних̣ – огън; ятха̄ – както; а̄даршах̣ – огледало; малена – с прах; ча – също; ятха̄ – както; улбена – от утробата; а̄вр̣тах̣ – е покрит; гарбхах̣ – ембриона; татха̄ – така; тена – с тази похот; идам – това; а̄вр̣там – е покрито.

Превод

Както огънят е покрит от дим, както огледалото е покрито от прах, а ембрионът – от утробата, така и живото същество в различна степен е покрито от похотта.

Пояснение

Чистото съзнание на живото същество е покрито на три степени. Това е похотта в различни проявления – като дима в огъня, прахта върху огледалото и утробата около ембриона. Когато похотта е сравнявана с дим, това означава, че огънят на живата искра в материалното тяло става забележим. С други думи, когато живото същество започва да проявява проблясъци на Кр̣ш̣н̣а съзнание, то е сравнено с огъня, покрит от дим. Въпреки че там, където има дим, има и огън, в началото огънят почти не се вижда. Това е пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Примерът за прахта, покриваща огледалото, напомня, че трябва да почистваме огледалото на ума си чрез различни духовни методи – най-добрият е повтарянето на святите имена на Бога. Ембрионът, покрит от утробата на майката, е аналогия, която илюстрира нашата безпомощност – детето в утробата е толкова безпомощно, че дори не може да се движи. Това житейско положение може да бъде сравнено с живота на дърветата. Те също са живи същества, докарани до такова състояние на живот поради прекомерна проява на похот, така че са почти лишени от съзнание. Прашното огледало символизира птиците и животните, а покритият от дима огън – човешкото същество. В човешката форма, живото същество може да пробуди малко Кр̣ш̣н̣а съзнание и ако успее да го развие по-нататък, огънят на духовния живот ще просветне. Но ако димът внимателно се отвежда, огънят ще лумне. Затова човешката форма на живот е възможност за живото същество да се измъкне от плена на материалното съществуване. В човешка форма то може да победи своя враг – похотта, като развие Кр̣ш̣н̣а съзнание под авторитетно ръководство.

Текст

а̄вр̣там̇ гя̄нам етена
гя̄нино нитя-ваирин̣а̄
ка̄ма-рӯпен̣а каунтея
душ̣пӯрен̣а̄налена ча

Дума по дума

а̄вр̣там – покрито; гя̄нам – чистото съзнание; етена – с това; гя̄нинах̣ – на знаещия; нитя-ваирин̣а̄ – от вечния враг; ка̄ма-рӯпен̣а – във формата на похот; каунтея – о, сине на Кунтӣ; душ̣пӯрен̣а – никога няма да бъде задоволена; аналена – от огъня; ча – също.

Превод

По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел – похотта, която никога не е задоволена и го изгаря като огън.

Пояснение

В Ману смр̣ти се казва, че похотта не може да бъде задоволена с никакви количества сетивно наслаждение; както огънят никога не може да бъде изгасен, ако постоянно се подклажда с дърва. В центъра на всички дейности в материалния свят стои сексът и затова този свят е наричан маитхуня-а̄га̄ра – оковите на сексуалния живот. В затвора оковават престъпниците във вериги; по същия начин престъпниците, които пренебрегват законите на Бога, са оковани във веригите на сексуалния живот. Напредъкът на една материална цивилизация, основан на стремежа към сетивно наслаждение, увеличава продължителността на материалното съществуване на живото същество. Затова тази похот е символ на невежеството, което задържа живото същество в материалния свят. Вкусвайки сетивни наслаждения, човек може и да изпита някакво чувство за щастие, но всъщност това така наречено щастие е най-големият му враг.

Текст

индрия̄н̣и мано буддхир
ася̄дхиш̣т̣ха̄нам учяте
етаир вимохаятй еш̣а
гя̄нам а̄вр̣тя дехинам

Дума по дума

индрия̄н̣и – сетивата; манах̣ – умът; буддхих̣ – интелигентността; ася – на тази похот; адхиш̣т̣ха̄нам – седалище; учяте – се нарича; етаих̣ – от всички тези; вимохаяти – обърква; еш̣ах̣ – тази похот; гя̄нам – знанието; а̄вр̣тя – като покрива; дехинам – на въплътеното.

Превод

Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.

