Веднъж Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, който дарява със знание всички живи същества – от Брахма̄ до незначителната мравка, – седял в покоите на Рукмин̣ӣ, докато тя му прислужвала с помощничките си. Кр̣ш̣н̣а се бил отпуснал в постелята на Рукмин̣ӣ и слугините му веели с ча̄мари (метлички за прогонване на мухи, направени от космите от опашката на як).

Бог Кр̣ш̣н̣а се отнасял към Рукмин̣ӣ като съвършен съпруг и тези отношения били пълно проявление на върховното съвършенство в Личността на Бога. Има много философи, според чието схващане за Абсолютната Истина Богът не може да прави едно или друго нещо. Но всъщност истината е съвсем различна: не можем да подчиняваме Бога на несъвършените дейности на нашите сетива. Той е всемогъщата вездесъща Божествена Личност и по върховната си воля може не само да създава, поддържа и унищожава цялото космическо проявление, но и да идва като обикновено човешко същество, за да осъществи най-висшия си замисъл. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, Той идва всеки път, когато възникнат пречки, които препятстват изпълняването на предписаните задължения на хората. Той не е принуден да се появи от някаква външна сила, а слиза чрез собствената си вътрешна енергия, за да възстанови правилния ход на човешките дейности и същевременно да премахне всичко, което спира прогреса на човешката цивилизация. Следвайки този принцип на трансценденталните си забавления като Върховна Божествена Личност, във вечната си форма на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Той дошъл в династията Яду.

Дворецът на Рукмин̣ӣ бил съвършен до най-малките подробности. От тавана се спускали балдахини, обшити с дантели и бисерни нанизи. Всичко се осветявало от блясъка на скъпоценните камъни. В градините растели цветята маллика̄ и ча̄мели, прочути в Индия с благоуханието си. От тези растения имало много лехи и разтворените им цветове правели двореца още по-красив. Заради изключителния аромат на цветята около тях жужали малки рояци пчели. Вечер приятната лунна светлина проблясвала през процепите на прозорците. В градините растели много дървета па̄риджа̄та, отрупани с цветове, и лекият ветрец разнасял наоколо уханието им. В стаите на двореца горели благовония и ароматният им дим се процеждал през капаците на прозорците. В стаята били подредени големи възглавници, покрити с чаршафи, бели като млечна пяна. Постелите били меки и бели като каймака на млякото. В такава обстановка Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а седял удобно и се наслаждавал на служенето, което му отдавала Рукмин̣ӣджӣ с помощничките си.

Рукмин̣ӣ с голямо нетърпение очаквала случай да служи на съпруга си, Върховната Божествена Личност. Затова искала сама да го обслужва – тя поела дръжката на ча̄марата от ръката на прислужницата и започнала да му вее. Дръжката била златна и по нея имало инкрустирани скъпоценни камъни. А в ръцете на Рукмин̣ӣ тя станала още по-красива, защото всичките пръсти на Рукмин̣ӣ били обсипани с красиви пръстени със скъпоценни камъни. На краката си Рукмин̣ӣ носела накити и звънчета, които издавали много нежен звън, когато се докосвали до сарито ѝ. Закръглените ѝ гърди били поръсени с кун̇кума и шафран и отблясъците от червеникавия им оттенък я правели още по-красива. Високите ѝ бедра били украсени с колан от дантела, обшита със скъпоценни камъни, а на шията ѝ искрял медальон. Но преди всичко тя служела на Бог Кр̣ш̣н̣а и затова прелестта на тялото ѝ нямала равна на себе си в трите свята, макар че по това време Рукмин̣ӣ била на възраст, когато можела да има вече големи синове. Когато говорим за красотата на лицето ѝ, трябва да кажем, че къдравата ѝ коса, красивите обици в ушите ѝ, усмивката ѝ и златната ѝ огърлица – цялата ѝ прелест се леела на вълни от наслада и било сигурно, че Рукмин̣ӣ е самата изначална богиня на щастието, която постоянно служи в лотосовите крака на На̄ра̄ян̣а.

Забавленията на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ в Два̄рака̄ са приети от великите авторитети като проявление на забавленията на На̄ра̄ян̣а и Лакш̣мӣ с присъщото им изключително великолепие. Простите селски забавления на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана се различават от градския блясък на развлеченията на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄. Рукмин̣ӣ била надарена с най-блестящи достойнства и Кр̣ш̣н̣а бил много удовлетворен от поведението ѝ.

