ТЕКСТ 33
Text 33
Текст
Texto
шираса̄ гурум удвахан
там̇ скандхена са а̄дхатте
татха̄ сарва̄х̣ пратикрия̄х̣
śirasā gurum udvahan
taṁ skandhena sa ādhatte
tathā sarvāḥ pratikriyāḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
ятха̄ – като; хи – несъмнено; пуруш̣ах̣ – човек; бха̄рам – товар; шираса̄ – на главата; гурум – тежък; удвахан – носейки; там – този; скандхена – на рамото; сах̣ – той; а̄дхатте – слага; татха̄ – по подобен начин; сарва̄х̣ – всички; пратикрия̄х̣ – противодействия.
Превод
Traducción
Когато човек носи товар върху главата си и му дотежи, той премества товара на рамо, за да си почине. Така той се опитва да облекчи своето бреме. Но каквото и да прави, за да се облекчи от товара, той само го прехвърля от едно място на друго.
Cuando un hombre que lleva una carga en la cabeza, siente que se hace demasiado pesada, la pone sobre el hombro, a fin de procurarle un descanso a la cabeza. De esa forma, trata de aliviarse del peso. Sin embargo, por mucho que intenta que el peso no le agobie, lo único que hace, es desplazar la misma carga de un lugar a otro.
Пояснение
Significado
Тази строфа описва опитите на човек да прехвърли товара си от едно място на друго. Когато се измори да го носи на глава, той го слага на рамо. Но това не значи, че се освобождава от товара. По същия начин, в опита си да избегне един проблем, човешкото общество си създава друг и нарича това развитие на цивилизацията. Например съвременният човек е създал много автомобили, които му дават възможност да се придвижва бързо от място на място. Но заедно с автомобилите той си е създал и редица проблеми. Той е принуден да строи много пътища, ала и многото пътища се оказват недостатъчни да се избегнат задръстванията. Замърсява се въздухът, не достига горивото. И така, различните начини, които измисляме, за да предотвратим или сведем до минимум връхлитащите ни неприятности, в действителност не ни помагат да избегнем страданието. Това е просто илюзия. Ние само прехвърляме товара от главата на рамото си. Единственият реален начин да разрешим всичките си проблеми е да се отдадем на Бога, Върховната Личност, и да се оставим на неговата закрила. Богът е всемогъщ и може да направи така, че материалното съществуване да ни причинява по-малко болки.
En este verso tenemos una buena descripción de un intento de desplazar una carga de un lugar a otro. Cuando nos cansamos de llevar un peso sobre la cabeza, lo cargamos sobre el hombro. Eso no significa que nos hayamos liberado de las fatigas que supone el llevar la carga. De manera similar, la sociedad humana, en nombre de la civilización, trata de evitar un problema creando otro. La civilización contemporánea ha fabricado muchísimos automóviles para que podamos ir a toda velocidad de un lugar a otro; pero, al mismo tiempo, nos hemos creado otros problemas. Hemos tenido que construir muchas carreteras, que de todas formas siguen siendo insuficientes frente al problema de los grandes atascos y congestiones del tráfico automovilístico. Por otra parte, han surgido los problemas de la polución atmosférica y de la escasez de combustible. La conclusión es que los procedimientos con que pretendemos neutralizar o reducir al mínimo nuestros sufrimientos en realidad no eliminan el sufrimiento. Todo ello no es más que una ilusión. Lo único que hacemos es pasar el peso de la cabeza al hombro. En realidad, la única forma de reducir nuestros problemas al mínimo es entregarnos a la Suprema Personalidad de Dios y abandonarnos a Su protección. El Señor, que es todopoderoso, puede disponer las cosas de manera que nos aliviemos de los sufrimientos de la existencia material.