Text 43
ТЕКСТ 43
Texto
Текст
yat sṛṣṭam idam ātmanaḥ
sanniyacchati tat kāle
ghanānīkam ivānilaḥ
ят ср̣ш̣т̣ам идам а̄тманах̣
саннияччхати тат ка̄ле
гхана̄нӣкам ива̄нилах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
tataḥ — después de eso, el final; kāla — destrucción; agni — fuego; rudra-ātmā — en la forma de Rudra; yat — todo lo que; sṛṣṭam — creado; idam — todos estos; ātmanaḥ — de Sus propios; sam — completamente; niyacchati — aniquila; tat kāle — al final del milenio; ghana-anīkam — grupos de nubes; iva — como aquel de; anilaḥ — aire.
татах̣ – след това, накрая; ка̄ла – унищожение; агни – огън; рудра-а̄тма̄ – във формата на Рудра; ят – всичко, което; ср̣ш̣т̣ам – сътворено; идам – всички тези; а̄тманах̣ – на собственото си; сам – напълно; нияччхати – унищожава; тат ка̄ле – в края на милениума; гхана-анӣкам – купища облаци; ива – като тези на; анилах̣ – въздух.
Traducción
Превод
Después de eso, al final del milenio, el propio Señor, en la forma de Rudra, el destructor, aniquilará la creación completa, tal como el viento dispersa las nubes.
След това, в края на милениума, самият Бог в образа на унищожителя Рудра ще разруши цялото творение, както вятърът разкъсва облаците.
Significado
Пояснение
De esta creación se dice muy apropiadamente que es como las nubes. Las nubes son creadas o situadas en el cielo, y cuando se dispersan, permanecen en el mismo cielo sin manifestarse. En forma similar, toda la creación está hecha por la Suprema Personalidad de Dios en Su forma de Brahmā, es mantenida por Él en la forma de Viṣṇu, y es destruida por Él en la forma de Rudra, o Śiva, todo a su debido tiempo. Esta creación, manutención y destrucción, se explica bien en el Bhagavad-gītā (8.19-20) de la siguiente manera:
Сравнението на творението с облаците е много подходящо. Облаците се образуват в небето, съществуват в небето и когато вятърът ги разкъса, остават пак в небето, но вече в непроявено състояние. По същия начин в определеното време Върховната Божествена Личност в образа на Брахма̄ създава творението, Тя в образа на Виш̣н̣у го поддържа и пак Тя го унищожава, приемайки образа на Рудра (Шива). Сътворението, поддържането и унищожението на вселената са обяснени много добре в Бхагавад-гӣта̄ (8.19 – 20) както следва:
bhūtvā bhūtvā pralīyate
rātry-āgame ’vaśaḥ pārtha
prabhavaty ahar-āgame
бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте
ра̄трй-а̄гаме 'вашах̣ па̄ртха
прабхаватй ахар-а̄гаме
’vyakto ’vyaktāt sanātanaḥ
yaḥ sa sarveṣu bhūteṣu
naśyatsu na vinaśyati
'вякто 'вякта̄т сана̄танах̣
ях̣ са сарвеш̣у бхӯтеш̣у
нашятсу на винашяти
Es característico del mundo material que primero es muy bien creado, luego se desarrolla muy esplendorosamente y permanece durante muchísimos años (sobrepasando incluso los cálculos del matemático más grande de todos), pero después de eso es destruido de nuevo durante la noche de Brahmā, sin ninguna resistencia, y, al final de la noche de Brahmā, se manifiesta de nuevo como una creación que habrá de seguir los mismos principios de manutención y destrucción.
Материалният свят е така устроен, че най-напред по съвършен начин се сътворява, след това се развива и дълго време остава неизменен (толкова дълго, че и най-великият математик не е в състояние да определи възрастта на творението), но когато дойде време, с настъпването на нощта на Брахма̄, отново се унищожава. А когато наближи краят на нощта, той отново се създава и в него отново започват да действат същите закони на поддържането и унищожението.
La necia alma condicionada que ha tomado este mundo temporal por una situación permanente, tiene que aprender de un modo inteligente por qué ocurren esta creación y destrucción. Los trabajadores fruitivos del mundo material sienten mucho entusiasmo en crear grandes empresas, grandes casas, grandes imperios, grandes industrias y tantas cosas muy, muy grandes, con la energía e ingredientes suministrados por el agente material del Señor Supremo. Con esos recursos, y al precio de la valiosa energía, el alma condicionada crea, satisface sus caprichos, pero tiene que partir en contra de su voluntad, abandonando todas sus creaciones, y entrar en otra fase de la vida, para tener que crear una y otra vez. A fin de darles esperanzas a esas necias almas condicionadas que desperdician su energía en este temporal mundo material, el Señor proporciona información que indica que hay otra naturaleza que existe eternamente sin ser creada o destruida de tiempo en tiempo, y que el alma condicionada puede comprender qué debe hacer y cómo puede ser utilizada su valiosa energía. El alma condicionada, en vez de desperdiciar su energía en la materia, que con toda seguridad será destruida a su debido tiempo por la voluntad suprema, debe utilizar su energía en el servicio devocional del Señor, de manera de poder ser trasladada a la otra naturaleza, que es eterna, en la que no hay nacimiento, ni muerte, ni creación, ni destrucción alguna, sino más bien una vida permanente, llena de conocimiento y de ilimitada bienaventuranza. La creación temporal es, así pues, exhibida y destruida, tan solo para darle información al alma condicionada que está apegada a las cosas temporales. También es para darle una oportunidad de autorrealizarse, y no para que complazca sus sentidos, lo cual es el objetivo principal de todos los trabajadores fruitivos.
Ако на глупавите обусловени души, приели временния свят за свое постоянно жилище, им е останала поне капка разум, трябва да се опитат да разберат защо има сътворение и унищожение. Вършителите на плодоносни дейности в материалния свят с въодушевление строят огромни предприятия, огромни здания, огромни империи, гигантска промишленост и много други огромни и преогромни неща от енергията и суровините, с които ги снабдява Върховният Бог чрез материалната си представителка. С тези ресурси и с цената на енергията си обусловените души творят, за да удовлетворяват прищевките си, но след това против волята си са принудени да се разделят с творенията си и да приемат друго жизнено състояние, за да започнат всичко отначало. За да вдъхне някаква надежда на глупавите обусловени души, които пропиляват енергията си в тленния материален свят, Богът им дава знание за това, че съществува друга природа, която е вечна, несътворима и неунищожима, и че те могат да разберат какво трябва да правят и как да използват ценната си енергия. Вместо да пилеят безсмислено енергията си в материалния свят, който по върховната воля е обречен на унищожение в определения срок, обусловените души трябва да я насочат към предано служене на Бога, за да могат да се издигнат до другата, вечната природа, където няма раждане, смърт, сътворение и унищожение и където животът е вечен, изпълнен със знание и безкрайно блаженство. И така, временното творение се проявява и унищожава, за да могат обусловените души, които са привлечени от временните неща, да получат знание. Този свят е сътворен, за да даде възможност на обусловените души да познаят себе си, а не за да удовлетворяват сетивата си, към което се стремят всички вършители на плодоносни дейности.