Text 23
ТЕКСТ 23
Texto
Текст
tvayi karma-vimohite
tapo me hṛdayaṁ sākṣād
ātmāhaṁ tapaso ’nagha
твайи карма-вимохите
тапо ме хр̣даям̇ са̄кш̣а̄д
а̄тма̄хам̇ тапасо 'нагха
Palabra por palabra
Дума по дума
pratyādiṣṭam — ordenado; mayā — por Mí; tatra — debido a; tvayi — a ti; karma — deber; vimohite — estando perplejo; tapaḥ — penitencia; me — Mi; hṛdayam — corazón; sākṣāt — directamente; ātmā — vida y alma; aham — Yo Mismo; tapasaḥ — de aquel que está dedicado a la penitencia; anagha — ¡oh, impecable!
пратя̄диш̣т̣ам – заповядано; мая̄ – от мен; татра – заради; твайи – на теб; карма – дълг; вимохите – объркан; тапах̣ – отречение; ме – мен; хр̣даям – сърце; са̄кш̣а̄т – направо; а̄тма̄ – живот и душа; ахам – Аз; тапасах̣ – на този, който следва отречения; анагха – о, безгрешни.
Traducción
Превод
¡Oh, impecable Brahmā!, he de informarte que fui Yo quien te ordenó al principio hacer penitencia, cuando estabas perplejo ante tu deber. Esa penitencia es Mi corazón y Mi alma, y, por lo tanto, la penitencia y Yo no somos diferentes.
О, безгрешни Брахма̄, знай, че Аз бях този, който ти каза да се подложиш на отречения, когато ти бе объркан и не можеше да разбереш какъв е дългът ти. Това отречение е моето сърце и душа и затова между него и мен няма разлика.
Significado
Пояснение
La penitencia con la que uno puede ver a la Personalidad de Dios cara a cara se sobrentiende que es el servicio devocional que se le presta al Señor, y nada más, debido a que uno puede acercarse al Señor solo por realizar servicio devocional con amor trascendental. Esa penitencia es la potencia interna del Señor, y no es diferente de Él. Esos actos de la potencia interna se exhiben mediante la ausencia de apego hacia el disfrute material. Las entidades vivientes están enjauladas en las condiciones del cautiverio material, debido a su propensión al enseñoreamiento. Pero por dedicarse al servicio devocional del Señor, uno se desapega de ese espíritu de disfrute. Los devotos se desapegan automáticamente del disfrute mundano, y ese desapego es el resultado del conocimiento perfecto. Por lo tanto, la penitencia del servicio devocional incluye el conocimiento y el desapego, y esa es la manifestación de la potencia trascendental.
Отречението, чрез което човек може да види Божествената Личност лице в лице, е преданото служене на Бога, защото само като отдава предано служене с трансцендентална любов, човек може да се приближи до Бога. Това отречение е вътрешна енергия на Бога и не се различава от него. Действията на вътрешната енергия се проявяват под формата на непривързаност към материалното наслаждение. Живите същества попадат в материалния затвор заради стремежа си да господстват. Но практиката на преданото служене помага на човека да се освободи от желанието за наслаждение. Преданите по напълно естествен начин стават непривързани към материалните наслаждения и тази непривързаност е резултат от съвършеното знание. Следователно отреченията в преданото служене включват в себе си още знание и непривързаност – така се проявява действието на трансценденталната енергия.
Uno no puede disfrutar de la ilusoria prosperidad material si se desea regresar al hogar, regresar a Dios. Aquel que no tiene información acerca de la bienaventuranza trascendental que se siente en la compañía del Señor, tiene el tonto deseo de disfrutar de esta temporal felicidad material. En el Caitanya-caritāmṛta se dice que si alguien quiere ver al Señor sinceramente y al mismo tiempo quiere disfrutar de este mundo material, se considera que es solo un tonto. Aquel que quiere permanecer aquí, en el mundo material, en aras del disfrute material, no tiene porqué entrar en el eterno Reino de Dios. El Señor favorece a un devoto así de tonto, al arrebatarle todo lo que posea en el mundo material. Si dicho tonto devoto del Señor trata de ocupar de nuevo su posición, entonces el misericordioso Señor le arrebata de nuevo todo lo que posea. Debido a esos repetidos fracasos en el campo de la prosperidad material, él se vuelve muy impopular entre sus familiares y amigos. En el mundo material, los familiares y amigos honran a las personas que tienen mucho éxito en acumular riquezas por cualquier medio. Luego el devoto necio del Señor es puesto a la fuerza en una situación de penitencia, por la gracia del Señor, y al final, el devoto se vuelve muy feliz, pues se dedica al servicio del Señor. Por consiguiente, la penitencia en el servicio devocional del Señor, bien sea por la sumisión voluntaria o por haber sido forzado por el Señor, es necesaria para alcanzar la perfección, y, así pues, esa penitencia es la potencia interna del Señor.
Ако човек иска да се върне вкъщи, при Бога, не бива да се наслаждава на илюзорното материално благополучие. Само глупакът, който не знае нищо за трансценденталното блаженство на общуването с Бога, се стреми да се наслаждава на преходното материално щастие. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че човек, който искрено желае да види Бога и в същото време иска да се наслаждава на материалния свят, е глупак. Този, който иска да остане в материалния свят заради материалното наслаждение, няма какво да прави във вечното царство на Бога. Богът проявява милостта си към него, като му отнема всичко, което е притежавал в материалния свят. А ако той се опита да си върне загубеното, милостивият Бог отново го лишава от всичките му притежания. Постоянните неуспехи, с които завършват опитите на предания за постигане на материално благополучие, му спечелват неуважението на всичките му приятели и роднини. В материалния свят роднините и приятелите ценят само хората, които са богати и преуспяващи, независимо с какви средства са спечелили богатствата си. По този начин от милост към своя глупав предан Богът прави така, че го заставя да приеме отречения, докато накрая той постигне пълно щастие, като се посвети на служене на Бога. Следователно отреченията в преданото служене – доброволни или принудително наложени от Бога – са необходимо условие за постигането на съвършенство. Затова те са вътрешна енергия на Бога.
One cannot, however, be engaged in the penance of devotional service without being completely free from all sins. As stated in the Bhagavad-gītā, only a person who is completely free from all reactions of sins can engage himself in the worship of the Lord. Brahmājī was sinless, and therefore he faithfully discharged the advice of the Lord, “tapa, tapa,” and the Lord, being satisfied with him, awarded him the desired result. Therefore only love and penance combined can please the Lord, and thus one is able to attain His complete mercy. He directs the sinless, and the sinless devotee attains the highest perfection of life.
Но този, който не се е освободил от греховете си, не е в състояние да се подложи на отречението на преданото служене. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, само човек, който напълно се е освободил от последиците на греховете си, може да обожава Бога. Брахма̄джӣ бил безгрешен и затова самоотвержено изпълнил повелята на Бога (тапа тапа). А Богът, удовлетворен от него, го възнаградил с това, към което Брахма̄ се стремял. Следователно човек може да удовлетвори Бога и да постигне милостта му само чрез любов, придружена от отречения. Богът посочва пътя на праведните и ако вървят по него, чистите предани достигат най-висшето съвършенство на живота.