Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 3.39

Текст

а̄вр̣там гя̄нам етена
гя̄нино нитя-ваирин̣а̄
ка̄ма-рӯпен̣а каунтея
душ̣пӯрен̣а̄налена ча

Дума по дума

а̄вр̣там – покрито; гя̄нам – чистото съзнание; етена – с това; гя̄нинах̣ – на знаещия; нитя-ваирин̣а̄ – от вечния враг; ка̄ма-рӯпен̣а – във формата на похот; каунтея – о, сине на Кунтӣ; душ̣пӯрен̣а – никога няма да бъде задоволена; аналена – от огъня; ча – също.

Превод

По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел – похотта, която никога не е задоволена и го изгаря като огън.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В Ману смр̣ти се казва, че похотта не може да бъде задоволена с никакви количества сетивно наслаждение; както огънят никога не може да бъде изгасен, ако постоянно се подклажда с дърва. В центъра на всички дейности в материалния свят стои сексът и затова този свят е наричан маитхуня-а̄га̄ра – оковите на сексуалния живот. В затвора оковават престъпниците във вериги; по същия начин престъпниците, които пренебрегват законите на Бога, са оковани във веригите на сексуалния живот. Напредъкът на една материална цивилизация, основан на стремежа към сетивно наслаждение, увеличава продължителността на материалното съществуване на живото същество. Затова тази похот е символ на невежеството, което задържа живото същество в материалния свят. Вкусвайки сетивни наслаждения, човек може и да изпита някакво чувство за щастие, но всъщност това така наречено щастие е най-големият му враг.