Шрӣмад Бха̄гаватам 1.19.13
Деванагари
राजोवाच
Стих
ра̄джова̄ча
ахо ваям̇ дханятама̄ нр̣па̄н̣а̄м̇
махаттама̄нуграхан̣ӣя-шӣла̄х̣
ра̄гя̄м̇ кулам̇ бра̄хман̣а-па̄да-шауча̄д
дӯра̄д виср̣ш̣т̣ам̇ бата гархя-карма
ахо ваям̇ дханятама̄ нр̣па̄н̣а̄м̇
махаттама̄нуграхан̣ӣя-шӣла̄х̣
ра̄гя̄м̇ кулам̇ бра̄хман̣а-па̄да-шауча̄д
дӯра̄д виср̣ш̣т̣ам̇ бата гархя-карма
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — щастливият цар каза; ахо — о; ваям — ние; дханя-тама̄х̣ — много благодарни; нр̣па̄н̣а̄м — от всички царе; махат-тама — на великите души; ануграхан̣ӣя-шӣла̄х̣ — научени как да печелят благоразположението; ра̄гя̄м — на царското; кулам — съсловие; бра̄хман̣а-па̄да — нозете на бра̄хман̣ите; шауча̄т — боклук; дӯра̄т — на разстояние; виср̣ш̣т̣ам — винаги се оставят; бата — заради; гархя — осъдителен; карма — дейности.
Превод
Щастливият цар казал: От всички царе, които умеят да печелят благосклонността на великите души, аз съм най-благодарният. Обикновено вие (мъдреците) смятате царете за боклук, който трябва да се изхвърля колкото се може по-далече.
Пояснение
Според религиозните правила изпражненията, урината, водата от измиването и пр. трябва да се изхвърлят колкото се може по-далече от жилището. Ваните в апартаментите, писоарите и пр. може да са много големи придобивки на съвременната цивилизация, но трябва да се намират на определено разстояние от жилищните помещения. Тук се дава този пример, за да се покаже на ония, които напредват по пътя към Бога, как да се отнасят с царете. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал, че близкото общуване с хората, които имат някакво отношение към парите, т.е. с представителите на царското съсловие, е по-лошо от самоубийство за тези, които желаят да се върнат при Бога. С други думи, обикновено трансценденталистите не общуват с хора, които са твърде запленени от външната красота на Божието творение. Благодарение на дълбоките си познания в областта на духовното трансценденталистите разбират, че красивият материален свят не е нищо друго, освен неясно отражение на реалността, на Божието царство. Затова те не се интересуват много от царски богатства или от други подобни неща. Но в случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит положението било различно. Отстрани изглеждало, че царят е осъден на смърт от малкия неопитен бра̄хман̣а, но в действителност Богът го бил повикал да се върне при него. Другите трансценденталисти, великите мъдреци и мистици, които се били събрали заради това че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит решил да пости до идването на смъртта си, горели от нетърпение да го видят, защото той щял да се върне при Бога. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит разбирал, че великите мъдреци, които се били събрали там, са били благосклонни към прадедите му Па̄н̣д̣авите заради преданото служене, което Па̄н̣д̣авите отдавали на Бога. Затова той им бил благодарен, че са до него в последните дни от живота му и чувствал, че всичко това дължи на величието на покойните си прадеди. Затова той се гордеел, че е потомък на такива велики предани. Ясно е, че това чувство на гордост, изпитвано от преданите на Бога, не може да се сравнява със самоувереността и тщеславието, които възникват в резултат от материалното благополучие. Първото е реалност, а второто е лъжлива суета.