Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.6
Деванагари
स्वधिष्ण्यानामेकदेशे मनसा प्राणधारणम् ।
वैकुण्ठलीलाभिध्यानं समाधानं तथात्मन: ॥ ६ ॥
वैकुण्ठलीलाभिध्यानं समाधानं तथात्मन: ॥ ६ ॥
Стих
сва-дхиш̣н̣я̄на̄м ека-деше
манаса̄ пра̄н̣а-дха̄ран̣ам
ваикун̣т̣ха-лӣла̄бхидхя̄нам̇
сама̄дха̄нам̇ татха̄тманах̣
манаса̄ пра̄н̣а-дха̄ран̣ам
ваикун̣т̣ха-лӣла̄бхидхя̄нам̇
сама̄дха̄нам̇ татха̄тманах̣
Дума по дума
сва-дхиш̣н̣я̄на̄м — в кръговете, по които циркулира жизненият въздух; ека-деше — в една точка; манаса̄ — с ума; пра̄н̣а — жизненият въздух; дха̄ран̣ам — съсредоточаване; ваикун̣т̣ха-лӣла̄ — върху забавленията на Върховната Божествена Личност; абхидхя̄нам — концентрация; сама̄дха̄нам — сама̄дхи; татха̄ — така; а̄тманах̣ — на ума.
Превод
Като концентрира жизнения въздух в един от шестте кръга, по които той циркулира в тялото, и по този начин съсредоточи ума си върху трансценденталните забавления на Върховната Божествена Личност, йогӣ постига сама̄дхи (сама̄дха̄на) на ума.
Пояснение
Жизненият въздух в тялото циркулира в шест кръга. Първият се намира в корема, вторият – в областта на сърцето, третият – в областта на белите дробове, четвъртият е върху небцето, петият е между веждите и най-висшият, шестият, се намира над мозъка. Човек трябва да съсредоточи ума и жизнения си въздух така, че да мисли за трансценденталните забавления на Върховния Бог. Никъде в писанията не се говори за концентрация върху безличностната пустота. Тук ясно е казано: ваикун̣т̣ха-лӣла̄. Лӣла̄ означава „забавления“. Ако Абсолютната Истина, Божествената Личност, не извършваше трансцендентални дейности, тогава щеше ли да е възможно човек да мисли за тези дейности? Потапянето в тях може да се постигне само чрез предано служене, чрез слушане и разказване за забавленията на Върховната Божествена Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че Богът се появява и напуска този свят заради връзката си с различните предани. Ведическите произведения съдържат много разкази за забавленията на Бога, например за битката при Курукш̣етра, и описания на исторически събития, свързани с живота и ученията на такива предани, като Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Дхрува Маха̄ра̄джа, Амбарӣш̣а Маха̄ра̄джа и т.н. Човек трябва само да съсредоточи ума си върху някое от тези повествования и постоянно да размишлява над него. Тогава той ще бъде в сама̄дхи. Сама̄дхи не е някакво противоестествено физиологично състояние на организма. То е състоянието на пълно потапяне в мисли за Върховната Божествена Личност.