Text 13
ТЕКСТ 13
Texto
Текст
aho vayaṁ dhanyatamā nṛpāṇāṁ
mahattamānugrahaṇīya-śīlāḥ
rājñāṁ kulaṁ brāhmaṇa-pāda-śaucād
dūrād visṛṣṭaṁ bata garhya-karma
ахо ваям̇ дханятама̄ нр̣па̄н̣а̄м̇
махаттама̄нуграхан̣ӣя-шӣла̄х̣
ра̄гя̄м̇ кулам̇ бра̄хман̣а-па̄да-шауча̄д
дӯра̄д виср̣ш̣т̣ам̇ бата гархя-карма
Palabra por palabra
Дума по дума
rājā uvāca — el afortunado rey dijo; aho — ¡ah!; vayam — nosotros; dhanya-tamāḥ — sumamente agradecidos; nṛpāṇām — de todos los reyes; mahat-tama — de las grandes almas; anugrahaṇīya-śīlāḥ — formados para recibir favores; rājñām — de las monárquicas; kulam — órdenes; brāhmaṇa-pāda — pies de los brāhmaṇas; śaucāt — desecho que queda después de limpiar; dūrāt — a distancia; visṛṣṭam — siempre dejado fuera; bata — debido a; garhya — reprochable; karma — actividades.
ра̄джа̄ ува̄ча – щастливият цар каза; ахо – о; ваям – ние; дханя-тама̄х̣ – много благодарни; нр̣па̄н̣а̄м – от всички царе; махат-тама – на великите души; ануграхан̣ӣя-шӣла̄х̣ – научени как да печелят благоразположението; ра̄гя̄м – на царското; кулам – съсловие; бра̄хман̣а-па̄да – нозете на бра̄хман̣ите; шауча̄т – боклук; дӯра̄т – на разстояние; виср̣ш̣т̣ам – винаги се оставят; бата – заради; гархя – осъдителен; карма – дейности.
Traducción
Превод
El afortunado rey dijo: Somos, sin duda, los más agradecidos de todos los reyes a los que se los forma para recibir favores de las grandes almas. Por lo general, ustedes [los sabios] ven a la orden monárquica como desperdicios que tienen que ser desechados y dejados en un sitio apartado.
Щастливият цар казал: От всички царе, които умеят да печелят благосклонността на великите души, аз съм най-благодарният. Обикновено вие (мъдреците) смятате царете за боклук, който трябва да се изхвърля колкото се може по-далече.
Significado
Пояснение
De acuerdo con los principios religiosos, el excremento, la orina, el agua que se usó para lavarse, etc., deben dejarse a una gran distancia. Los cuartos de baño, urinarios, etc., anexos, puede que sean comodidades muy convenientes de la civilización moderna, pero se ordena que estén situados a cierta distancia de las habitaciones. Ese mismo ejemplo se cita aquí en relación con la orden monárquica, para aquellos que están marchando progresivamente de vuelta a Dios. El Señor Śrī Caitanya Mahāprabhu decía que, para aquel que desea ir de vuelta a Dios, estar íntimamente relacionado con hombres de dinero, o con la orden monárquica, es peor que el suicidio. En otras palabras, los trascendentalistas generalmente no se relacionan con hombres que están muy enamorados de la belleza externa de la creación de Dios. Mediante el conocimiento superior que se tiene de la comprensión espiritual, el trascendentalista sabe que este hermoso mundo material no es más que un reflejo vago de la realidad, el Reino de Dios. Por consiguiente, a él no lo cautiva mucho la opulencia monárquica ni nada por el estilo. Mas, en el caso de Mahārāja Parīkṣit, la situación era diferente. Al parecer, el rey fue condenado a muerte por un niño brāhmaṇa inexperto, pero, en realidad, fue llamado por el Señor para que regresara a Él. Otros trascendentalistas, los grandes sabios y místicos que se reunieron a raíz de que Mahārāja Parīkṣit iba a ayunar hasta la muerte, estaban muy ansiosos de verlo, pues él se iba de vuelta a Dios. Además Mahārāja Parīkṣit se dio cuenta de que todos los grandes sabios que se reunieron ahí fueron bondadosos con los antepasados de él, los Pāṇḍavas, en virtud del servicio devocional que estos últimos le prestaron al Señor. Así pues, él se sintió agradecido con los sabios por estar presentes ahí en la última etapa de su vida, y sintió que todo se debía a la grandeza de sus abuelos antepasados fallecidos. De modo que, él se sintió orgulloso de tener la fortuna de ser el descendiente de esos grandes devotos. Sin duda que ese orgullo de los devotos del Señor no es igual al engreído sentido de vanidad que procede de la prosperidad material. Lo primero es una realidad, mientras que lo otro es falso y vano.
Според религиозните правила изпражненията, урината, водата от измиването и пр. трябва да се изхвърлят колкото се може по-далече от жилището. Ваните в апартаментите, писоарите и пр. може да са много големи придобивки на съвременната цивилизация, но трябва да се намират на определено разстояние от жилищните помещения. Тук се дава този пример, за да се покаже на ония, които напредват по пътя към Бога, как да се отнасят с царете. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал, че близкото общуване с хората, които имат някакво отношение към парите, т.е. с представителите на царското съсловие, е по-лошо от самоубийство за тези, които желаят да се върнат при Бога. С други думи, обикновено трансценденталистите не общуват с хора, които са твърде запленени от външната красота на Божието творение. Благодарение на дълбоките си познания в областта на духовното трансценденталистите разбират, че красивият материален свят не е нищо друго, освен неясно отражение на реалността, на Божието царство. Затова те не се интересуват много от царски богатства или от други подобни неща. Но в случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит положението било различно. Отстрани изглеждало, че царят е осъден на смърт от малкия неопитен бра̄хман̣а, но в действителност Богът го бил повикал да се върне при него. Другите трансценденталисти, великите мъдреци и мистици, които се били събрали заради това че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит решил да пости до идването на смъртта си, горели от нетърпение да го видят, защото той щял да се върне при Бога. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит разбирал, че великите мъдреци, които се били събрали там, са били благосклонни към прадедите му Па̄н̣д̣авите заради преданото служене, което Па̄н̣д̣авите отдавали на Бога. Затова той им бил благодарен, че са до него в последните дни от живота му и чувствал, че всичко това дължи на величието на покойните си прадеди. Затова той се гордеел, че е потомък на такива велики предани. Ясно е, че това чувство на гордост, изпитвано от преданите на Бога, не може да се сравнява със самоувереността и тщеславието, които възникват в резултат от материалното благополучие. Първото е реалност, а второто е лъжлива суета.