Пояснение

Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Кр̣ш̣н̣а посочва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да знае къде да го намери. Умът е център на всички дейности на сетивата и затова, когато чуем нещо за сетивните обекти, умът се изпълва с различни идеи за наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. След тях център на похотливите наклонности става интелигентността. Тя е непосредственият съсед на душата. Похотливата интелигентност заставя вечната душа да придобие фалшиво его и да се отъждестви с материята, а оттам – с ума и сетивата. Така вечната душа развива привързаност към сетивните наслаждения и погрешно приема това за истинско щастие. Това погрешно отъждествяване на душата е много добре обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):

яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣

„Човешко същество, което отъждествява себе си с тялото, изградено от три елемента; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило – за обект на почит; което посещава местата за поклонение просто за да се окъпе в свещените води, вместо да общува там с хора с трансцендентално знание – такова човешко същество трябва да бъде приемано като магаре или крава.“

Текст

тасма̄т твам индрия̄н̣й а̄дау
ниямя бхаратарш̣абха
па̄пма̄нам̇ праджахи хй енам̇
гя̄на-вигя̄на-на̄шанам

Дума по дума

тасма̄т – затова; твам – ти; индрия̄н̣и – сетива; а̄дау – в началото; ниямя – регулирайки; бхарата-р̣ш̣абха – о, пръв сред потомците на Бхарата; па̄пма̄нам – големият символ на грях; праджахи – обуздай; хи – несъмнено; енам – това; гя̄на – на знание; вигя̄на – научно знание за чистата душа; на̄шанам – унищожител.

Превод

Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още в самото начало изтръгни корена на греха (похотта) чрез контрол над сетивата и срази този унищожител на знанието и себереализацията.

Пояснение

Господ съветва Арджуна да контролира сетивата си още от самото начало, така че да обуздае своя най-зъл враг – похотта, която убива желанието за себепознание и изучаване на духа. Гя̄на е знание за истинското „аз“ и фалшивото „аз“, тоест знание за това, че вечната душа и тялото са различни неща. Вигя̄на се нарича специфичното знание за изначалното положение на душата и за връзката ѝ с Върховната Душа. Това е обяснено по следния начин в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31):

гя̄нам̇ парама-гухям̇ ме
яд вигя̄на-саманвитам
са-рахасям̇ тад-ан̇гам̇ ча
гр̣ха̄н̣а гадитам̇ мая̄

„Знанието за душата и за Върховната душа е поверително и съкровено; но това знание и конкретното му осъществяване могат да бъдат постигнати, ако са обяснени в различните им аспекти от самия Бог.“ Бхагавад-гӣта̄ ни дава това общо и специфично знание за душата. Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога, и тяхното единствено предназначение е да му служат. Това разбиране се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Още от самото начало на живота си човек трябва да овладее тази наука и когато стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, ще действа по съответния начин.

Похотта е извратено отражение на любовта към Бога, естествено присъща на всяко живо същество. Но ако сме обучавани в Кр̣ш̣н̣а съзнание още от самото начало, естествената ни любов към Бога няма да се изроди в похот. Много е трудно изкривената в похот любов към Бога да се върне в естественото си състояние. Независимо от това методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова могъщ, че дори започналият твърде късно може да обикне Бога, като следва регулиращите принципи на преданото служене. От всяко жизнено стъпало или от момента, в който разбере неотложността на преданото служене, човек може да започне да контролира сетивата си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така да превърне похотта в любов към Бога – най-висшия стадий на съвършенство в човешкия живот.

Текст

индрия̄н̣и пара̄н̣й а̄хур
индрийебхях̣ парам̇ манах̣
манасас ту пара̄ буддхир
йо буддхех̣ паратас ту сах̣

Дума по дума

индрия̄н̣и – сетивата; пара̄н̣и – по-висш; а̄хух̣ – се казва; индрийебхях̣ – повече от сетивата; парам – по-висш; манах̣ – умът; манасах̣ – повече от ума; ту – също; пара̄ – по-висш; буддхих̣ – интелигентност; ях̣ – който; буддхех̣ – повече от интелигентността; паратах̣ – по-висша; ту – но; сах̣ – тя.

Превод

Сетивата са по-висши от материята, а умът е над сетивата; интелигентността е по-висша от ума, а душата стои по-високо дори от интелигентността.

