Text 37
ТЕКСТ 37
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्वानां विबुध्य सदतिक्रममार्यहृद्य: ।
तस्मिन् ययौ परमहंसमहामुनीना-
मन्वेषणीयचरणौ चलयन् सहश्री: ॥ ३७ ॥
Text
Текст
svānāṁ vibudhya sad-atikramam ārya-hṛdyaḥ
tasmin yayau paramahaṁsa-mahā-munīnām
anveṣaṇīya-caraṇau calayan saha-śrīḥ
сва̄на̄м̇ вибудхя сад-атикрамам а̄ря-хр̣дях̣
тасмин яяу парамахам̇са-маха̄-мунӣна̄м
анвеш̣ан̣ӣя-чаран̣ау чалаян саха-шрӣх̣
Synonyms
Дума по дума
evam — thus; tadā eva — at that very moment; bhagavān — the Supreme Personality of Godhead; aravinda-nābhaḥ — with a lotus growing from His navel; svānām — of His own servants; vibudhya — learned about; sat — to the great sages; atikramam — the insult; ārya — of the righteous; hṛdyaḥ — the delight; tasmin — there; yayau — went; paramahaṁsa — recluses; mahā-munīnām — by the great sages; anveṣaṇīya — which are worthy to be sought; caraṇau — the two lotus feet; calayan — walking; saha-śrīḥ — with the goddess of fortune.
евам – така; тада̄ ева – в този миг; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; аравинда-на̄бхах̣ – от чийто пъп израства лотос; сва̄на̄м – на собствените си слуги; вибудхя – научи за; сат – на великите мъдреци; атикрамам – обидата; а̄ря – на благочестивите; хр̣дях̣ – радостта; тасмин – там; яяу – отиде; парамахам̇са – отшелници; маха̄-мунӣна̄м – от великите мъдреци; анвеш̣ан̣ӣя – които са обект на стремеж; чаран̣ау – двата лотосови нозе; чалаян – вървейки; саха-шрӣх̣ – с богинята на щастието.
Translation
Превод
At that very moment, the Lord, who is called Padmanābha because of the lotus grown from His navel and who is the delight of the righteous, learned about the insult offered by His own servants to the saints. Accompanied by His spouse, the goddess of fortune, He went to the spot on those very feet sought for by recluses and great sages.
В този миг Богът, който заради лотоса, израснал от пъпа му, се нарича Падмана̄бха, Богът, извор на радост за благочестивите, научи за обидата, която собствените му слуги бяха нанесли на светците. Заедно със съпругата си, богинята на щастието, Той лично пристигна там, воден от същите тези нозе, към които се стремят отшелниците и великите мъдреци.
Purport
Пояснение
In Bhagavad-gītā the Lord declares that His devotees cannot be vanquished at any time. The Lord could understand that the quarrel between the doormen and the sages was taking a different turn, and therefore He instantly came out of His place and went to the spot to stop further aggravation so that His devotees, the doormen, might not be vanquished for good.
В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява, че неговите предани никога не могат да бъдат погубени. Богът разбрал, че разпрата между пазачите и мъдреците взема опасен обрат и затова веднага излязъл от двореца си. Той дошъл при тях, за да предотврати гибелта на своите предани, пазачите.