Кр̣ш̣н̣а видял, че когато На̄рада муни подарил на Рукмин̣ӣ цвете па̄риджа̄та, Сатябха̄ма̄ изпитала завист и веднага поискала от Кр̣ш̣н̣а същото цвете. Нещо повече, тя не се успокоила, докато Той не ѝ обещал цяло дърво. Кр̣ш̣н̣а наистина изпълнил обещанието си и донесъл дървото на земята от райските селения. След тази случка Кр̣ш̣н̣а очаквал Рукмин̣ӣ на свой ред също да поиска нещо, след като Сатябха̄ма̄ била получила цяло дърво па̄риджа̄та. Обаче Рукмин̣ӣ нищо не казала, защото била сдържана и удовлетворена просто със своето служене. Кр̣ш̣н̣а искал да я види разсърдена и тайно замислял да направи нещо, така че да зърне красивото ѝ лице ядосано и неспокойно. Макар че Кр̣ш̣н̣а имал повече от шестнайсет хиляди съпруги, към всяка една от тях той изпитвал съпружеска привързаност. Често пъти Той правел така, че от любов съпругата му да го укорява. И се наслаждавал на това. Кр̣ш̣н̣а не можел да открие у Рукмин̣ӣ никакви недостатъци, защото тя била много велика и непрестанно му служела. Този път Той се усмихнал и започнал да говори с много любов. Рукмин̣ӣ била дъщеря на могъщия цар Бхӣшмака. Кр̣ш̣н̣а не я нарекъл Рукмин̣ӣ, а са обърнал към нея като към принцеса: „Скъпа принцесо, има нещо много удивително. Толкова велики и царствени личности искаха да се оженят за теб. Макар че не всички от тях бяха царе, всички притежаваха царско великолепие и богатство, бяха добре възпитани, образовани, прочути сред царете, с красива външност и с изключителни качества, свободомислещи, силни и достойни във всяко отношение. Те напълно ти подхождаха, пък и баща ти и брат ти нямаха никакви възражения срещу една такава женитба. Дори дадоха честната си дума, че ръката ти ще получи Шишупа̄ла. Родителите ти одобряваха този жених. Шишупа̄ла беше велик цар и беше полудял от страст по красотата ти. Мисля, че ако се беше оженил за теб, никога нямаше да те оставя сама, а постоянно щеше да стои при теб като верен слуга.

В сравнение с Шишупа̄ла, с неговите лични достойнства, Аз съм едно нищо. Ти и сама можеш да го разбереш. Удивен съм, че отхвърли Шишупа̄ла и прие за съпруг мен, макар че стоя толкова по-ниско. Мисля, че съм напълно недостоен да бъда твой съпруг – ти си толкова прелестна, благородна, сдържана и достолепна. Бих искал да те попитам какво те накара да ме приемеш за съпруг? Естествено сега Аз се обръщам към теб като към моя красива съпруга, но все пак нека ти известя каква е истинската ми позиция: всички принцове, които искаха да се оженят за теб, ме превъзхождат.

Най-напред трябва да ти призная, че много се боях от Джара̄сандха – затова не можех повече да издържам да живея на сушата и построих този дворец насред морската шир. Не е моя работа да разкривам тази тайна пред другите, но ти трябва да знаеш, че Аз не съм никакъв герой. Аз съм страхливец и много се боя от другите. Още повече че не съм в безопасност – всички велики царе на сушата са ми врагове. Аз самият съм причина за тази вражда, защото се сражавах с тях по какви ли не начини. Още повече че макар да седя на трона в Два̄рака̄, Аз нямам право на това. Аз получих царството, след като убих вуйчо си Кам̇са, но всъщност сега то принадлежи на дядо ми, изобщо не е мое. Освен това Аз нямам ясно определена цел в живота си. Хората не могат да ме разберат много добре и не знаят коя е крайната цел в живота ми. Те знаят, че във Вр̣нда̄вана бях пастирче, и очакваха да следвам стъпките на осиновителя си Нанда Маха̄ра̄джа и да съм верен на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и приятелките ѝ на село, във Вр̣нда̄вана. Но най-неочаквано Аз ги напуснах, защото исках да стана прославен принц. И въпреки това нито имам царство, нито съм в състояние да властвам като принц. Хората не могат да проумеят каква е крайната цел на живота ми – не знаят дали съм пастир или принц, дали съм син на Нанда Маха̄ра̄джа или на Васудева. Те ме наричат безделник, защото нямам ясни намерения за живота си. Затова се изненадвам, че си избрала за съпруг такъв негодник.

Освен това Аз не съм особено изискан даже и по отношение на правилата за добро поведение в обществото. Човек трябва да бъде удовлетворен само с една съпруга, а ти знаеш, че съм се женил много пъти и имам над шестнайсет хиляди съпруги. Не мога да доставя на всички радост като изискан съпруг. Не се държа с тях много добре и знам, че ти остро чувстваш това. Понякога по моя вина те са нещастни. Като дете бях отгледан на село и затова не съм много добре запознат с добрите обноски в града. Не знам как да доставя удоволствие на съпругата си с ласкави слова и внимателно отношение. И всъщност винаги излиза така, че всяка жена, която реши да ме следва или се увлече по мен, накрая не ѝ остава нищо друго, освен да прекара остатъка от живота си в плач. Много гопӣ от Вр̣нда̄вана бяха привързани към мен, а Аз ги изоставих и сега те по цял ден ронят сълзи заради раздялата. От Акрӯра и Уддхава научих, че откакто съм напуснал Вр̣нда̄вана, всички пастирчета, гопӣте, Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и осиновителят ми Нанда Маха̄ра̄джа постоянно плачат за мен. Аз напуснах Вр̣нда̄вана завинаги и сега се занимавам с цариците на Два̄рака̄, но се държа толкова зле с всички вас. Много лесно можете да разберете, че не притежавам никакво постоянство. Аз не съм надежден съпруг. Крайният резултат от влечението ви към мен е само един живот, изпълнен със скръб.

