Skip to main content
Library » Bhagavad-gītā As It Is » Chapter Eight

TEXT 15

ТЕКСТ 15

Devanagari

Деванагари (азбука)

मामुपेत्य पुनर्जन्म दु:खालयमशाश्वतम् ।
नाप्‍नुवन्ति महात्मान: संसिद्धिं परमां गता: ॥ १५ ॥

Text

Текст

mām upetya punar janma
duḥkhālayam aśāśvatam
nāpnuvanti mahātmānaḥ
saṁsiddhiṁ paramāṁ gatāḥ
ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣

Synonyms

Дума по дума

mām — Me; upetya — achieving; punaḥ — again; janma — birth; duḥkha-ālayam — place of miseries; aśāśvatam — temporary; na — never; āpnuvanti — attain; mahā-ātmānaḥ — the great souls; saṁsiddhim — perfection; paramām — ultimate; gatāḥ — having achieved.

ма̄м – мен; упетя – достигат; пунах̣ – отново; джанма – раждане; дух̣кха-а̄лаям – място на страдания; аша̄шватам – временно; на – никога; а̄пнуванти – достигат; маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; сам̇сиддхим – съвършенство; парама̄м – върховно; гата̄х̣ – след като постигнат.

Translation

Превод

After attaining Me, the great souls, who are yogīs in devotion, never return to this temporary world, which is full of miseries, because they have attained the highest perfection.

След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.

Purport

Пояснение

Since this temporary material world is full of the miseries of birth, old age, disease and death, naturally he who achieves the highest perfection and attains the supreme planet, Kṛṣṇaloka, Goloka Vṛndāvana, does not wish to return. The supreme planet is described in Vedic literature as avyakta and akṣara and paramā gati; in other words, that planet is beyond our material vision, and it is inexplicable, but it is the highest goal, the destination for the mahātmās (great souls). The mahātmās receive transcendental messages from the realized devotees and thus gradually develop devotional service in Kṛṣṇa consciousness and become so absorbed in transcendental service that they no longer desire elevation to any of the material planets, nor do they even want to be transferred to any spiritual planet. They only want Kṛṣṇa and Kṛṣṇa’s association, and nothing else. That is the highest perfection of life. This verse specifically mentions the personalist devotees of the Supreme Lord, Kṛṣṇa. These devotees in Kṛṣṇa consciousness achieve the highest perfection of life. In other words, they are the supreme souls.

Временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта; напълно естествено е този, който стане съвършен и достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авякта, акш̣ара и парама̄ гати. Тоест тя е невъобразима, отвъд материалното ни възприятие, но е висшата цел, мястото, към което се отправят маха̄тмите (великите души). Маха̄тмите, слушайки трансценденталните послания на себеосъзнатите предани, постепенно усъвършенстват преданото си служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така се вглъбяват в него, че повече не се стремят към някоя от висшите материални планети, нито дори към духовните планети. Те желаят единствено Кр̣ш̣н̣а и общуване с Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота. В стиха специално се говори за персоналистите – преданите на Върховния Бог. Тези предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание достигат висшето съвършенство на живота; с други думи, те са възвишени души.