Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.5
Деванагари
अर्जुन उवाच
वञ्चितोऽहं महाराज हरिणा बन्धुरूपिणा ।
येन मेऽपहृतं तेजो देवविस्मापनं महत् ॥ ५ ॥
वञ्चितोऽहं महाराज हरिणा बन्धुरूपिणा ।
येन मेऽपहृतं तेजो देवविस्मापनं महत् ॥ ५ ॥
Стих
арджуна ува̄ча
ван̃чито 'хам̇ маха̄-ра̄джа
харин̣а̄ бандху-рӯпин̣а̄
йена ме 'пахр̣там̇ теджо
дева-висма̄панам̇ махат
ван̃чито 'хам̇ маха̄-ра̄джа
харин̣а̄ бандху-рӯпин̣а̄
йена ме 'пахр̣там̇ теджо
дева-висма̄панам̇ махат
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча — Арджуна каза; ван̃читах̣ — изоставен от него; ахам — аз; маха̄-ра̄джа — о, царю; харин̣а̄ — от Божествената Личност; бандху-рӯпин̣а̄ — сякаш с близък приятел; йена — от когото; ме — моята; апахр̣там — бях лишен; теджах̣ — сила; дева — полубоговете; висма̄панам — изключителна; махат — удивлявайки.
Превод
Арджуна каза: О, царю! Хари, Върховната Божествена Личност, който се отнасяше към мен като с най-близък приятел, ме изостави. Затова вече не притежавам необикновената сила, която удивляваше дори полубоговете.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (10.41) Богът казва: „Знай, че всички съвършени, красиви и величествени творения са само частица от моето великолепие“. Следователно никой не може да притежава някакво могъщество, колкото и незначително да е то, ако Богът не му го даде. Когато Богът идва на Земята с постоянните си вечноосвободени спътници, Той не само показва божествената си енергия, но и дава на придружаващите го предани енергията, необходима за осъществяване мисията на появяването му. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (4.5) се казва, че Богът и вечните му придружители са идвали на Земята много пъти, но Богът помни тези си различни инкарнации, а спътниците му по неговата върховна воля ги забравят. Богът взема със себе си всичките си придружители и когато напуска Земята. Силата и енергията, с които бил надарен Арджуна, били необходими за изпълняването мисията на Бога. И когато целта била постигната, Арджуна бил лишен от изключителното си могъщество, защото необикновената сила, която удивлявала дори небесните обитатели, вече не му била необходима и не можела да го върне вкъщи, обратно при Бога. Щом Богът може да дарява и да отнема могъществото дори на такъв велик предан като Арджуна или на полубоговете в рая, за обикновените живи същества, които не са нищо в сравнение с тези велики души, е просто смешно да се говори. Затова човек никога не трябва да се възгордява с могъществото, което е заел от Бога. Разумните хора се чувстват задължени на Бога за това, което им е дал, и използват силата си, за да му служат. Той винаги може да си вземе обратно тази мощ, затова най-доброто приложение на богатството и на силата е използването им в служене на Бога.