Моя скъпа красива принцесо, вероятно знаеш още, че Аз вечно съм безпаричен. Непосредствено след раждането си бях отведен без никакви средства при Нанда Маха̄ра̄джа и бях възпитан като пастирче. Макар че приемният ми баща беше собственик на стотици хиляди крави, Аз не притежавах нито една от тях. Просто ми беше възложено да се грижа за тях и да ги паса, но те не бяха мои. И тук нищо не е мое, нямам и пукната пара. Няма защо да се оплаквам за това безпаричие – никога не съм имал нещо в миналото, защо трябва да скърбя, че не притежавам нищо сега? Сигурно си забелязала, че и моите предани не са много заможни. Откъм светски притежания те винаги са сиромаси. Големите богаташи, които притежават изключителни материални богатства, не са склонни да се отдадат на мен или да се посветят на Кр̣ш̣н̣а съзнание. От друга страна, когато някой изгуби състоянието си, независимо дали бива лишен от него насилствено или по волята на обстоятелствата, той започва да се стреми към мен, стига да получи тази възможност. Личностите, които се гордеят с богатствата си, не се възползват от възможността да ме осъзнаят, дори и да имат достъп до общуване с преданите ми. Иначе казано, има вероятност по-бедните хора да насочат вниманието си към мен, но богатите хора никога не са склонни да направят това. Затова смятам, че изборът ти не е много разумен. Ти изглеждаш толкова умна, баща ти и брат ти са ти дали добро образование, а в крайна сметка се оказва, че си сгрешила в избора си на спътник в живота.

Но няма нищо страшно – по-добре късно, отколкото никога. Ти си свободна да си избереш подходящ съпруг, който наистина да е равен на теб във всичко – по богатство, произход, великолепие, красота, образование. Всички грешки, които си допуснала, могат да бъдат поправени. Сега можеш да набележиш пътя си към един сполучлив живот. Обикновено никой не избира за спътник в живота си такъв човек, чието положение да е по-низше или по-висше от неговото. Скъпа щерко на царя на Видарбха, мисля, че не прояви особена далновидност по отношение на женитбата си. Ти направи един лош избор, като ме прие за съпруг. Ти помисли, че притежавам големи достойнства. Всъщност Аз съм само един просяк. Без да ме видиш и да разбереш какво е истинското ми положение, ти реши да ми станеш жена. Това не беше много правилно. Затова те съветвам: по-добре късно, отколкото никога да избереш за свой спътник в живота някой от великите принцове кш̣атрии и да се откажеш от мен.“

Кр̣ш̣н̣а предлагал на Рукмин̣ӣ да се разделят и то по време, когато децата ѝ вече били големи. Цялото предложение на Кр̣ш̣н̣а било абсолютно неочаквано, защото според ведическата култура съпругът и съпругата не могат да преустановяват брачната си връзка. Нито пък било възможно Рукмин̣ӣ да си избере нов съпруг в зрялата си възраст, когато имала мнозина женени синове. Предложенията на Кр̣ш̣н̣а се сторили на Рукмин̣ӣ съвсем налудничави и тя се удивила, че Кр̣ш̣н̣а може да говори такива неща. Тя била съвсем простосърдечна и при мисълта за раздяла с Кр̣ш̣н̣а безпокойството ѝ нараствало все повече.

Кр̣ш̣н̣а продължил: „Защото все пак ти трябва да се приготвиш за следващия си живот. Съветвам те да избереш някого, който ще може да ти помогне както в тоя живот, така и в следващия. Защото Аз изобщо не съм в състояние да направя това. Моя скъпа красива принцесо, ти знаеш, че всички хора от царско потекло, в това число Шишупа̄ла, Ша̄лва, Джара̄сандха, Дантавакра и дори големият ти брат Рукмӣ, са ми врагове. Те ме ненавиждат с цялото си сърце. Всички тези принцове много се гордееха с материалните си притежания и не обръщаха никакво внимание на никого. Аз се съгласих да те отвлека, както ти самата искаше, за да им дам урок. Но всъщност Аз не изпитвам към теб никаква любов, въпреки че ти ме обичаше още отпреди женитбата ни.

Както вече ти казах, не ме влече особено нито семейният живот, нито съпружеската любов. По природа Аз не обичам твърде семейния живот, съпругата, децата, дома, богатството. Моите предани пренебрегват тези светски притежания, Аз също не се различавам от тях. Всъщност Аз се интересувам от себепознанието. То, а не семейният живот ми доставя удоволствие.“ След това изявление Кр̣ш̣н̣а изведнъж млъкнал.

