Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.29

Това е основната разлика между начина на мислене на демоните и на преданите. Преданите ясно съзнават, че нито едно живо същество не може да се наслаждава на богинята на щастието и процъфтяването, защото тя е вечна спътница на Бог Виш̣н̣у, На̄ра̄ян̣а. Този по-висш тип съзнание се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но в материалния свят всеки иска да бъде щастлив, като подражава на На̄ра̄ян̣а. В този текст Пуран̃джана казва, че девойката, която срещнал, вероятно е обикновена жена. Но тъй като е очарован от нея, той ѝ предлага да се омъжи за него и така да стане не по-малко щастлива от самата богиня на щастието. За да я склони, той нарича себе си велик и могъщ цар. Желанието човек да се наслаждава на материалния свят, заемайки подчинено положение спрямо Върховната Божествена Личност, е израз на благочестие. Демоните обаче искат да се наслаждават независимо от Върховната Божествена Личност. Точно това е разликата между тях и полубоговете.

В тази строфа важно значение има думата бхуви-спр̣к. Когато полубоговете слизат на тази планета, стъпалата им не се докосват до повърхността ѝ. Но краката на девойката били стъпили на земята. Така Пуран̃джана разбрал, че тя не идва нито от духовния свят, нито от по-висшите планетни системи. И тъй като всяка жена на този свят желае влиятелен, богат и силен съпруг, царят, за да я съблазни, я уверил, че притежава всички тези достойнства. В материалния свят всеки, независимо дали е жена или мъж, търси наслада. Мъжът иска да се наслаждава на красива жена, а жената – на силен и богат мъж. Живото същество, което има такива материални желания, се нарича пуруш̣а, наслаждаващ се. На пръв поглед може да ни се стори, че се наслаждава само мъжът, а жената е обект на неговата наслада, но на практика всеки чувства себе си като субект на насладата. Ето защо всичко в този свят е наречено ма̄я̄.