Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.28

Всеки смята себе си за изключително умен. Когато някой иска да се ожени за красива жена, той използва интелигентността си, за да се кланя на Ума̄, съпругата на Шива. Този, който иска да стане учен като Брахма̄, използва интелигентността си в поклонение на Сарасватӣ – съпруга на Брахма̄ и богиня на знанието. А човек, който се стреми да стане богат колкото Бог Виш̣н̣у, почита Лакш̣мӣ, неговата съпруга. Въпросите, които цар Пуран̃джана (живото същество) задава тук, показват, че той е объркан и не знае как да използва интелигентността си. Човек трябва да използва интелигентността си в служба на Върховната Божествена Личност. Когато я оползотворява по такъв начин, богинята на щастието мигновено става благосклонна към него. Лакш̣мӣ, богинята на щастието и процъфтяването, никога не напуска своя съпруг, Бог Виш̣н̣у. Затова, когато човек се покланя на Виш̣н̣у, той спечелва и нейната благосклонност. Не бива като Ра̄ван̣а да се кланяме само на богинята на щастието, защото тя не може да остане дълго без своя съпруг. Ето защо едно от имената ѝ е Чан̃чала̄, „Непостоянната“. Очевидно е, че в тази строфа Пуран̃джана, който задава въпроси на девойката, олицетворява интелигентността на живото същество. Свенливостта на девойката не само че се харесала на царя, но и все по-силно го привличала. Всъщност той искал да се ожени за младата жена и затова я попитал дали е омъжена или пък възнамерява да се омъжи. Това е типичен пример за бхога-иччха̄, желанието за наслаждение. Когато е овладяно от такива желания, живото същество се обрича на обусловено съществуване в материалния свят, а когато се отърси от тях, постига освобождение. Девойката била така красива, та цар Пуран̃джана я сравнявал с богинята на щастието, но същевременно той бил предпазлив, защото знаел, че само Бог Виш̣н̣у може да се наслаждава на богинята на щастието. И тъй като не бил сигурен дали това момиче наистина е богинята на щастието, той го попитал защо не държи в ръката си лотос. Материалният свят също може да се приеме за богинята на щастието, защото материалната енергия действа под надзора на Виш̣н̣у, както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам).

Нито едно живо същество не може да се наслаждава на материалния свят. Който търси в него сетивни наслади, веднага се превръща в демон, като Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу, Кам̇са и т.н. Ра̄ван̣а искал да се наслаждава на богинята на щастието, Сӣта̄девӣ, затова бил унищожен заедно с целия си род, могъщество и богатство. Ала живото същество може да се наслаждава на ма̄я̄, с която го е дарил Виш̣н̣у. Като задоволява своите сетива и желанията си, човек се наслаждава на ма̄я̄, а не на богинята на щастието.