VERSO 8
ТЕКСТ 8
Texto
Текст
kṣemāya nairguṇyam atho manaḥ syāt
yathā pradīpo ghṛta-vartim aśnan
śikhāḥ sadhūmā bhajati hy anyadā svam
padaṁ tathā guṇa-karmānubaddhaṁ
vṛttīr manaḥ śrayate ’nyatra tattvam
кш̣ема̄я наиргун̣ям атхо манах̣ ся̄т
ятха̄ прадӣпо гхр̣та-вартим ашнан
шикха̄х̣ садхӯма̄ бхаджати хй аняда̄ свам
падам̇ татха̄ гун̣а-карма̄нубаддхам̇
вр̣ттӣр манах̣ шраяте 'нятра таттвам
Sinônimos
Дума по дума
guṇa-anuraktam — estando apegada aos modos da natureza material; vyasanāya — para o condicionamento na existência material; jantoḥ — da entidade viva; kṣemāya — para o bem-estar último; nairguṇyam — não se deixando afetar pelos modos da natureza material; atho — assim; manaḥ — a mente; syāt — torna-se; yathā — tanto quanto; pradīpaḥ — uma lamparina; ghṛta-vartim — uma mecha dentro da manteiga clarificada; aśnan — queimando; śikhāḥ — a chama; sādhūmāḥ — com fumaça; bhajati — desfruta; hi — com certeza; anyadā — de outro modo; svam — sua própria original; padam — posição; tathā — então; guṇa-karma — anubaddham – atada aos modos da natureza e às reações das atividades materiais; vṛttīḥ — várias ocupações; manaḥ — a mente; śrayate — refugia-se em; anyatra — de outro modo; tattvam — sua condição original.
гун̣а-анурактам – привързан към гун̣ите на материалната природа; вясана̄я – за обусловеното материално съществуване; джантох̣ – на живото същество; кш̣ема̄я – за висшето благо; наиргун̣ям – незасегнат от гун̣ите на материалната природа; атхо – така; манах̣ – умът; ся̄т – става; ятха̄ – като; прадӣпах̣ – светилник; гхр̣та-вартим – фитил, потопен в пречистено масло; ашнан – горящ; шикха̄х̣ – пламъкът; садхӯма̄х̣ – с пушек; бхаджати – се наслаждава; хи – несъмнено; аняда̄ – в противен случай; свам – собствената си изначална; падам – позиция; татха̄ – така; гун̣а-карма-анубаддхам – обвързан от гун̣ите на природата и последствията на материалните дейности; вр̣ттӣх̣ – различни дейности; манах̣ – умът; шраяте – приема подслон при; анятра – в противен случай; таттвам – изначално състояние.
Tradução
Превод
Ao se deixar absorver no gozo dos sentidos do mundo material, a mente da entidade viva promove sua vida condicionada e prolonga seu sofrimento dentro da condição material. Entretanto, ao se desapegar do gozo material, a mente se torna a causa da liberação. Quando a chama de uma lamparina queima o pavio de modo inapropriado, a lamparina lança uma luz bruxuleante, mas, quando a lamparina é abastecida de ghī e queima adequadamente, produz uma iluminação brilhante. Do mesmo modo, ao se absorver no gozo dos sentidos materiais, a mente produz sofrimento, ao passo que, ao desapegar-se do gozo dos sentidos materiais, produz o próprio brilho da consciência de Kṛṣṇa.
Обсебен от сетивното наслаждение на материалния свят, умът на живото същество е причина за обусловен живот и материално страдание. Но щом се откъсне от материалното наслаждение, той се превръща в причина за освобождение. Ако фитилът в светилника пуши и не гори, както трябва, светилникът почернява, но ако се напълни с пречистено масло и гори правилно, излъчва силна светлина. По същия начин, погълнат от материалното сетивно наслаждение, умът причинява страдание, а освободи ли се от него, разкрива истинското сияние на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Conclui-se, portanto, que a mente é a causa da existência material e também da liberação. Por causa da mente, todos estão sofrendo neste mundo material; por conseguinte, é sensato treinar a mente, ou tirar da mente o apego material e ocupá-la em pleno serviço ao Senhor. Isso se chama ocupação espiritual. Como confirma a Bhagavad-gītā (14.26):
Можем да направим заключението, че умът е причина и за материалното съществуване, и за освобождението. Всички в материалния свят страдат заради ума; ето защо е необходимо умът да се обучи, да се пречисти от материалните привързаности и да се използва изцяло в служене на Бога. Това се нарича духовно действие. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава:
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
“Aquele que se ocupa em serviço devocional pleno e não falha em circunstância alguma, transcende de imediato os modos da natureza material e chega, então, ao nível de Brahman.”
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣта̄, 14.26).
Devemos ocupar a mente em plenas atividades conscientes de Kṛṣṇa. Então, ela será a causa de nossa liberação, propiciando a que voltemos ao lar, voltemos ao Supremo. Contudo, se mantivermos a mente ocupada em atividades materiais que visam ao gozo dos sentidos, ela produzirá um cativeiro contínuo e nos fará permanecer neste mundo material em diferentes corpos, sofrendo as consequências de nossas diversas ações.
Трябва да използваме ума си в осъзнати за Кр̣ш̣н̣а дейности. Тогава той ще способства за нашето освобождение, за завръщането ни у дома, при Бога. Но ако продължаваме чрез него да извършваме материални дейности за сетивно наслаждение, той ще бъде причината за постоянно робство и ще ни принуди да останем в материалния свят, изстрадвайки последиците от различните си действията в различни тела.