Великият авторитет Шукадева Госва̄мӣ отбелязва, че Кр̣ш̣н̣а прекарвал почти цялото си време с Рукмин̣ӣ и тя леко се възгордяла, че Кр̣ш̣н̣а ѝ оказва особеното благоволение да не я напуска дори за миг. Но Кр̣ш̣н̣а не обича преданите му да се възгордяват. Ако това се случи, Той намира начин умело да пречупи тази гордост. И сега Кр̣ш̣н̣а изрекъл пред Рукмин̣ӣ непоносимо тежки думи. Единственото заключение, до което тя стигнала, било, че Кр̣ш̣н̣а може да я напусне всеки миг въпреки гордостта ѝ.

Рукмин̣ӣ съзнавала, че съпругът ѝ не е обикновено човешко същество. Той бил Върховната Божествена Личност, господарят на трите свята. От начина, по който ѝ говорел, тя се уплашила да не се разделят – никога преди не била чувала от Кр̣ш̣н̣а толкова жестоки думи. Тя била много смутена и уплашена от възможната раздяла и сърцето ѝ силно забило. Без да пророни нито дума в отговор, тя само плачела в голяма тревога, сякаш се давела в океан от мъка. Тя мълчаливо чоплела лекичко земята с ноктите на краката си, които хвърляли червеникави отблясъци по пода. Розовите ѝ сълзи се примесили с черния грим на очите ѝ и покапали по гърдите ѝ, като размили кун̇кумата и шафрана. От голямата уплаха тя не можела нито да си поеме дъх, нито да продума нещо и стояла с наведена глава, неподвижна като статуя. От болезнения страх и мъка тя загубила всякаква способност да разсъждава разумно и толкова отслабнала, че гривните ѝ се посипали по земята. Дръжката на ча̄марата, с която веела на Кр̣ш̣н̣а, се изхлузила от ръката ѝ. В мислите и в паметта ѝ всичко се объркало и тя паднала в несвяст. Красиво сресаната ѝ коса се разпиляла и Рукмин̣ӣ се строполила като бананово дърво, повалено от вихрушка.

Бог Кр̣ш̣н̣а веднага разбрал, че Рукмин̣ӣ не е приела думите му на шега. Тя ги приела много сериозно и паднала на земята в това състояние, изтерзана от мисълта за предстоящата раздяла с него. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а по природа е много нежен с преданите си и когато видял Рукмин̣ӣ в това положение, сърцето му омекнало. В същия миг Той изпитал състрадание към нея. Връзката между Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ била като на Лакш̣мӣ с На̄ра̄ян̣а, затова Той се явил пред нея в четириръката си форма На̄ра̄ян̣а. Той се изправил от постелята, хванал я за ръцете и ѝ помогнал да се изправи, поставил приятно студените си длани на лицето ѝ и пригладил разпилените ѝ коси. Бог Кр̣ш̣н̣а попил с ръка влагата от гърдите ѝ. Давайки си сметка за любовта на Рукмин̣ӣ, Той я притеглил към себе си.

Върховната Личност може много изкусно да представя нещата по такъв начин, че да могат да бъдат разбрани от всеки човек. Затова се опитал да оттегли назад всичко, което казал преди. Той е единствената надежда на всички предани и знае много добре как да удовлетвори чистите си слуги. Кр̣ш̣н̣а разбрал, че Рукмин̣ӣ повече не може да слуша думите, с които Той се шегувал. За да разсее безпокойството ѝ, Той отново се обърнал към нея и ѝ казал:

„Скъпо дете на цар Видарбха, моя скъпа Рукмин̣ӣ, моля те, не ме разбирай погрешно. Недей да бъдеш толкова жестока с мен. Аз знам, че привързаността ти към мен е много искрена и сериозна. Ти си моя вечна спътница. Думите, които толкова те нараниха, не отговарят на истината. Аз исках да те ядосам малко и очаквах в отговор на тази шега да чуя сърдитите ти думи. За нещастие, ти прие всичко на сериозно. Толкова съжалявам за това. Аз очаквах, че когато ме изслушаш, алените ти устни ще потреперят гневно и ще изречеш много укорителни слова. О, съвършенство на любовта, изобщо не помислих, че ще изпаднеш в такова състояние. Аз очаквах, че в отговор ще устремиш към мен искрящите си от гняв очи и ще мога да видя красивото ти лице сърдито.

Скъпа моя красива съпруго, знаеш, че ние, семейните, винаги сме потънали в грижи и копнеем за времето, когато можем да се наслаждаваме на малко шеговити думи помежду си. Това е най-голямата наслада в семейния живот. Семейните хора работят без почивка ден и нощ, но цялата им умора от непрекъснатия труд изчезва, когато мъжът и жената се съберат заедно и започнат да се радват на живота по най-различни начини.“ Бог Кр̣ш̣н̣а искал да се покаже като обикновен глава на семейство, на когото доставят удоволствие шеговитите разговори със съпругата му. Затова многократно молел Рукмин̣ӣ да не приема думите му много сериозно.

