Text 5
ТЕКСТ 5
Texto
Текст
vañcito ’haṁ mahā-rāja
hariṇā bandhu-rūpiṇā
yena me ’pahṛtaṁ tejo
deva-vismāpanaṁ mahat
ван̃чито 'хам̇ маха̄-ра̄джа
харин̣а̄ бандху-рӯпин̣а̄
йена ме 'пахр̣там̇ теджо
дева-висма̄панам̇ махат
Palabra por palabra
Дума по дума
arjunaḥ uvāca — Arjuna dijo; vañcitaḥ — dejado por Él; aham — yo mismo; mahā-rāja — ¡oh, rey!; hariṇā — por la Personalidad de Dios; bandhu-rūpiṇā — como si fuera un amigo íntimo; yena — por quien; me — mí; apahṛtam — he sido despojado; tejaḥ — poder; deva — los semidioses; vismāpanam — asombroso; mahat — sorprendente.
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; ван̃читах̣ – изоставен от него; ахам – аз; маха̄-ра̄джа – о, царю; харин̣а̄ – от Божествената Личност; бандху-рӯпин̣а̄ – сякаш с близък приятел; йена – от когото; ме – моята; апахр̣там – бях лишен; теджах̣ – сила; дева – полубоговете; висма̄панам – изключителна; махат – удивлявайки.
Traducción
Превод
Arjuna dijo: ¡Oh, rey!, la Suprema Personalidad de Dios, Hari, quien me trató tal como un amigo íntimo, me ha dejado solo. Así pues, mi sorprendente poder, que asombró incluso a los semidioses, ya no está conmigo.
Арджуна каза: О, царю! Хари, Върховната Божествена Личност, който се отнасяше към мен като с най-близък приятел, ме изостави. Затова вече не притежавам необикновената сила, която удивляваше дори полубоговете.
Significado
Пояснение
En el Bhagavad-gītā (10.41), el Señor dice: «A cualquiera que específicamente sea poderoso y opulento en riqueza, fuerza, belleza, conocimiento y en todo lo que es deseable desde el punto de vista material, no se le debe considerar más que un producto de una insigcnificante porción de la totalidad de Mi energía». Nadie puede, por lo tanto, ser poderoso independientemente en ninguna medida, sin que el Señor se lo haya conferido. Cuando el Señor desciende a la Tierra junto con sus asociados eternos y siempre liberados, Él no solo exhibe la energía divina que Él Mismo posee, sino que también apodera a Sus devotos asociados con la energía que se requiere para ejecutar Su misión de encarnación. También se afirma en el Bhagavad-gītā (4.5) que el Señor y Sus asociados eternos descienden a la Tierra muchas veces, pero que el Señor recuerda todos los diferentes papeles de las encarnaciones, mientras que los asociados, por Su voluntad suprema, los olvidan. Así mismo, cuando el Señor desaparece de la Tierra, se lleva consigo a Sus asociados. El poder y la energía que se le confirieron a Arjuna se requerían para el cumplimiento de la misión del Señor, pero cuando la misión se cumplió, a Arjuna se le retiraron los poderes de emergencia, debido a que esos asombrosos poderes, asombrosos incluso para los ciudadanos del cielo, ya no se requerían, y no estaban hechos para ir de vuelta al hogar, de vuelta a Dios. Si el Señor puede dotar de poderes y retirarle los poderes incluso a un gran devoto como Arjuna, o incluso a los semidioses del cielo, entonces ni qué hablar de los seres vivientes ordinarios, que son muy insignificantes en comparación con esas grandes almas. La lección de esto es, entonces, que nadie debe estar engreído de sus poderes, los cuales toma prestados del Señor. El hombre cuerdo más bien debe sentirse obligado con el Señor por semejantes favores, y debe utilizar dicho poder para el servicio del Señor. El Señor puede retirar ese poder en cualquier momento, y por eso el mejor uso que se les puede dar a ese poder y a esa opulencia es el de ocuparlos en el servicio del Señor.
В Бхагавад-гӣта̄ (10.41) Богът казва: „Знай, че всички съвършени, красиви и величествени творения са само частица от моето великолепие“. Следователно никой не може да притежава някакво могъщество, колкото и незначително да е то, ако Богът не му го даде. Когато Богът идва на Земята с постоянните си вечноосвободени спътници, Той не само показва божествената си енергия, но и дава на придружаващите го предани енергията, необходима за осъществяване мисията на появяването му. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (4.5) се казва, че Богът и вечните му придружители са идвали на Земята много пъти, но Богът помни тези си различни инкарнации, а спътниците му по неговата върховна воля ги забравят. Богът взема със себе си всичките си придружители и когато напуска Земята. Силата и енергията, с които бил надарен Арджуна, били необходими за изпълняването мисията на Бога. И когато целта била постигната, Арджуна бил лишен от изключителното си могъщество, защото необикновената сила, която удивлявала дори небесните обитатели, вече не му била необходима и не можела да го върне вкъщи, обратно при Бога. Щом Богът може да дарява и да отнема могъществото дори на такъв велик предан като Арджуна или на полубоговете в рая, за обикновените живи същества, които не са нищо в сравнение с тези велики души, е просто смешно да се говори. Затова човек никога не трябва да се възгордява с могъществото, което е заел от Бога. Разумните хора се чувстват задължени на Бога за това, което им е дал, и използват силата си, за да му служат. Той винаги може да си вземе обратно тази мощ, затова най-доброто приложение на богатството и на силата е използването им в служене на Бога.