Text 18
ТЕКСТ 18
Texto
Текст
purañjanaḥ sva-mahiṣīṁ
nirīkṣyāvadhutāṁ bhuvi
tat-saṅgonmathita-jñāno
vaiklavyaṁ paramaṁ yayau
пуран̃джанах̣ сва-махиш̣ӣм̇
нирӣкш̣я̄вадхута̄м̇ бхуви
тат-сан̇гонматхита-гя̄но
ваиклавям̇ парамам̇ яяу
Palabra por palabra
Дума по дума
nāradaḥ uvāca — el gran sabio Nārada habló; purañjanaḥ — el rey Purañjana; sva-mahiṣīm — a su reina; nirīkṣya — después de ver; avadhutām — con el aspecto de una mendiga; bhuvi — en el suelo; tat — su; saṅga — con compañía; unmathita — animó; jñānaḥ — cuyo conocimiento; vaiklavyam — desconcierto; paramam — supremo; yayau — obtuvo.
на̄радах̣ ува̄ча – великият мъдрец На̄рада каза; пуран̃джанах̣ – цар Пуран̃джана; сва-махиш̣ӣм – своята царица; нирӣкш̣я – когато видя; авадхута̄м – като просякиня; бхуви – на земята; тат – нея; сан̇га – чрез общуване; унматхита – насърчен; гя̄нах̣ – чието знание; ваиклавям – объркване; парамам – върховно; яяу – получи.
Traducción
Превод
El gran sabio Nārada continuó: Mi querido rey Prācīnabarhi, cuando el rey Purañjana vio a la reina tendida en el suelo, como si fuera una mendiga, quedó muy desconcertado.
Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю Пра̄чӣнабархи, щом видя съпругата си да лежи на земята като просякиня, цар Пуран̃джана се смути и обърка.
Significado
Пояснение
En este verso es especialmente significativa la palabra avadhutām, pues se refiere al mendigo que no se preocupa por el cuerpo. El rey Purañjana, al ver a la reina mal vestida y tendida en el duro suelo, se sintió muy afligido. En otras palabras, se arrepintió de no haber sido más considerado con su inteligencia y haberse ocupado en matar animales en el bosque. En otras palabras, quien deja de lado su propia inteligencia y no le da la consideración debida, se ocupa en actividades completamente pecaminosas. Quien hace caso omiso a su propia inteligencia, es decir, a su propia conciencia de Kṛṣṇa, queda confuso y se ocupa en actividades pecaminosas. Al cobrar conciencia de su actitud, se siente arrepentido. Ese arrepentimiento lo describe Narottama dāsa Ṭhākura:
В тази строфа важно значение има думата авадхута̄м – тя се отнася за просяка, който не полага грижи за тялото си. Цар Пуран̃джана много се разстроил, като видял, че царицата лежи направо на земята, без постеля и небрежно облечена. Иначе казано, той съжалил, че е пренебрегнал интелигентността си и е отишъл в гората на лов. С други думи, когато пренебрегва интелигентността си или действа независимо от съветите ѝ, човек затъва в греховни дела. Отхвърлил истинския си разум, т.е. своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, той изпада в заблуда и започва да върши грехове. А после, когато осъзнае това, се разкайва. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура дава израз на чувството, което човек изпитва в подобни случаи:
manuṣya-janama pāiyā, rādhā-kṛṣṇa nā bhajiyā,
jāniyā śuniyā viṣa khāinu
мануш̣я-джанама па̄ия̄, ра̄дха̄-кр̣ш̣н̣а на̄ бхаджия̄,
джа̄ния̄ шуния̄ виш̣а кха̄ину
Narottama dāsa Ṭhākura dice en este verso que se arrepiente de haber echado a perder su vida humana y haber bebido veneno a sabiendas. No ser consciente de Kṛṣṇa es beber voluntariamente el veneno de la vida material. Esto significa que quien pierde a su casta esposa, es decir, quien pierde el buen juicio y no sigue el sendero consciente de Kṛṣṇa, se convierte, sin duda alguna, en un adicto a las actividades pecaminosas.
Нароттама да̄са Т̣ха̄кура горчиво съжалява, че е пропилял човешкия си живот и съзнателно е пил отрова. Който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, с охота пие отровата на материалното съществуване. И така, когато някой изостави вярната си благочестива съпруга, т.е. когато загуби здравия си разум и не върви по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той се отдава изцяло на грехове.