Text 42
ТЕКСТ 42
Texto
Текст
kālaḥ svabhāvaḥ sad-asan-manaś ca
dravyaṁ vikāro guṇa indriyāṇi
virāṭ svarāṭ sthāsnu cariṣṇu bhūmnaḥ
ка̄лах̣ свабха̄вах̣ сад-асан-манаш ча
дравям̇ вика̄ро гун̣а индрия̄н̣и
вӣра̄т̣ свара̄т̣ стха̄сну чариш̣н̣у бхӯмнах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
ādyaḥ — primera; avatāraḥ — encarnación; puruṣaḥ — Kāraṇārṇavaśāyī Viṣṇu; parasya — del Señor; kālaḥ — tiempo; svabhāvaḥ — espacio; sat — resultado; asat — causa; manaḥ — mente; ca — también; dravyam — elementos; vikāraḥ — ego material; guṇaḥ — modalidades de la naturaleza; indriyāṇi — sentidos; virāṭ — todo el cuerpo completo; svarāṭ — Garbhodakaśāyī Viṣṇu; sthāsnu — inmóviles; cariṣṇu — móviles; bhūmnaḥ — del Señor Supremo.
а̄дях̣ – първа; авата̄рах̣ – инкарнация; пуруш̣ах̣ – Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у; парася – на Бога; ка̄лах̣ – време; свабха̄вах̣ – пространство; сат – следствие; асат – причина; манах̣ – ум; ча – също; дравям – елементи; вика̄рах̣ – материално его; гун̣ах̣ – гун̣ите на природата; индрия̄н̣и – сетива; вира̄т̣ – пълното цялостно тяло; свара̄т̣ – Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у; стха̄сну – неподвижни; чариш̣н̣у – подвижни; бхӯмнах̣ – на Върховния Бог.
Traducción
Превод
Kāraṇārṇavaśāyī Viṣṇu es la primera encarnación del Señor Supremo, y Él es el amo del tiempo eterno, del espacio, de la causa y los efectos, de la mente, de los elementos, del ego material, de las modalidades de la naturaleza, de los sentidos, de la forma universal del Señor, de Garbhodakaśāyī Viṣṇu y del conjunto total de todos los seres vivientes, tanto móviles como inmóviles.
Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у е първата инкарнация на Върховния Бог и е господар на вечното време, пространството, причината и следствията, на ума, елементите, материалното его, гун̣ите на природата, сетивата, вселенската форма на Бога, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и съвкупността от всички живи същества, подвижни и неподвижни.
Significado
Пояснение
Que la creación material no es permanente, se ha discutido aquí con anterioridad en muchas ocasiones. La creación material no es más que una exhibición temporal de la energía material del Todopoderoso Dios. Esta manifestación material es necesaria para darles una oportunidad a las almas condicionadas que no desean asociarse con el Señor con la relación de amoroso servicio trascendental, de que lo hagan. A esas renuentes almas condicionadas no se les permite entrar en la liberada vida de la existencia espiritual, debido a que, en el fondo, no están dispuestas a servir. En vez de ello, desean disfrutar como Dioses de imitación. Las entidades vivientes son, por constitución, servidoras eternas del Señor, pero algunas de ellas, debido al mal uso de su independencia, no desean servir; por lo tanto, a ellas se les permite disfrutar de la naturaleza material, que se denomina māyā, o ilusión. Debido a que los seres vivientes que se encuentran bajo las garras de māyā no son de hecho disfrutadores, si bien creen que lo son por encontrarse engañados por māyā, esta recibe el nombre de «ilusión». Esas engañadas entidades vivientes reciben una oportunidad, en ciertos intervalos de tiempo, de corregir su pervertida mentalidad de querer volverse falsos amos de la naturaleza material, y los Vedas les imparten lecciones acerca de su relación eterna con el Supremo Señor Kṛṣṇa (vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ). Así que la creación temporal de la manifestación material es una exhibición de la energía material del Señor, y para dirigir toda la escena, el Señor Supremo se encarna como Kāraṇārṇavaśāyī Viṣṇu, tal como un magistrado es nombrado por el gobierno para dirigir algunos asuntos temporalmente. Kāraṇodakaśāyī Viṣṇu causa la manifestación de la creación material, mediante una mirada que lanza sobre Su energía material (sa aikṣata). En el primer volumen de este libro ya discutimos hasta cierto punto la explicación del verso jagṛhe pauruṣam rūpam. La duración del movimiento ilusorio de la creación material se denomina un kalpa, y ya hemos discutido cómo la creación ocurre kalpa tras kalpa. Mediante Su encarnación y Sus actividades potenciales