Text 6
ТЕКСТ 6
Texto
Текст
manasā prāṇa-dhāraṇam
vaikuṇṭha-līlābhidhyānaṁ
samādhānaṁ tathātmanaḥ
манаса̄ пра̄н̣а-дха̄ран̣ам
ваикун̣т̣ха-лӣла̄бхидхя̄нам̇
сама̄дха̄нам̇ татха̄тманах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
sva-dhiṣṇyānām — dentro de los círculos de aire vital; eka-deśe — en un punto; manasā — con la mente; prāṇa — el aire vital; dhāraṇam — fijando; vaikuṇṭha-līlā — en los pasatiempos de la Suprema Personalidad de Dios; abhidhyānam — concentración; samādhānam — samādhi; tathā — de esta manera; ātmanaḥ — de la mente.
сва-дхиш̣н̣я̄на̄м – в кръговете, по които циркулира жизненият въздух; ека-деше – в една точка; манаса̄ – с ума; пра̄н̣а – жизненият въздух; дха̄ран̣ам – съсредоточаване; ваикун̣т̣ха-лӣла̄ – върху забавленията на Върховната Божествена Личност; абхидхя̄нам – концентрация; сама̄дха̄нам – сама̄дхи; татха̄ – така; а̄тманах̣ – на ума.
Traducción
Превод
Fijar el aire vital y la mente en uno de los seis círculos de la circulación del aire vital en el cuerpo, concentrando de este modo la mente en los pasatiempos trascendentales de la Suprema Personalidad de Dios, se denomina samādhi, o samādhāna, de la mente.
Като концентрира жизнения въздух в един от шестте кръга, по които той циркулира в тялото, и по този начин съсредоточи ума си върху трансценденталните забавления на Върховната Божествена Личност, йогӣ постига сама̄дхи (сама̄дха̄на) на ума.
Significado
Пояснение
En el cuerpo hay seis círculos de circulación del aire vital. El primero está dentro del estómago; el segundo, en la zona del corazón; el tercero, en la zona de los pulmones; el cuarto, sobre el paladar; el quinto, entre las cejas; y el sexto, el más elevado, encima del cerebro. Hay que fijar la mente y la circulación del aire vital, pensando entonces en los pasatiempos trascendentales del Señor Supremo. Nunca se dice que hay que concentrarse en el vacío o en lo impersonal. Se afirma claramente: vaikuṇṭha-līlā. Līlā significa «pasatiempos». ¿Qué posibilidad habría de pensar en esos pasatiempos si la Verdad Absoluta, la Personalidad de Dios, no tuviese actividades trascendentales? Esa concentración se puede conseguir por medio de los procesos del servicio devocional, cantando y escuchando acerca de los pasatiempos de la Suprema Personalidad de Dios. Como se explica en el Śrīmad-Bhāgavatam, el Señor aparece y desaparece en función de Sus relaciones con distintos devotos. Las Escrituras védicas contienen muchas narraciones de los pasatiempos del Señor, incluyendo la Batalla de Kurukṣetra y relatos históricos acerca de la vida y enseñanzas de devotos como Prahlāda Mahārāja, Dhruva Mahārāja y Ambarīṣa Mahārāja. Solo necesitamos concentrar la mente en una de esas narraciones y absorbernos en pensar siempre en ella. Entonces estaremos en samādhi. El samādhi no es un estado artificial del cuerpo; es el estado que se alcanza cuando la mente está verdaderamente absorta en pensar en la Suprema Personalidad de Dios.
Жизненият въздух в тялото циркулира в шест кръга. Първият се намира в корема, вторият – в областта на сърцето, третият – в областта на белите дробове, четвъртият е върху небцето, петият е между веждите и най-висшият, шестият, се намира над мозъка. Човек трябва да съсредоточи ума и жизнения си въздух така, че да мисли за трансценденталните забавления на Върховния Бог. Никъде в писанията не се говори за концентрация върху безличностната пустота. Тук ясно е казано: ваикун̣т̣ха-лӣла̄. Лӣла̄ означава „забавления“. Ако Абсолютната Истина, Божествената Личност, не извършваше трансцендентални дейности, тогава щеше ли да е възможно човек да мисли за тези дейности? Потапянето в тях може да се постигне само чрез предано служене, чрез слушане и разказване за забавленията на Върховната Божествена Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че Богът се появява и напуска този свят заради връзката си с различните предани. Ведическите произведения съдържат много разкази за забавленията на Бога, например за битката при Курукш̣етра, и описания на исторически събития, свързани с живота и ученията на такива предани, като Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Дхрува Маха̄ра̄джа, Амбарӣш̣а Маха̄ра̄джа и т.н. Човек трябва само да съсредоточи ума си върху някое от тези повествования и постоянно да размишлява над него. Тогава той ще бъде в сама̄дхи. Сама̄дхи не е някакво противоестествено физиологично състояние на организма. То е състоянието на пълно потапяне в мисли за Върховната Божествена Личност.