Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е толкова могъща, че просто като проникне в ушите, тозчас може да освободи човека от робството на семейните му привързаности. Привързаността към семейството е илюзорно проявление на външната енергия и е единственият стимул, който стои в основата на светските дейности. Докато човек върши светски дейности, докато умът му е погълнат от тях, той ще трябва отново и отново да се ражда и да умира във вездесъщото материално невежество. Повечето от хората се намират под влиянието на гун̣ата на невежеството и само една малка част от тях са под влиянието на гун̣ата на страстта. Живото същество, което е подвластно на тези две гун̣и, действа, като изхожда от материалните си представи за живота. Материалните гун̣и не му позволяват да разбере истинското си положение. Невежеството и страстта здраво привързват човека към илюзорната, телесната представа, която той си създава за своето аз. Най-достойни сред подведените по този начин глупци са алтруистите, които са подвластни на материалната гун̣а страст. Бхагавад-гӣта̄, която е истинска кр̣ш̣н̣а-катха̄, дава на хората първия урок – тялото е тленно, а съзнанието, което го пронизва, е вечно. Съзнаващото същество, неизменното аз, съществува вечно и не може да бъде убито при никакви обстоятелства, дори и след смъртта на тялото. Всеки, който погрешно се отъждествява с тленното си тяло и подвеждан от тази измамна телесна представа за живота, работи заради това тяло, именувайки своята дейност социология, политика, филантропия, алтруизъм, национализъм или интернационализъм, определено е глупак, който не умее да отличи реалността от илюзията. Някои такива хора се издигат над гун̣ите на невежеството и страстта и достигат гун̣ата на доброто, но светското добро винаги е замърсено с нюанси на невежество и страст. Материалното добро може да доведе човека до прозрението, че между тялото и душата има разлика, и затова подобен човек започва да се интересува повече от душата, а не от тялото. Но поради замърсяванията си хората, които са под влиянието на материалното добро, не могат да разберат истинската природа на душата като личност. Безличностните им представи, че душата е някакво духовно начало, различно от тялото, им позволява да останат в гун̣ата на доброто в границите на материалната природа, но докато не изпитат влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄, тези хора никога няма да се изтръгнат от робството на материалното съществуване. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е единственият лек за всички хора на този свят, защото може да ги издигне до чистото съзнание за тяхното аз и да ги освободи от материалното робство. Бог Чайтаня е казал, че да се проповядва кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, е най-великата мисионерска дейност, затова всички разумни мъже и жени по земята трябва да се присъединят към това велико движение, започнато от Бог Чайтаня.