se manifiestan todos los ingredientes de la creación, a saber, el tiempo, el espacio, la causa, el resultado, la mente, los elementos toscos y sutiles y sus interactivas modalidades de la naturaleza —bondad, pasión e ignorancia—, y luego los sentidos y su depósito de origen, la gigantesca forma universal que proviene de la segunda encarnación, Garbhodakaśāyī Viṣṇu, y todos los seres vivientes, tanto móviles como quietos, que provienen de la segunda encarnación. En fin de cuentas, todos esos elementos creativos y la propia creación no son más que manifestaciones potenciales del Señor Supremo; nada es independiente del control del Ser Supremo. La primera encarnación que aparece dentro de la creación material, es decir Kāraṇārṇavaśāyī Viṣṇu, es la parte plenaria de la Personalidad de Dios original, Śrī Kṛṣṇa, que se describe en la Brahma-saṁhitā de la siguiente manera:
Вече много пъти говорихме, че материалното творение не е вечно. То е временно проявление на материалната енергия на Всемогъщия Бог. Материалното проявление е необходимо за обусловените души, които не искат да общуват с Бога в отношения на любовно трансцендентално служене. На тях не се разрешава да проникнат в освободения живот в духовното битие, защото в сърцето си не изпитват желание да служат. Те искат да се наслаждават сами, подражавайки на Бога. По природа живите същества са вечни слуги на Бога, но някои от тях злоупотребяват с независимостта си и не искат да му служат; тогава те получават възможността да се наслаждават на материалната енергия, която се нарича ма̄я̄ (илюзия). Тя се нарича илюзия, защото пленените от нея живи същества си мислят, че се наслаждават, а всъщност не се наслаждават. През определени интервали от време на заблудените живи същества се дава възможност и да променят неестествения си манталитет на мними господари на материалната природа – тогава те получават уроци от Ведите за вечните си отношения с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). И така, временното материално творение е проява на материалната енергия на Бога. За да управлява работите му, самият Бог инкарнира като Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, така както правителството назначава за определен срок губернатор, който да управлява отделната провинция. Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у става причина за проявяването на материалното творение, като поглежда материалната си енергия (са аикш̣ата). В Първа песен обяснихме донякъде смисъла на стиха джагр̣хе пауруш̣ам̇ рӯпам. Продължителността на илюзорното съществуване на материалното творение се нарича калпа и с всяка нова калпа съзиданието започва отново. Приемайки инкарнация във вселената, с енергиите си Богът проявява всички съставни елементи на творението: времето, пространството, причината, следствието, ума, грубите и фините елементи заедно с взаимодействащите си гун̣и на природата – добро, страст и невежество, – сетивата и техния източник, гигантската вселенска форма като втората инкарнация Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и всички живи същества, подвижни и неподвижни, които се раждат от тази втора инкарнация. В крайна сметка всички елементи на творението, както и самото творение, са проявления на енергията на Върховния Бог; всички са зависими от властта на Върховното Същество. Ка̄ран̣арн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, първата инкарнация в материалното творение, е пълна част от първоначалната Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Брахма сам̇хита̄ (5.48) Той е описан по следния начин:
jīvanti loma-vilajā jagad-aṇḍa-nāthāḥ
viṣṇur mahān sa iha yasya kalā-viśeṣo
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
джӣванти лома-виладжа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
Todos los innumerables universos son mantenidos solo durante el periodo respiratorio de Mahā-Viṣṇu, o Kāraṇārṇavaśāyī Viṣṇu, quien es tan solo una parte plenaria de Govinda, la Personalidad de Dios original, el Señor Kṛṣṇa.
Неизброимите вселени съществуват само докато трае едно дихание на Маха̄-виш̣н̣у, или Ка̄ран̣арн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който е само една пълна част от Говинда, Върховната Божествена Личност Бог Кр̣ш̣н̣а.