VERSO 36
ТЕКСТ 36
Texto
Текст
yo nau hareta sura-helanam apy aśeṣam
mā vo ’nutāpa-kalayā bhagavat-smṛti-ghno
moho bhaved iha tu nau vrajator adho ’dhaḥ
йо нау харета сура-хеланам апй ашеш̣ам
ма̄ во 'нута̄па-калая̄ бхагават-смр̣ти-гхно
мохо бхавед иха ту нау враджатор адхо 'дхах̣
Sinônimos
Дума по дума
bhūyāt — que haja; aghoni — para os pecaminosos; bhagavadbhiḥ — por vós; akāri — foi feita; daṇḍaḥ — punição; yaḥ — aquilo que; nau — com relação a nós; hareta — deve destruir; sura-helanam — desobedecendo a grandes semideuses; api — certamente; aśeṣam — ilimitado; mā — não; vaḥ — vossa; anutāpa — arrependimento; kalayā — por um pouco; bhagavat — da Suprema Personalidade de Deus; smṛti-ghnaḥ — destruindo a memória de; mohaḥ — ilusão; bhavet — deve ser; iha — nas tolas espécies de vida; tu — mas; nau — de nós; vrajatoḥ — que estamos indo; adhaḥ adhaḥ — descendo ao mundo material.
бхӯя̄т – нека; агхони – за грешните; бхагавадбхих̣ – от вас; ака̄ри – извършено; дан̣д̣ах̣ – наказание; ях̣ – това, което; нау – по отношение на нас; харета – трябва да унищожи; сура-хеланам – презирайки великите мъдреци; апи – несъмнено; ашеш̣ам – безкрайно; ма̄ – не; вах̣ – на вас; анута̄па – разкаяние; калая̄ – с малко; бхагават – на Върховната Божествена Личност; смр̣ти-гхнах̣ – загуба на паметта; мохах̣ – илюзия; бхавет – трябва да бъде; иха – в низшите форми на живот; ту – но; нау – на нас; враджатох̣ – които отиват; адхах̣ адхах̣ – долу в материалния свят.
Tradução
Превод
Após serem amaldiçoados pelos sábios, os porteiros disseram: É bastante apropriado que nos tenhais castigado por termos negligenciado o respeito devido a sábios como vós. Mas oramos que, devido à vossa compaixão ante nosso arrependimento, a ilusão de esquecer a Suprema Personalidade de Deus não nos ocorra à medida que formos progressivamente para baixo.
Щом мъдреците изрекоха проклятието си, пазачите проговориха: Това, че ни наказахте, задето се отнесохме непочтително с такива мъдреци като вас, бе съвсем справедливо. Но ви молим: заради това че сега се разкайваме, бъдете състрадателни и не ни позволявайте, когато пропаднем долу, в илюзията си да забравим Върховната Божествена Личност.
Comentário
Пояснение
Para um devoto, qualquer punição rigorosa é tolerável, menos aquela cujo efeito é o esquecimento do Senhor Supremo. Os porteiros, que também eram devotos, puderam entender a punição que lhes fora imposta, pois estavam conscientes da grande ofensa que haviam cometido ao não permitirem que os sábios entrassem em Vaikuṇṭhaloka. Nas espécies inferiores de vida, inclusive nas espécies animais, o esquecimento do Senhor é muito manifesto. Os porteiros estavam sabendo que iriam ao departamento criminal do mundo material, e estavam na expectativa de que teriam de cair nas espécies mais baixas e esquecer-se do Senhor Supremo. Portanto, oraram que isso não acontecesse nas vidas que teriam de aceitar por causa da maldição. Na Bhagavad-gītā, décimo sexto capítulo, versos 19 e 20, declara-se que quem tem inveja do Senhor e de Seus devotos é atirado ao nascimento entre espécies de vida abomináveis: vida após vida, esses tolos são incapazes de lembrar-se da Suprema Personalidade de Deus e, devido a isso, continuam caindo cada vez mais baixo.
Преданият е в състояние да понесе всяко наказание, освен онова, което го кара да забрави Върховния Бог. Пазачите, които също били предани, разбирали какво наказание им е отсъдено, защото осъзнавали голямото оскърбление, което сторили, като не позволили на мъдреците да влязат във Вайкун̣т̣халока. В низшите форми на живот, в това число и в животинските, живото същество напълно забравя Бога. Пазачите разбирали, че отиват в затвора на материалния свят, и затова не изключвали възможността да попаднат в най-низшите форми на съществуване и да забравят Върховния Бог. Ето защо те се молели какъвто и живот да приемат по силата на проклятието, никога да не забравят Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (16.19 – 20) се казва, че онези, които ненавиждат Бога и преданите му, биват захвърляни в отвратителни форми на съществуване. Живот след живот тези глупци остават напълно лишени от възможност да си спомнят Върховната Божествена Личност и затова непрекъснато пропадат все по-надолу и по-надолу.