Text 19
ТЕКСТ 19
Texto
Текст
uttama-śloka-vikrame
yac-chṛṇvatāṁ rasa-jñānāṁ
svādu svādu pade pade
уттама-шлока-викраме
яч-чхр̣н̣вата̄м̇ раса-гя̄на̄м̇
сва̄ду сва̄ду паде паде
Palabra por palabra
Дума по дума
vayam — nosotros; tu — pero; na — no; vitṛpyāmaḥ — estará descansando; uttama-śloka — la Personalidad de Dios, a quien se le glorifica mediante oraciones trascendentales; vikrame — aventuras; yat — las cuales; śṛṇvatām — por oír continuamente; rasa — humor; jñānām — aquellos que están versados en; svādu — saboreando; svādu — sabroso; pade pade — a cada paso.
ваям – ние; ту – но; на – не; витр̣пя̄мах̣ – да се уморим; уттама-шлока – Божествената Личност, възпявана в трансцендентални молитви; викраме – развлечения; ят – които; шр̣н̣вата̄м – чрез продължително слушане; раса – настроение; гя̄на̄м – тези, които са запознати с; сва̄ду – наслаждават се; сва̄ду – доставящ наслаждение; паде паде – на всяка крачка.
Traducción
Превод
Nosotros nunca nos cansamos de oír hablar de los pasatiempos trascendentales de la Personalidad de Dios, a quien se le glorifica mediante himnos y oraciones. Aquellos que han desarrollado un gusto por las relaciones trascendentales que se tienen con Él, disfrutan de oír hablar de Sus pasatiempos en todo momento.
Никога няма да се уморим да слушаме за трансценденталните забавления на Божествената Личност, която е прославяна в химни и молитви. Тези, които са развили вкус към трансценденталните взаимоотношения с Бога, се наслаждават всеки миг, слушайки разказите за забавленията му.
Significado
Пояснение
Existe una gran diferencia entre los cuentos mundanos, la ficción mundana o la historia mundana, y los pasatiempos trascendentales del Señor. Las historias de todo el universo contienen referencias acerca de los pasatiempos de las encarnaciones del Señor. El Rāmāyaṇa, el Mahābhārata y los Purāṇas son historias de épocas pasadas que se han escrito en relación con los pasatiempos de las encarnaciones del Señor y, en consecuencia, permanecen frescas aun después de repetidas lecturas. Por ejemplo, cualquiera puede leer el Bhagavad-gītā o el Śrīmad-Bhāgavatam repetidamente a lo largo de toda su vida, y, aun así, encontrará en ellos nueva información iluminadora. Las noticias mundanas son estáticas, mientras que las noticias trascendentales son dinámicas, ya que el espíritu es dinámico y la materia es estática. Aquellos que han desarrollado un gusto por llegar a comprender los asuntos trascendentales, nunca se cansan de oír esas narraciones. Uno se sacia rápidamente con las actividades mundanas, pero nadie se sacia con las actividades trascendentales o devocionales. Uttama-śloka se refiere a aquella literatura que no va dirigida a la nesciencia. La literatura mundana se halla bajo el control de la modalidad de la oscuridad o ignorancia, mientras que la literatura trascendental es muy diferente. La literatura trascendental se encuentra por encima de la modalidad de la oscuridad, y su luz se vuelve más luminosa con lectura y vivencia progresivas acerca de los asuntos trascendentales. Las supuestas personas liberadas nunca logran la satisfacción mediante la repetición de las palabras ahaṁ brahmāsmi. Esa comprensión artificial del Brahman se vuelve trillada, y por ello, para disfrutar de verdadero placer, se dirigen hacia las narraciones del Śrīmad-Bhāgavatam. Aquellos que no son tan afortunados, pasan al altruismo y la filantropía mundana. Esto significa que la filosofía māyāvāda es mundana, mientras que la filosofía del Bhagavad-gītā y el Śrīmad-Bhāgavatam es trascendental.
Между светската литература – художествена и историческа – и трансценденталните забавления на Бога има огромна разлика. Забавленията на инкарнациите на Бога се споменават в историческите хроники на цялата вселена. Ра̄ма̄ян̣а, Маха̄бха̄рата и Пура̄н̣ите са исторически повествования, които описват забавленията на инкарнациите на Бога в миналите епохи. Затова дори след като многократно ги е чел, човек продължава да намира в тях нова и нова свежест. Човек цял живот може да чете Бхагавад-гӣта̄ или Шрӣмад Бха̄гаватам и пак да открива в тях нещо ново. Светските новини са статични, но трансценденталните новини са динамични, защото духът е динамичен, а материята е статична. Ония, които са развили вкус към проникването в трансценденталното съдържание, никога не се насищат да слушат тези разкази. Светските дейности омръзват много бързо, но на трансценденталните, преданите дейности никой не може да се насити. Уттама-шлока се отнася за литературата, която е далеч, далеч отвъд невежеството. Светската литература се намира в проявлението на тъмнината, на невежеството, а трансценденталната литература е съвсем различна. Тя стои над проявлението на тъмнината и в хода на четенето и осмислянето на трансценденталното съдържание светлината ѝ става все по-бляскава и по-бляскава. Така наречените „освободени“ личности никога не постигат удовлетворение с повтарянето на думите ахам̇ брахма̄сми. Това неестествено, принудено осъзнаване на Брахман им омръзва и те се обръщат към повествованието на Шрӣмад Бха̄гаватам, за да изпитат истинско удоволствие. Тези, които нямат това щастие, се насочват към алтруистични дейности и светска филантропия. Това означава, че философията на ма̄я̄ва̄дӣте е светска, докато философията на Бхагавад-гӣта̄ и на Шрӣмад Бха̄гаватам е трансцендентална.