И така, от ласкавите думи на Бог Кр̣ш̣н̣а Рукмин̣ӣ се съвзела и разбрала, че Той не мисли това, което ѝ казал преди, а с шегите си иска да достави удоволствие и на двамата. След тези думи на Кр̣ш̣н̣а тя напълно възвърнала спокойствието си. Постепенно се освободила от страха, че ще се разделят, и с ведро лице закачливо го погледнала право в очите. Тя казала: „Скъпи Господи с лотосови очи, думите Ти, че не сме подходяща двойка, са напълно прави. Аз не мога да се сравнявам с теб, защото Ти си безкрайната Върховна Божествена Личност, вместилище на всички качества. Как бих могла да бъда достойна за теб? Аз не мога да се меря с теб, господаря на цялото величие, владетеля на трите качества и обекта на обожание за великите полубогове като Брахма̄ и Шива. Аз съм създадена просто от трите проявни форми на материалната природа, които препятстват напредъка в преданото служене. Кога и къде бих могла да стана подходяща съпруга за теб? Скъпи съпруже, Ти правилно каза, че си потърсил убежище в морето, страхувайки се от царете. Но кои са царете на този материален свят? Аз не мисля, че владетели на материалния свят са така наречените „царски“ семейства. Истински царе в материалния свят са трите проявни форми на материалната природа, които наистина имат власт над нея. Ти се намираш в дълбините на всяко сърце, където оставаш съвършено недокоснат от трите проявни форми на материалната природа – в това няма никакво съмнение.

Ти казваш, че винаги враждуваш със светските царе. Но кои са тези царе? Аз мисля, че това са сетивата. Те са много опасни и господстват над всички. Несъмнено Ти си враг на материалните сетива. Ти никога не си им подчинен, напротив, Ти си господарят им – Хр̣ш̣ӣкеша.

О, Господи, Ти каза, че си лишен от всякаква царска власт, и това също е вярно. Лишен от господство върху материалния свят си не само Ти. Дори слугите Ти, които са привързани към лотосовите Ти крака, също изоставят господството над материалния свят, защото смятат материалните позиции за най-мрачната област, възпираща напредъка към духовно просветление. Слугите Ти не обичат материалното господство, така че какво да говорим за теб? О, Господи, думите Ти, че не постъпваш като обикновен човек, който има определена цел в живота си, също са верни. Дори великите Ти предани и слуги, известни като велики мъдреци и святи личности, стоят в такова положение, че никой не може да си създаде никаква представа за целта на живота им. В човешкото общество те биват смятани за безумци и грубияни. За обикновеното човешко същество тяхната цел в живота остава загадка. Най-низшите сред човешкия род никога не могат да разпознаят нито твоя слуга, нито теб. Едно замърсено човешко същество дори не може да си представи твоите забавления и забавленията на твоите предани. О, безкрайни Боже, постъпките и усилията на твоите предани остават загадка за обикновените хора – как тогава те биха могли да разберат твоите съображения и усилия? Всички видове енергии и съвършенства Ти отдават служене, но въпреки това Ти ги поддържаш и си тяхното убежище.

Ти каза, че си без никакви средства, но това не е състояние на бедност. Ти си всичко, което съществува, и затова за теб не е необходимо да притежаваш каквото и да било – Ти самият си всичко. За разлика от останалите, Ти нямаш нужда да си набавяш каквото и да било и да полагаш някакви усилия. Към теб могат да бъдат отнесени всички противоположности, защото Ти си абсолютен. Ти не притежаваш нищо, но същевременно никой не е по-богат от теб. В материалния свят никой не може да бъде богат, без да притежава нещо. Но тъй като Ти си абсолютен, за теб може да се каже, че не притежаваш нищо и в същото време си най-богат. Във Ведите се казва, че Ти приемаш всичко, което твоите предани Ти предлагат с преданост – макар че нямаш материални ръце и крака. Ти нямаш материални очи и уши, но въпреки това можеш да виждаш навсякъде и да чуваш всичко. Макар че не притежаваш нищо, великите полубогове, които другите обожават и на които отдават молитви, идват при теб, за да те обожават и да молят за милостта Ти. Нима е възможно да принадлежиш към бедните?

О, Господи, освен това Ти каза, че заможните хора в човешкото общество не те обожават. Това също е вярно, защото личностите, които се гордеят с материалното си имущество, мислят как да го използват за сетивно наслаждение. Когато един крайно беден човек забогатее, той започва да крои планове за сетивно наслаждение, защото не знае как да използва спечелените си с тежък труд пари. Под въздействието на външната енергия той мисли, че най-правилно е парите да се използват за сетивно наслаждение и така пренебрегва трансценденталното служене. Скъпи Господи, Ти каза, че са Ти особено скъпи тези, които не притежават нищо. Твоите предани се отричат от всичко и желаят да притежават единствено теб. Затова великият мъдрец На̄рада муни, който няма никакви материални притежания, Ти е много скъп. Личности като него не обръщат внимание на нищо друго, освен на теб.

