Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.7
Деванагари
तावानयं व्यवहार: सदावि:क्षेत्रज्ञसाक्ष्यो भवति स्थूलसूक्ष्म: । तस्मान्मनो लिङ्गमदो वदन्तिगुणागुणत्वस्य परावरस्य ॥ ७ ॥
Стих
та̄ва̄н аям̇ вяваха̄рах̣ сада̄вих̣
кш̣етрагя-са̄кш̣ьо бхавати стхӯла-сӯкш̣мах̣
тасма̄н мано лин̇гам адо ваданти
гун̣а̄гун̣атвася пара̄варася
кш̣етрагя-са̄кш̣ьо бхавати стхӯла-сӯкш̣мах̣
тасма̄н мано лин̇гам адо ваданти
гун̣а̄гун̣атвася пара̄варася
Дума по дума
та̄ва̄н — дотогава; аям — това; вяваха̄рах̣ — изкуствени обозначения (дебел, слаб, полубог, човек); сада̄ — винаги; а̄вих̣ — проявявайки; кш̣етра-гя — на живото същество; са̄кш̣ях̣ — свидетелство; бхавати — е; стхӯла-сӯкш̣мах̣ — дебел и слаб; тасма̄т — следователно; манах̣ — умът; лин̇гам — причината; адах̣ — това; ваданти — казват; гун̣а-агун̣атвася — със или без материални качества; пара-аварася — низши и висши условия на живот.
Превод
Умът кара живото същество в материалния свят да се скита из различни форми на живот; така му се случват различни неща в тяло на човек или полубог, в дебело или слабо тяло и пр. Мъдреците казват, че умът е причината за вида на тялото, за робството и за освобождението.
Пояснение
Умът е причина за материалното робство, но може да бъде причина и за освобождение. В този стих умът е наречен пара-авара. Пара значи „трансцендентален“, а авара – „материален“. Когато служи на Бога (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣), умът е пара, трансцендентален. Когато действа за сетивно наслаждение, се нарича авара, материален. Сега, в обусловеното ни състояние, умът е изцяло погълнат от сетивно наслаждение, но чрез процеса на преданото служене той може да се пречисти и да възвърне изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Често сме давали пример с Амбарӣш̣а Маха̄ра̄джа. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане. Умът трябва да бъде обуздан с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Езикът може да се използва, за да разпространяваме посланието на Кр̣ш̣н̣а, да възхваляваме Бога или да приемаме праса̄да, остатъците от храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а. Севонмукхе хи джихва̄дау: когато използваме езика в служене на Бога, пречистваме и останалите сетива. В На̄рада пан̃чара̄тра е казано: сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам – щом умът и сетивата се пречистят, цялото ни същество и обозначенията ни се пречистват. Душата престава да се мисли за човек, полубог, котка, куче, индуист, мюсюлманин и т.н. Когато пречисти сетивата и ума си, когато изцяло се посвети на Кр̣ш̣н̣а, човек може да се освободи и да се завърне у дома, при Бога.