Шрӣмад бха̄гаватам 4.25.30
Текст
саврӣд̣а-бха̄ва-смита-вибхрамад-бхрува̄
твайопаср̣ш̣т̣о бхагава̄н мано-бхавах̣
праба̄дхате 'тха̄нугр̣ха̄н̣а шобхане
Дума по дума
ят – защото; еш̣ах̣ – този; ма̄ – мен; апа̄н̇га – от погледите ти; викхан̣д̣ита – възбудени; индриям – чиито сетива или ум; са-врӣд̣а – със свян; бха̄ва – обич; смита – усмихвайки се; вибхрамат – заблуждавайки; бхрува̄ – с вежди; твая̄ – от тебе; упаср̣ш̣т̣ах̣ – пленен; бхагава̄н – най-могъщият; манах̣-бхавах̣ – Купидон; праба̄дхате – не ми дава покой; атха – затова; анугр̣ха̄н̣а – смили се; шобхане – о, прекрасна.
Превод
Когато днес ме погледна, умът ми се лиши от покой. Усмивката ти, свенлива и сладострастна, възбужда могъществото на Купидон в мене. Затова, о, прекрасна, моля те, смили се над мен.
Пояснение
Всеки има в себе си еротични желания и щом някоя красавица заиграе с вежди, той загубва покой. Живеещият вътре в него Купидон пронизва сърцето му със стрелата си. Така красивата жена покорява мъжа в един миг, с едно движение на своите вежди. Когато човек е обзет от сладострастие, сетивата му се стремят към най-различни видове виш̣ая, т.е. обекти, доставящи наслада: звуци, докосвания, форми, миризми и вкусове. Привлечен от тези сетивни обекти, мъжът се оказва във властта на някоя жена. Така душата става обусловена. Обусловено съществуване означава мъжът да е във властта на жена. А в материалния свят всеки без изключение е във властта или на някоя жена, или на мъж. Така, заробени едно от друго и залъгвани от ма̄я̄, живите същества продължават обусловеното си съществуване в материалния свят.