Text 21
ТЕКСТ 21
Devanagari
Деванагари (азбука)
कलेवरं यावदसौ विहाय ।
लोकं परं विरजस्कं विशोकं
यास्यत्ययं भागवतप्रधान: ॥ २१ ॥
Text
Текст
kalevaraṁ yāvad asau vihāya
lokaṁ paraṁ virajaskaṁ viśokaṁ
yāsyaty ayaṁ bhāgavata-pradhānaḥ
калеварам̇ я̄вад асау виха̄я
локам̇ парам̇ вираджаскам̇ вишокам̇
я̄сятй аям̇ бха̄гавата-прадха̄нах̣
Synonyms
Дума по дума
sarve — all; vayam — of us; tāvat — as long as; iha — at this place; āsmahe — shall stay; atha — hereafter; kalevaram — the body; yāvat — so long; asau — the King; vihāya — giving up; lokam — the planet; param — the supreme; virajaskam — completely free from mundane contamination; viśokam — completely freed from all kinds of lamentation; yāsyati — returns; ayam — this; bhāgavata — devotee; pradhānaḥ — the foremost.
сарве – всички; ваям – от нас; та̄ват – докато; иха – на това място; а̄смахе – ще останем; атха – след това; калеварам – тялото; я̄ват – докато; асау – царят; виха̄я – изоставяйки; локам – планетата; парам – върховната; вираджаскам – напълно освободена от светските замърсявания; вишокам – напълно освободена от всяка скръб; я̄сяти – се завръща; аям – този; бха̄гавата – предан; прадха̄нах̣ – най-издигнатият.
Translation
Превод
We shall all wait here until the foremost devotee of the Lord, Mahārāja Parīkṣit, returns to the supreme planet, which is completely free from all mundane contamination and all kinds of lamentation.
Ние ще чакаме тук, докато най-издигнатият предан на Бога, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, се завърне на върховната планета, която е съвършено свободна от всички светски замърсявания и скърби.
Purport
Пояснение
Beyond the limitation of the material creation, which is compared to the cloud in the sky, there is the paravyoma, or the spiritual sky, full of planets called Vaikuṇṭhas. Such Vaikuṇṭha planets are also differently known as the Puruṣottamaloka, Acyutaloka, Trivikramaloka, Hṛṣīkeśaloka, Keśavaloka, Aniruddhaloka, Mādhavaloka, Pradyumnaloka, Saṅkarṣaṇaloka, Śrīdharaloka, Vāsudevaloka, Ayodhyāloka, Dvārakāloka and many other millions of spiritual lokas wherein the Personality of Godhead predominates; all the living entities there are liberated souls with spiritual bodies as good as that of the Lord. There is no material contamination; everything there is spiritual, and therefore there is nothing objectively lamentable. They are full of transcendental bliss, and are without birth, death, old age and disease. And amongst all the above-mentioned Vaikuṇṭhalokas, there is one supreme loka called Goloka Vṛndāvana, which is the abode of the Lord Śrī Kṛṣṇa and His specific associates. Mahārāja Parīkṣit was destined to achieve this particular loka, and the great ṛṣis assembled there could foresee this. All of them consulted among themselves about the great departure of the great King, and they wanted to see him up to the last moment because they would no more be able to see such a great devotee of the Lord. When a great devotee of the Lord passes away, there is nothing to be lamented because the devotee is destined to enter into the kingdom of God. But the sorry plight is that such great devotees leave our sight, and therefore there is every reason to be sorry. As the Lord is rarely to be seen by our present eyes, so also are the great devotees. The great ṛṣis, therefore, correctly decided to remain on the spot till the last moment.
Отвъд пределите на материалното творение, което се сравнява с облак в небето, се простира паравьома, духовното небе с множество планети, наречени Ваикун̣т̣хи. Тези планети са известни под най-различни имена: Пуруш̣оттамалока, Ачюталока, Тривикрамалока, Хр̣ш̣ӣкешалока, Кешавалока, Анируддхалока, Ма̄дхавалока, Прадюмналока, Сан̇карш̣ан̣алока, Шрӣдхаралока, Ва̄судевалока, Айодхя̄лока, Два̄рака̄лока и още много милиони духовни локи, управлявани от Божествената Личност. Всички живи същества там са освободени души с духовни тела, които не се различават от тялото на Бога. Там няма материални замърсявания, всичко е духовно, затова няма причина и за скръб. Живите същества са изпълнени с трансцендентално блаженство, там няма раждане, смърт, старост и болести. А сред всички гореспоменати Ваикун̣т̣халоки върховната лока се нарича Голока Вр̣нда̄вана, обителта на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и на най-близките му спътници. На Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит било съдено да се издигне до тази лока и великите р̣ш̣и, които се били събрали, знаели това. Те обсъждали славното заминаване на великия цар и поискали да останат, за да могат да го гледат до последния миг, защото повече нямали да имат възможността да виждат този велик предан. Няма защо да се скърби, когато си отива велик предан на Бога, тъй като на него му е съдено да достигне Божието царство. Но тъжното е, че той се скрива от погледа ни; затова ние имаме основание да тъгуваме. Великите предани рядко се показват пред очите ни, както и самият Бог. Това била причината великите р̣ш̣и да останат там до последния миг.