Sloka 18
ТЕКСТ 18
Verš
Текст
kavyaṁ kṣīram adhukṣata
āma-pātre mahā-bhāgāḥ
śraddhayā śrāddha-devatāḥ
кавям̇ кш̣ӣрам адхукш̣ата
а̄ма-па̄тре маха̄-бха̄га̄х̣
шраддхая̄ шра̄ддха-девата̄х̣
Synonyma
Дума по дума
vatsena — teletem; pitaraḥ — obyvatelé Pitṛloky; aryamṇā — bohem Pitṛloky, Aryamou; kavyam — potrava obětovaná předkům; kṣīram — mléko; adhukṣata — získali; āma-pātre — do nevypálené hliněné nádoby; mahā-bhāgāḥ — velice šťastní; śraddhayā — s velkou vírou; śrāddha-devatāḥ — polobozi vládnoucí obřadům śrāddha na počest zesnulých příbuzných.
ватсена – с телето; питарах̣ – обитателите на Питр̣лока; арямн̣а̄ – с помощта на Аряма̄, господаря на Питр̣лока; кавям – храна, принасяна в жертва на прадедите; кш̣ӣрам – мляко; адхукш̣ата – издоиха; а̄ма-па̄тре – в съд от неизпечена глина; маха̄-бха̄га̄х̣ – честитите; шраддхая̄ – с голяма вяра; шра̄ддха-девата̄х̣ – полубоговете, които оглавяват церемониите шра̄ддха, извършвани в памет на починалите роднини.
Překlad
Превод
Šťastní obyvatelé Pitṛloky, kteří vládnou pohřebním obřadům, učinili teletem Aryamu. S velkou vírou nadojili do nevypálené hliněné nádoby kavyu, potravu obětovanou předkům.
Щастливите обитатели на Питр̣лока, които оглавяват всички възпоминателни обреди, превърнаха в теленце Аряма̄ и в съд от неизпечена глина с голяма вяра издоиха кавя – храната, която се предлага на прадедите.
Význam
Пояснение
V Bhagavad-gītě (9.25) je řečeno: pitṝn yānti pitṛ-vratāḥ. Ti, kdo usilují o blaho rodiny, se nazývají pitṛ-vratāḥ. Existuje planeta zvaná Pitṛloka a její vládnoucí božstvo se jmenuje Aryamā. Aryamā je něco jako polobůh a jeho uspokojením můžeme rodinným členům, kteří mají těla duchů, pomoci vyvinout hrubohmotné tělo. Lidé velice hříšní a připoutaní ke své rodině, domu, vesnici či zemi nedostávají tělo z hrubohmotných prvků, ale zůstávají v jemnohmotném těle, složeném z mysli, ega a inteligence. Ti, kdo žijí v těchto jemnohmotných tělech, se nazývají duchové. Duch je ve velice nepříjemném postavení, jelikož má inteligenci, mysl a ego a chce si užívat hmotného života, ale nemá k tomu hrubohmotné tělo. Z nedostatku hmotného požitku se stává jedině zdrojem znepokojení. Povinností rodinných příslušníků, zvláště pak syna, je nabídnout obětiny polobohu Aryamovi nebo Pánu Viṣṇuovi. V Indii je od nepaměti zvykem, že syn zesnulého se vydá do Gayi a v tamním chrámu Viṣṇua nabídne obětiny ve prospěch svého otce, který má tělo ducha. Neznamená to, že by se každý otec stával duchem, ale obětiny piṇḍa se nabízejí lotosovým nohám Pána Viṣṇua proto, aby v případě, že by se některý člen rodiny stal duchem, mohl získat hrubohmotné tělo. Je-li však někdo zvyklý přijímat prasādam Pána Viṣṇua, není možné, aby se stal duchem nebo čímkoliv nižším než lidskou bytostí. Ve védské civilizaci se vykonává obřad zvaný śrāddha, při němž se s vírou a oddaností obětuje potrava. Když člověk s vírou a oddaností nabízí obětiny — buď lotosovým nohám Pána Viṣṇua, nebo Jeho zástupci na Pitṛloce, Aryamovi — jeho předkové získají hrubohmotná těla, aby mohli zakusit všechen požitek, který jim náleží. Nemusejí se z nich tedy stát duchové.
В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) е казано: питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Хората, които се грижат за благополучието на своите роднини, се наричат питр̣-врата̄х̣. Във вселената има планета на име Питр̣лока, която е управлявана от божеството Аряма̄. Той принадлежи към категорията на полубоговете и като го удовлетвори, човек може да помогне на своите роднини, превърнали се в духове след смъртта си, отново да получат груби тела. Хората, които са затънали в грехове и са силно привързани към своето семейство, дом, родно място или родина, след смъртта си не получават грубо материално тяло, изградено от петте груби материални елемента, а остават във финото си материално тяло, състоящо се от ум, его и интелигентност. Съществата, които живеят във фини материални тела, се наричат духове и призраци. Съществуването на призрака е много мъчително, защото, притежавайки ум, интелигентност и его, той изпитва желание да се наслаждава на материални удоволствия, но тъй като няма грубо материално тяло, не може да задоволи материалните си желания и само причинява безпокойства на другите. Роднините на починалия, и особено синовете му, са длъжни да предлагат жертвена храна на полубога Аряма̄ или на Бог Виш̣н̣у. От незапомнени времена в Индия съществува традиция, според която синовете на починалия баща отиват в храма на Виш̣н̣у в Гая̄ и там извършват церемония за благото на своя баща, приел тяло на призрак. Разбира се, не всички мъртъвци стават призраци, но роднините на починалия предлагат пин̣д̣а в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, така че ако техният близък се е превърнал в призрак, да може отново да получи грубо материално тяло. Но човекът, който редовно се храни с праса̄д от Бог Виш̣н̣у, не е заплашен от никаква вероятност да стане призрак или да приеме форма на съществуване, по-низша от човешката. Шра̄ддха – церемонията, при която с любов и преданост се предлага храна – е неотделима част от ведическата култура. Когато човек с вяра и преданост предлага храна в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у или в нозете на неговия представител на Питр̣лока, полубога Аряма̄, прадедите му получават груби материални тела, за да се наслаждават на предопределените им материални удоволствия. С други думи, те вече не са застрашени от възможността да станат призраци.