О, Господи, Ти каза, че подходяща брачна двойка са тези, които са равни по обществено положение, красота, богатство, сила, влияние и отречение. Но такъв случай в живота може да възникне само по твоята милост. Ти си върховният и съвършен източник на всички богатства. Всички богатства и съвършенства, които имаме, произлизат от теб. Както се казва във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣ – Ти си върховният източник, от който произлиза всичко; хранилището на всички удоволствия. Затова личностите, надарени със знание, желаят единствено да те достигнат и нищо друго. Те изоставят всичко, за да завоюват благоволението Ти, отказват се дори от трансценденталното осъзнаване на Брахман. Ти си върховната и окончателна цел на живота. Ти си вместилището на всички стремежи на живите същества. Тези, които имат наистина чисти намерения, желаят единствено теб и по тази причина се отказват от всичко, за да постигнат успех. Затова те заслужават да общуват с теб. В обществото от отдаващи служене и приемащи служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек няма да бъде изложен на болките и радостите на материалното общество, в което действа законът за половото привличане. Следователно всички, мъже и жени, трябва да се стремят да бъдат в обществото от служещи и приемащи служене. Ти си Върховната Божествена Личност – никой не може да бъде по-висш от теб, нито пък да стане равен на теб. При едно съвършено обществено устройство в средата си Ти и приемаш служене като Върховния, а всички останали действат като твои слуги. В едно такова съвършено общество всеки може да бъде вечно щастлив и блажен.

О, Господи, Ти каза, че само просяците възхваляват твоето величие и това също е съвършено правилно. Но кои са тези просяци? Всички те са издигнати предани, освободени личности и такива, които са приели стъпалото на отречение от живота. Те са велики отдадени души, чието единствено занимание е да те възпяват. Такива велики души прощават дори и на най-големия оскърбител. Тези така наречени „просяци“ постигат в живота си своя духовен напредък, като изтърпяват всички изпитания в материалния свят. Скъпи съпруже, не мисля, че съм те приела за спътник поради неопитност. В действителност аз следвах тези велики души. Аз следвах пътя на тези велики просяци и реших да отдам живота си в твоите лотосови крака.

Ти каза, че живееш в нищета и това е вярно, защото Ти се раздаваш напълно на тези велики отдадени души. Аз отхвърлих дори такива велики особи като Брахма̄ и цар Индра, защото знаех добре тази истина. О, Господи, великата движеща сила – времето – действа по твое указание. Времето е толкова могъщо и велико, че просто за няколко мига може да разруши цялото творение. Като имах предвид всичко това, аз реших, че Джара̄сандха, Шишупа̄ла и другите принцове, които искаха да се оженят за мен, са по-жалки и от прости насекоми.

О, скъпи и всесилни сине на Васудева, думите Ти, че си приел за убежище морската шир, защото се боиш от великите принцове, са много правдоподобни, но собственият ми опит говори тъкмо обратното. Самата аз видях как ме отвлече със сила пред очите на всички тези принцове. На сватбената ми церемония Ти с лекота отблъсна другите само с едно дръпване на тетивата на лъка си и милостиво ме прислони в лотосовите си крака. Аз още помня как Ти ме грабна като лъв, който със сила взема своя дял от ловната плячка и само с едно мигване на окото си пропъжда дребните животни.

О, скъпи Господи с лотосови очи, не мога да проумея думите Ти, че жените и всички други, които приемат подслон в лотосовите Ти крака, прекарват остатъка от дните си в печал. От историята на света научаваме, че принцове като Ан̇га, Пр̣тху, Бхарата, Яя̄ти и Гая са били велики владетели на света и в издигнатото си положение не са имали никакви съперници. Но за да получат милостта на лотосовите Ти крака, са се отрекли от знатното си положение и са отишли в гората да се подлагат на отречения и въздържания. Щом доброволно са приели това, смятайки лотосовите Ти крака за най-скъпи от всичко, нима може да се каже, че са потънали в скръб и печал?

