Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.8
Деванагари
गुणानुरक्तं व्यसनाय जन्तो:
क्षेमाय नैर्गुण्यमथो मन: स्यात् ।
यथा प्रदीपो घृतवर्तिमश्नन्
शिखा: सधूमा भजति ह्यन्यदा स्वम् ।
पदं तथा गुणकर्मानुबद्धं
वृत्तीर्मन: श्रयतेऽन्यत्र तत्त्वम् ॥ ८ ॥
क्षेमाय नैर्गुण्यमथो मन: स्यात् ।
यथा प्रदीपो घृतवर्तिमश्नन्
शिखा: सधूमा भजति ह्यन्यदा स्वम् ।
पदं तथा गुणकर्मानुबद्धं
वृत्तीर्मन: श्रयतेऽन्यत्र तत्त्वम् ॥ ८ ॥
Стих
гун̣а̄нурактам̇ вясана̄я джантох̣
кш̣ема̄я наиргун̣ям атхо манах̣ ся̄т
ятха̄ прадӣпо гхр̣та-вартим ашнан
шикха̄х̣ садхӯма̄ бхаджати хй аняда̄ свам
падам̇ татха̄ гун̣а-карма̄нубаддхам̇
вр̣ттӣр манах̣ шраяте 'нятра таттвам
кш̣ема̄я наиргун̣ям атхо манах̣ ся̄т
ятха̄ прадӣпо гхр̣та-вартим ашнан
шикха̄х̣ садхӯма̄ бхаджати хй аняда̄ свам
падам̇ татха̄ гун̣а-карма̄нубаддхам̇
вр̣ттӣр манах̣ шраяте 'нятра таттвам
Дума по дума
гун̣а-анурактам — привързан към гун̣ите на материалната природа; вясана̄я — за обусловеното материално съществуване; джантох̣ — на живото същество; кш̣ема̄я — за висшето благо; наиргун̣ям — незасегнат от гун̣ите на материалната природа; атхо — така; манах̣ — умът; ся̄т — става; ятха̄ — като; прадӣпах̣ — светилник; гхр̣та-вартим — фитил, потопен в пречистено масло; ашнан — горящ; шикха̄х̣ — пламъкът; садхӯма̄х̣ — с пушек; бхаджати — се наслаждава; хи — несъмнено; аняда̄ — в противен случай; свам — собствената си изначална; падам — позиция; татха̄ — така; гун̣а-карма-анубаддхам — обвързан от гун̣ите на природата и последствията на материалните дейности; вр̣ттӣх̣ — различни дейности; манах̣ — умът; шраяте — приема подслон при; анятра — в противен случай; таттвам — изначално състояние.
Превод
Обсебен от сетивното наслаждение на материалния свят, умът на живото същество е причина за обусловен живот и материално страдание. Но щом се откъсне от материалното наслаждение, той се превръща в причина за освобождение. Ако фитилът в светилника пуши и не гори, както трябва, светилникът почернява, но ако се напълни с пречистено масло и гори правилно, излъчва силна светлина. По същия начин, погълнат от материалното сетивно наслаждение, умът причинява страдание, а освободи ли се от него, разкрива истинското сияние на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Пояснение
Можем да направим заключението, че умът е причина и за материалното съществуване, и за освобождението. Всички в материалния свят страдат заради ума; ето защо е необходимо умът да се обучи, да се пречисти от материалните привързаности и да се използва изцяло в служене на Бога. Това се нарича духовно действие. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава:
ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣта̄, 14.26).
Трябва да използваме ума си в осъзнати за Кр̣ш̣н̣а дейности. Тогава той ще способства за нашето освобождение, за завръщането ни у дома, при Бога. Но ако продължаваме чрез него да извършваме материални дейности за сетивно наслаждение, той ще бъде причината за постоянно робство и ще ни принуди да останем в материалния свят, изстрадвайки последиците от различните си действията в различни тела.