Шрӣмад бха̄гаватам 5.11.6
Текст
ка̄лопапаннам̇ пхалам а̄вянакти
а̄лин̇гя ма̄я̄-рачита̄нтара̄тма̄
сва-дехинам̇ сам̇ср̣ти-чакра-кӯт̣ах̣
Дума по дума
дух̣кхам – нещастие, което се дължи на неблагочестиви дейности; сукхам – щастие, което се дължи на благочестиви дейности; вятириктам – илюзия; ча – също; тӣврам – много силна; ка̄ла-упапаннам – получена с течение на времето; пхалам – последствие от дейността; а̄вянакти – създава; а̄лин̇гя – обхващащ; ма̄я̄-рачита – създаден от материалната природа; антах̣-а̄тма̄ – умът; сва-дехинам – самото живо същество; сам̇ср̣ти – на действията в материалното съществуване и техните последствия; чакра-кӯт̣ах̣ – който завлича живото същество във водовъртежа.
Превод
Материалният ум, покриващ душата на живото същество, го завлича в различни форми на живот. Това се нарича непрекъснато материално съществуване. Заради ума си живото същество страда или се наслаждава на материалните скърби и радости. Заблуден от илюзията, умът постоянно създава нови благочестиви и греховни дейности заедно с тяхната карма. Така душата става обусловена.
Пояснение
Умствената дейност под влияние на материалната природа е причина за щастието и нещастието в материалния свят. Покрито от илюзията, живото същество продължава обусловеното си съществуване под различни наименования. Такива живи същества се наричат нитя-баддха, вечно обусловени. Обективно погледнато, умът е главната причина за обусловения живот; затова целта на йога е да се обуздаят ума и сетивата. Ако умът е овладян, сетивата сами се усмиряват и душата се спасява от последиците на благочестивите и греховните дейности. Ако умът е прегърнал лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣), сетивата също ще служат на Бога. Щом умът и сетивата са заети с предано служене, у живото същество естествено се пробужда Кр̣ш̣н̣а съзнание. По думите на Бхагавад-гӣта̄ този, който постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, е съвършен йогӣ (йогина̄м апи сарвеш̣а̄м̇ мад-гатена̄нтара̄тмана̄). Антара̄тма̄, умът, е обусловен от материалната природа. И както се казва в този стих, ма̄я̄-рачита̄нтара̄тма̄ сва-дехинам̇ сам̇ср̣ти-чакра-кӯт̣ах̣: могъщият ум покрива живото същество и го захвърля сред вълните на материалното съществуване.