О, Господи, Ти ме посъветва да си избера съпруг сред принцовете и царете и да напусна твоето обкръжение. Но мой скъпи господарю, аз знам много добре, че Ти си средище на всички добри качества. Великите и святи личности като На̄рада муни непрекъснато възпяват трансценденталните Ти дарби и съвършенства. Ако някой просто приеме подслон при такава свята личност, незабавно се освобождава от всички материални замърсявания. А когато се докосне до служенето на теб, богинята на щастието го обсипва с цялата си благословия. При тези условия коя жена, която е чула дори само веднъж за великолепието Ти от авторитетните източници и по някакъв начин е усетила нектарното благоухание на лотосовите Ти крака, може да извърши глупостта да се омъжи за някой от този материален свят, някой, който постоянно е застрашен от смърт, болести, старост и прераждане? Аз не приех лотосовите Ти крака лекомислено. Това беше едно зряло и добре обмислено решение. О, Господи, Ти си господар на трите свята. Ти можеш да изпълниш всички желания на всички твои предани в този свят и в следващия, защото си Върховната Свръхдуша, която се намира във всеки. Аз те избрах за съпруг, защото те смятам за единствената подходяща личност. Заради последиците от плодоносните ми дейности Ти можеш да ме хвърлиш във всякаква форма на живот, но това не ме притеснява ни най-малко. Единственият ми стремеж е никога да не се отделям от лотосовите Ти крака, защото Ти си в състояние да освободиш преданите Ти от илюзорното материално съществуване и си винаги готов да се раздадеш на тях.

О, Господи, Ти ме посъветва да избера някой принц като Шишупа̄ла, Джара̄сандха или Дантавакра, но какво е тяхното положение в този свят? Те постоянно работят без отдих, за да поддържат семейния си живот, като бикове, които теглят непосилно ден и нощ вършачката. Те могат да бъдат оприличени на магарета, те са досущ като товарни животни. Те винаги са напъждани като кучетата и са скъперници като котките. Те са се продали на жените си като роби. Някоя нещастница, която никога не е чувала за твоето величие, може и да приеме такъв мъж за съпруг, но жена, която знае за теб – че теб те възхваляват не само в този свят, но и в чертозите на великите полубогове Брахма̄ и Шива, – няма да приеме за свой съпруг никой друг, освен теб. Мъжът в материалния свят представлява само едно мъртво тяло. Всъщност това тяло просто покрива живото същество отвън и не е нищо друго, освен торба от кожа, украсена с брада и мустаци, с косми по тялото, нокти на пръстите и коса по главата. В тази украсена торба има малко мускули и кости и езера от кръв, смесени с изпражнения, урина, слуз, жлъчка и замърсен въздух, с които се хранят различни насекоми и микроби. Глупавата жена приема това мъртво тяло за свой съпруг и от пълно невежество го обича като свой скъп спътник. Това е възможно само защото тя никога не е усещала сладостта на вечно блажените Ти лотосови крака.

Скъпи лотосоок съпруже, Ти си себеудовлетворен. На теб Ти е безразлично дали аз съм хубава или не и дали притежавам всички достойнства. Ти не се притесняваш за това. И съвсем не е удивително, че не си привързан към мен, това е съвсем естествено. Не е възможно Ти да изпитваш привързаност към някоя жена, колкото и добродетелна и красива да е тя. Независимо дали си привързан към мен или не, аз се моля предаността и вниманието ми винаги да са устремени към твоите лотосови крака. Материалната проявна форма страст също е създадена от теб и когато ме погледнеш с взор, пълен с копнеж, за мен това е най-голямата благодат в живота ми. С цялото си същество се стремя единствено към тези благочестиви мигове.“

Кр̣ш̣н̣а изслушал словата на Рукмин̣ӣ и тълкуванията ѝ върху всяка една дума, която изрекъл, за да предизвика любовния ѝ гняв, и казал: „Мила моя добродетелна съпруго, скъпа моя принцесо, Аз очаквах това от теб и само затуй наговорих всички шеговити думи, с които те заблудих и прикрих истинското си отношение. Сега вече постигнах целта си. Великолепното ти обяснение на всяка моя дума е напълно вярно и Аз горещо го одобрявам. О, прелестна Рукмин̣ӣ, ти си ми най-скъпата съпруга. Много съм поласкан, когато разбирам колко велика е любовта ти към мен. Моля те, бъди сигурна, че каквито и стремежи и желания да имаш, каквото и да очакваш от мен, Аз винаги ще бъда готов да го изпълня. Друга истина е, че моите предани, моите най-скъпи приятели и слуги са винаги освободени от материални замърсявания, въпреки че не са склонни да ме молят за такова освобождение. Преданите никога не искат от мен нищо друго, освен да ми служат. Нещо повече – тъй като изцяло се уповават на мен, дори и да ми поискат нещо, това не е нещо материално. Стремежи и желания като техните са средство за освобождение от този материален свят, а не причина за материално робство.

