Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.31
Деванагари
त्वदाननं सुभ्रु सुतारलोचनं
व्यालम्बिनीलालकवृन्दसंवृतम् ।
उन्नीय मे दर्शय वल्गुवाचकं
यद्व्रीडया नाभिमुखं शुचिस्मिते ॥ ३१ ॥
व्यालम्बिनीलालकवृन्दसंवृतम् ।
उन्नीय मे दर्शय वल्गुवाचकं
यद्व्रीडया नाभिमुखं शुचिस्मिते ॥ ३१ ॥
Стих
твад-а̄нанам̇ субхру сута̄ра-лочанам̇
вя̄ламби-нӣла̄лака-вр̣нда-сам̇вр̣там
уннӣя ме даршая валгу-ва̄чакам̇
яд врӣд̣ая̄ на̄бхимукхам̇ шучи-смите
вя̄ламби-нӣла̄лака-вр̣нда-сам̇вр̣там
уннӣя ме даршая валгу-ва̄чакам̇
яд врӣд̣ая̄ на̄бхимукхам̇ шучи-смите
Дума по дума
тват — твоето; а̄нанам — лице; су-бхру — с хубави вежди; су-та̄ра — с красиви зеници; лочанам — очи; вя̄ламби — разпилени; нӣла — синкави; алака-вр̣нда — от кичури коса; сам̇вр̣там — обрамчено; уннӣя — като повдигнеш; ме — на мен; даршая — покажи; валгу-ва̄чакам — с думи, услаждащи ухото; ят — чието лице; врӣд̣ая̄ — от свян; на — не; абхимукхам — лице в лице; шучи-смите — о, девойко с пленителна усмивка.
Превод
Мила девойко, лицето ти е така омайно с тези красиви очи, прелестни вежди и разпиляна синкаво-черна коса. От устата ти се леят най-нежни звуци. Но си толкова срамежлива, че не смееш да ме погледнеш в очите. Мило момиче, моля те, усмихни се, вдигни глава и ме погледни.
Пояснение
Така може да говори само живо същество, пленено от нежния пол. Но това влечение е илюзия, следствие от материалната обусловеност. Когато е омагьосано от красотата на материалната енергия, живото същество изгаря от желание да се наслаждава. Точно това станало с Пуран̃джана, който бил пленен от красотата на младата жена. Обусловеното живо същество може да бъде привлечено от лице, очи, вежди, глас и т.н. С една дума, за него всичко става изключително примамливо. Когато един мъж изпитва влечение към жена, няма никакво значение дали тя е хубава или не. На влюбения му се струва, че всичко в любимата му е прекрасно, и изпитва към нея непреодолимо влечение. Заради това влечение живото същество пада в материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (7.27) е казано:
иччха̄-двеш̣а-самуттхена
двандва-мохена бха̄рата
сарва-бхӯта̄ни саммохам̇
сарге я̄нти парантапа
двандва-мохена бха̄рата
сарва-бхӯта̄ни саммохам̇
сарге я̄нти парантапа
„О, потомъко на Бхарата, о, победителю на враговете, всички живи същества се раждат в заблуда, объркани от двойственостите, които възникват от желание и омраза“.
Такова състояние на съществуване се нарича авидя̄. Противоположност на авидя̄ е истинското знание. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад описва разликата между видя̄ и авидя̄, знанието и невежеството. Под властта на авидя̄ (невежеството) човек става обусловен, а с помощта на видя̄ (знанието) постига освобождение. В тази строфа Пуран̃джана признава, че изпитва влечение към авидя̄. Той иска да види авидя̄ в цялостния ѝ облик, затова моли девойката да вдигне глава, за да види лицето ѝ. С други думи, Пуран̃джана иска да види всички различни характеристики на авидя̄, които я правят толкова притегателна.