ТЕКСТ 14
Text 14
Текст
Text
сутеш̣у да̄реш̣у дханеш̣у чинтаян
шан̇кета видва̄н кукалевара̄тяя̄д
яс тася ятнах̣ шрама ева кевалам
suteṣu dāreṣu dhaneṣu cintayan
śaṅketa vidvān kukalevarātyayād
yas tasya yatnaḥ śrama eva kevalam
Дума по дума
Synonyms
ятха̄ – както; аихика – в сегашния живот; амуш̣мика – в бъдещия живот; ка̄ма-лампат̣ах̣ – човек, който е много привързан към похотливите си желания за телесни наслади; сутеш̣у – деца; да̄реш̣у – съпруга; дханеш̣у – богатство; чинтаян – мислейки за; шан̇кета – се бои; видва̄н – човек, напреднал в духовното знание; ку-калевара – на тялото, пълно с изпражнения и урина; атяя̄т – заради загубата; ях̣ – всеки; тася – неговите; ятнах̣ – усилия; шрамах̣ – загуба на време и енергия; ева – несъмнено; кевалам – само.
yathā — as; aihika — in the present life; amuṣmika — in the expected future life; kāma-lampaṭaḥ — a person who is very attached to lusty desires for bodily enjoyment; suteṣu — children; dāreṣu — wife; dhaneṣu — wealth; cintayan — thinking about; śaṅketa — is afraid; vidvān — a person advanced in spiritual knowledge; ku-kalevara — of this body, which is full of stool and urine; atyayāt — because of loss; yaḥ — anyone; tasya — his; yatnaḥ — endeavors; śramaḥ — a waste of time and energy; eva — certainly; kevalam — only.
Превод
Translation
Обикновено материалистите са много привързани към удобствата за тялото, които имат сега и които очакват за в бъдеще. Постоянно мислят за своите съпруги, деца и богатства и се боят да напуснат телата си, пълни с изпражнения и урина. И ако човекът, посветил се на Кр̣ш̣н̣а съзнание, също се бои от раздялата с тялото си, каква е ползата от усилията му за изучаване на ша̄стрите? Било е само напразно изгубено време.
Materialists are generally very attached to their present bodily comforts and to the bodily comforts they expect in the future. Therefore they are always absorbed in thoughts of their wives, children and wealth and are afraid of giving up their bodies, which are full of stool and urine. If a person engaged in Kṛṣṇa consciousness, however, is also afraid of giving up his body, what is the use of his having labored to study the śāstras? It was simply a waste of time.
Пояснение
Purport
По време на смъртта материалистът мисли за своите деца и съпруга. Мисълта как ще живеят те и кой ще се грижи за тях без него, не му дава мира. Естествено той никога не е готов да напусне тялото си; винаги би предпочел да продължи живота в него и да служи на обществото, семейството, приятелите и пр. Ето защо с помощта на мистичната йога човек трябва да се освободи от телесните връзки. Ако някой въпреки заниманието с бхакти йога и изучаването на ведическите произведения се страхува да се раздели с низшето си тяло– причината за всичките му страдания – какъв е смисълът от неговите опити да напредва в духовния живот? Тайната на успеха в йога е отказът от телесните привързаности. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: деха-смр̣ти на̄хи я̄ра, сам̇са̄ра-бандхана ка̄ха̄н̇ та̄ра – който с практика се е издигнал над телесните нужди и тревоги, вече не е обусловен. Той се е измъкнал от материалното робство. Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва всеотдайно да практикува предано служене без материална привързаност. Тогава освобождението е сигурно.
At the time of death a materialist thinks of his wife and children. He is absorbed in thinking of how they will live and who will take care of them after he leaves. Consequently he is never prepared to give up his body; rather, he wants to continue to live in his body to serve his society, family, friends and so on. Therefore by practicing the mystic yoga system one must become detached from bodily relationships. If despite practicing bhakti-yoga and studying all the Vedic literature, one is afraid of giving up his bad body, which is the cause of all his suffering, what is the use of his attempts to advance in spiritual life? The secret of success in practicing yoga is to become free from bodily attachments. Śrīla Narottama dāsa Ṭhākura says, deha-smṛti nāhi yāra, saṁsāra-bandhana kāhāṅ tāra: one whose practice has freed him from the anxieties of bodily needs is no longer in conditional life. Such a person is freed from conditional bondage. A person in Kṛṣṇa consciousness must fully discharge his devotional duties without material attachment. Then his liberation is guaranteed.