VERŠ 27
ТЕКСТ 27
Verš
Текст
guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ
ahaṅkāra-vimūḍhātmā
kartāham iti manyate
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
Synonyma
Дума по дума
prakṛteḥ — hmotnou prírodou; kriyamāṇāni — všetko konané; guṇaiḥ — kvalitami; karmāṇi — činy; sarvaśaḥ — všetky druhy; ahaṅkāra-vimūḍha — zmätený falošným egom; ātmā — duša; kartā — vykonávateľ; aham — ja; iti — tak; manyate — domnieva sa.
пракр̣тех̣ – на материалната природа; крияма̄н̣а̄ни – се извършва; гун̣аих̣ – от гун̣ите; карма̄н̣и – дейности; сарвашах̣ – всички видове; ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха – объркана от фалшиво его; а̄тма̄ – душата; карта̄ – извършител; ахам – аз; ити – по такъв начин; маняте – мисли.
Překlad
Превод
Duša pomýlená falošným egom sa považuje za vykonávateľa činov, ktoré v skutočnosti vykonávajú tri kvality hmotnej prírody.
Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа.
Význam
Пояснение
Môže sa zdať, že dve osoby — jedna vedomá si Kṛṣṇu a druhá s materialistickým vedomím — konajú na rovnakej úrovni. Medzi ich postavením je však napriek tomu priepastný rozdiel. Človek s hmotným vedomím je vplyvom falošného ega presvedčený, že všetko, čo robí, závisí od neho. Nevie totiž, že mechanizmus tela je vytvorený hmotnou prírodou, ktorá pracuje pod dozorom Najvyššieho Pána. Materialisticky zameraný človek nevie, že je krajne ovládaný Kṛṣṇom. Domnieva sa, že všetko robí nezávisle, a to je príznak nevedomosti. Nevie, že hmotná príroda stvorila jeho hrubohmotné a jemnohmotné telo podľa pokynov Najvyššieho Pána, Śrī Kṛṣṇu, a že telesné a mentálne aktivity treba zapojiť do služby Jemu. Keďže nevedomý človek tak dlho zneužíval svoje zmysly k hmotnému pôžitku, zabudol na to, že jedno z mien Najvyššej Božskej Osobnosti je Hṛṣīkeśa — Pán zmyslov. Zabudol na svoj vzťah ku Kṛṣṇovi, lebo ho falošné ego zviedlo na nesprávnu cestu.
Ако двама души, единият с Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият с материално съзнание, извършват една и съща работа, външно може да изглежда, че действат еднакво, но всъщност в тяхното положение има огромна разлика. Под влияние на фалшивото его човекът с материално съзнание мисли, че той е извършителят на всичко. Той не знае, че тялото му е механизъм, създаден от материалната природа, а тя е енергия на Върховния Бог. Материалистът не подозира, че в крайна сметка е под контрола на Кр̣ш̣н̣а. Воден от фалшивото его, той се смята за независим в своите действия и това е ярка проява на невежеството му. Той не знае, че неговите грубо и фино тяло са сътворени от материалната природа по волята на Бога и поради това физическите и умствените му дейности трябва да са посветени на Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Върховният Бог е познат още и като Хр̣ш̣ӣкеша – господарят на сетивата на материалното тяло, но невежият е забравил това, защото с продължителната неправилна употреба на сетивата за наслаждение той се е оказал във властта на фалшивото его, забравил вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а.