Моя скъпа добродетелна и благочестива съпруго, Аз проверих доколко любовта ти към твоя съпруг е вярна и дълбока и ти блестящо премина през това изпитание. Аз преднамерено те разстроих, като наговорих толкова много неща, които нямат нищо общо с твоята природа, и съм удивен, че предаността ти към мен не се влияе от нищо. Скъпа моя съпруго, Аз дарявам всички благословии, дори и освобождение от материалния свят. Само Аз съм в състояние да преустановя материалното битие и да призова живото същество вкъщи, обратно при Бога. Тези, чиято преданост не е освободена от замърсявания, ме обожават, за да получат някаква материална изгода и просто да останат във владенията на материалното щастие, чийто връх е половото наслаждение. Този, който се подлага на сурови отречения и въздържания само за да постигне материално щастие, се намира под илюзорното влияние на външната ми енергия. Личностите, които ми отдават служене само за да постигнат някаква материална изгода и сетивно наслаждение, са наистина много глупави, защото материалното щастие, чиято основа е половото наслаждение, е достъпно за най-отвратителните форми на живот, за кучетата и прасетата. Човек не трябва да търси от мен такова щастие, което може да получи дори и в най-адските условия на живот. По-добре е тези, които търсят само материално щастие, а не мен, просто да останат в това адско положение.“

Материалните замърсявания са толкова силни, че всички хора работят ден и нощ много настойчиво, за да получат някакво материално щастие. Извадените на показ религиозност, отречения, въздържания, човеколюбие, благотворителност, политика, наука – всичко е предназначено за постигането на някаква материална облага. За да получат незабавно материалния успех, обикновено материалистите обожават различни полубогове, а понякога под влиянието на материалните си склонности се заемат и с предано служене на Бога. От друга страна, случва се някой искрено да служи на Бога и в същото време да храни материални стремления – тогава Богът много милостиво отстранява източника на материалното щастие. Като не намери убежище в материалното щастие, този предан се посвещава изцяло на чистото предано служене.

Бог Кр̣ш̣н̣а продължил: „О, най-достойна сред цариците, ясно виждам, че нямаш никакви материални стремежи. Твоята единствена цел е да ми служиш и ти от дълго време ми отдаваш такова чисто служене. Съвършеното и чисто предано служене не само дарява предания с освобождение от материалния свят, но и го издига в духовния свят, където той вечно ми служи. Личностите, които са прекалено привързани към материалното щастие, не могат да отдават такова служене. Жените, чиито сърца са замърсени и пълни с материални желания, изнамират най-различни начини за получаване на сетивно наслаждение, а външно се представят за велики предани.

Скъпа моя благородна съпруго, въпреки че имам хиляди жени, не мисля, че някоя от тях може да ме обича повече от теб. Истинското доказателство за необикновеното ти положение е, че преди сватбата ни ти никога не ме беше виждала, само беше чувала за мен, и въпреки това вярата ти в мен беше така твърда, че дори при наличието на толкова много достойни, богати и красиви мъже от царско потекло ти не избра за съпруг никой от тях, а настоя да се омъжиш за мен. Ти пренебрегна всички принцове и любезно ми изпрати поверително писмо, в което ме помоли да те отведа. Когато те отвлякох, брат ти Рукмӣ гневно се противопостави и се би с мен. В тази схватка Аз безмилостно го повалих и обезобразих тялото му. Когато на сватбата на Анируддха всички играехме шах, с брат ти стана още едно стълкновение, този път заради един спор и накрая Балара̄ма, големият ми брат, го уби. Бях удивен, че ти не промълви дори думичка в знак на неодобрение. Ти толкова бе разтревожена, че може да се разделим, но въпреки това понесе всички страдания, без да кажеш нито дума. С това величествено мълчание, мила моя съпруго, ти ме купи завинаги; Аз съм завинаги под твоята власт. Ти изпрати вестоносеца си да ме доведе, за да те отвлека и когато не пристигнах навреме, целият свят опустя за теб. Тогава ти реши, че никой друг няма да се докосне до красивото ти тяло. Ти помисли, че няма да дойда и реши да сложиш край на живота си и да напуснеш това тяло. Скъпа моя Рукмин̣ӣ, твоята велика и възвишена любов към мен завинаги ще остане в душата ми. Аз не съм в състояние да ти се отплатя за кристалночистата ти преданост.“

Със сигурност Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, няма защо да става нечий съпруг, син или баща, защото всичко е негова собственост и всички са му подчинени. За удоволствието си Той няма нужда от ничия помощ. Той е а̄тма̄ра̄ма, себеудовлетворен. Той изпитва абсолютно удоволствие без чужда помощ. Но когато идва в ролята на човешко същество, Той се явява като съвършен съпруг, син, приятел или враг. Така Той бил в ролята на съпруг на цариците, и най-вече на Рукмин̣ӣджӣ, и се наслаждавал по съвършен начин на съпружеския живот.

Във ведическата традиция многоженството е разрешено, но отношението към всички съпруги трябва да е еднакво хубаво. Иначе казано, човек може да има много съпруги само ако е в състояние като съвършен глава на семейство да удовлетвори всички еднакво. Иначе многоженството не се разрешава. Бог Кр̣ш̣н̣а е учител на света, затова се разширил в толкова форми, колкото съпруги имал и въпреки че не се нуждаел от жена, живял с жените си като съвършен съпруг и следвал ведическите принципи, правила и предписания, както и обществените закони и обичаите. За всяка една от шестнайсет хиляди сто и осемте си съпруги Той поддържал отделен дворец, прислуга и специална обстановка. Така единният Бог се проявил като шестнайсет хиляди сто и осем съвършени семейни мъже.