Пояснение

Сетивата са отдушници за дейностите на похотта. Похотта се намира в тялото, но се изявява чрез сетивата. Затова те, като цяло, са по-висши от тялото. Тези отдушници не се използват, когато е налице по-висше съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Кр̣ш̣н̣а съзнание душата се свързва непосредствено с Бога; тоест йерархията на телесните функции, описана тук, води в крайна сметка до Върховната Душа. Дейността на тялото означава функциониране на сетивата, а възпиране на сетивата означава прекратяване на всички телесни дейности. Но тъй като умът е винаги активен, дори тялото да е в покой, той продължава да действа, както прави по време на сънуване. А над ума интелигентността направлява действията на тялото и над нея стои душата. Следователно, ако душата е пряко заета с Върховния, всички по-нискостоящи от нея, а именно интелигентността, умът и сетивата, по естествен начин ще бъдат заети със същото. В Кат̣ха Упаниш̣ад има подобен пасаж, в който се казва, че обектите за сетивно наслаждение стоят по-високо от сетивата, а умът стои по-високо от обектите на сетивата. Ако умът непосредствено и постоянно служи на Бога, сетивата няма да имат възможност да се занимават с друго. Това състояние на ума вече беше обяснено. Парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. Ако умът е зает с трансцендентално служене на Бога, той няма да служи на нисшите си наклонности. В Кат̣ха Упаниш̣ад душата е описана като маха̄н, велика. Затова тя е над всичко – над сетивните обекти, сетивата, ума и интелигентността. Така че непосредственото разбиране на органично присъщата на душата позиция е решението на целия проблем.

Ако с интелигентността се осъзнае органично присъщата на душата позиция, умът винаги ще бъде зает в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това решава проблема. Начинаещият в духовната практика обикновено е съветван да се държи настрана от обектите на сетивата. Независимо от това човек трябва да обуздава ума си чрез интелигентността. Ако с помощта на интелигентността той насочи ума към Кр̣ш̣н̣а съзнание, изцяло отдавайки се на Бога, тогава от само себе си умът му ще укрепне. И въпреки че сетивата са много силни, те ще бъдат безобидни, подобно на змиите със счупени зъби. Душата е господар на интелигентността, ума и сетивата, но докато тя не укрепне чрез общуване с Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги има възможност да попадне под влияние на възбудения ум.

Текст

евам̇ буддхех̣ парам̇ буддхва̄
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
джахи шатрум̇ маха̄-ба̄хо
ка̄ма-рӯпам̇ дура̄садам

Дума по дума

евам – така; буддхех̣ – спрямо интелигентността; парам – по-висш; буддхва̄ – като знае; сам̇стабхя – чрез обуздаване; а̄тма̄нам – умът; а̄тмана̄ – със съзнателна интелигентност; джахи – да победи; шатрум – врага; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; ка̄ма-рӯпам – под формата на похот; дура̄садам – страшен.

Превод

О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кр̣ш̣н̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.

Пояснение

Трета глава на Бхагавад-гӣта̄ окончателно насочва към Кр̣ш̣н̣а съзнание, тъй като става ясно, че човек е вечен слуга на Върховната Божествена Личност и безличностната пустота не е крайната цел на човешкия живот. Материалното съществуване предполага склонност към похот и желание за господство над природните ресурси. Жаждата за власт и сетивно наслаждение е най-големият враг на обусловената душа; но със силата на Кр̣ш̣н̣а съзнание могат да се овладеят материалните сетива, ума и интелигентността. Няма нужда човек да изоставя работата и предписаните си задължения изведнъж; постепенното развиване на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще го издигне до духовно равнище, отвъд влиянието на сетивата и ума – достатъчно е неговата интелигентност да бъде постоянно насочена към чистата му същност. Това е целият смисъл на тази глава. В незрелия стадий на материално съществуване философските търсения и изкуствените опити да се овладеят сетивата чрез т.нар. практика на йогийски пози няма да помогнат в духовния живот. Човек трябва да бъде обучен в Кр̣ш̣н̣а съзнание от по-висша интелигентност.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху трета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена Карма йога – изпълняване на предписаните задължения в Кр̣ш̣н̣а съзнание“.