Text 14
ТЕКСТ 14
Texto
Текст
buddhy-ādiṣv iha nidrayā
līneṣv asati yas tatra
vinidro nirahaṅkriyaḥ
буддхй-а̄диш̣в иха нидрая̄
лӣнеш̣в асати яс татра
винидро нирахан̇криях̣
Palabra por palabra
Дума по дума
bhūta — los elementos materiales; sūkṣma — los objetos de disfrute; indriya — los sentidos materiales; manaḥ — la mente; buddhi — la inteligencia; ādiṣu — etc.; iha — aquí; nidrayā — mediante el sueño; līneṣu — fusionado; asati — en lo no manifestado; yaḥ — quien; tatra — ahí; vinidraḥ — despierto; nirahaṅkriyaḥ — liberado del ego falso.
бхӯта – материалните елементи; сӯкш̣ма – обектите на наслаждение; индрия – материалните сетива; манах̣ – ум; буддхи – интелигентност; а̄диш̣у – и прочее; иха – тук; нидрая̄ – от сън; лӣнеш̣у – потопено; асати – в непроявеното; ях̣ – който; татра – там; винидрах̣ – пробуден; нирахан̇криях̣ – свободен от лъжливо его.
Traducción
Превод
El devoto, aunque parezca fusionado con los cinco elementos materiales, los objetos del disfrute material, los sentidos materiales y la mente e inteligencia materiales, debe entenderse que está despierto y liberado del ego falso.
Въпреки че на пръв поглед преданият изглежда потопен в петте материални елемента, обектите на материално наслаждение, материалните сетива и материалните ум и интелигентност, трябва да се знае, че той е буден и е свободен от лъжливото его.
Significado
Пояснение
En este verso se amplía la explicación que da Rūpa Gosvāmī en el Bhakti-rasāmṛta-sindhu acerca de cómo puede estar liberada una persona incluso con su cuerpo actual. La entidad viviente que se ha vuelto satya-dṛk, que comprende su posición en relación con la Suprema Personalidad de Dios, puede que dé la impresión de que sigue fusionada con los cinco elementos de la materia, los cinco objetos materiales de los sentidos, los diez sentidos, la mente y la inteligencia, pero aun así se considera que ha despertado y que está liberada de la reacción del ego falso. Aquí es muy significativa la palabra līna. Los filósofos māyāvādīs recomiendan fundirse en la refulgencia impersonal de Brahman; ese es su objetivo, su destino final. Aquí también se menciona esa fusión. Pero uno puede conservar su individualidad, a pesar de fusionarse. Jīva Gosvāmī da el ejemplo de un pájaro verde que entra en un árbol verde; parece fundirse en el verdor, pero en realidad no pierde su individualidad. De manera similar, la entidad viviente, aunque se fusione con la naturaleza material o con la naturaleza espiritual, no abandona su individualidad. La verdadera individualidad consiste en entender: «Soy el servidor eterno del Señor Supremo». Esta información se ha recibido de labios del Señor Caitanya. Ante la pregunta de Sanātana Gosvāmī, Él dijo claramente que la entidad viviente es eternamente el servidor de Kṛṣṇa. Y Kṛṣṇa, en el Bhagavad-gītā, confirma también que la entidad viviente es eternamente una parte integral Suya. La función de la parte integral es servir al todo. Eso es individualidad. Lo es incluso en la existencia material, donde la entidad viviente aparentemente está fusionada con la materia: su cuerpo denso está hecho de cinco elementos; su cuerpo sutil está hecho de mente, inteligencia, ego falso y conciencia contaminada; tiene cinco sentidos activos y cinco sentidos de adquisición de conocimiento; de este modo, está fusionada con la materia. Pero incluso entonces, fusionada con los veinticuatro elementos de la materia, puede conservar su individualidad como servidor eterno del Señor. Bien sea en la naturaleza espiritual o en la naturaleza material, se debe considerar que ese servidor es un alma liberada. Esa es la explicación de las autoridades, y se confirma en este verso.
В тази строфа е разширено и допълнено обяснението на Рӯпа Госва̄мӣ в Бхакти-раса̄мр̣та синдху за това, как човек може да постигне освобождение дори докато се намира в човешкото си тяло. Живото същество, което е станало сатя-др̣к, т.е. осъзнало е позицията си във взаимоотношенията с Върховната Божествена Личност, може да изглежда потопено в петте материални елемента, петте материални сетивни обекта, десетте сетива, ума и интелигентността, но независимо от това то трябва да бъде смятано за пробудено от сън и освободено от влиянието на лъжливото его. Тук особено внимание заслужава думата лӣна. Философите ма̄я̄ва̄дӣ се стремят да потънат в безличностното сияние на Брахман – това е тяхната крайна цел и крайно местоназначение. За потъване се говори и в настоящата строфа. Но дори при потъването в битието на Върховния живото същество запазва индивидуалността си. Джӣва Госва̄мӣ дава пример със зелената птица, която каца на зелено дърво – на пръв поглед тя потъва сред зеленината, но в действителност не губи индивидуалността си. По същия начин живото същество, потопило се в материалната или в духовната природа, запазва индивидуалната си същност. А когато осъзнае, че е вечен слуга на Върховния Бог, то постига истинската си индивидуалност. Тази истина е изречена лично от Бог Чайтаня. В отговор на въпроса на Сана̄тана Госва̄мӣ Той ясно казал, че живото същество е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а също потвърждава, че живото същество е негова вечна неотделима частица. Предназначението на частицата е да служи на цялото. В това се изразява нейната индивидуалност. Тази истина е в сила дори за материалния свят, където живото същество изглежда сякаш се е сляло с материята. Грубото му тяло е изградено от пет елемента, финото му тяло се състои от ум, интелигентност, лъжливо его и замърсено съзнание, а освен това то има пет работни сетива и пет сетива за придобиване на знание. Така живото същество потъва в материята. Но дори когато е потопено в двайсет и четирите материални елемента, то запазва индивидуалността си на вечен слуга на Бога. Независимо къде се намира – в духовния или в материалния свят, – такъв слуга трябва да бъде смятан за освободена душа. Това е обяснението, което дават авторитетите, и то се потвърждава от настоящата строфа.